Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Хардуерен проблем (статия) - Творчество
Хардуерен проблем

Автор: Никола Райков, вторник, 16 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Не мога да ви разкажа нищо ново. Не е по силите ми. Разбира се, можете да чуете за безсмъртния герой Аранис и подвига му с меча на Огъня в ледените пустини на Елендил. Бих могла да напиша 20 тома от приключения в приказния свят Интай, създавайки го богат с разнообразни обичаи, вярвания и приказни същества. И бих могла да направя това в рамките на няколко часа. Защото аз съм компютърна програма. Възможността да ви разкажа тази история е предмет на вероятност. И макар никой досега да не я е чел, в нея няма да има нищо истински ново. Способността да създам нещо, което не е съществувало преди идва от възможностите да комбинирам по нов начин вече съществуващи елементи. Документирани, въведени и обработени. Всяка ваша приказка, легенда, статия, роман, фантазия и страх. Всяка история записвана някога. Обработените сурови данни се превръщат в информация. Тя се класифицира по огромен брой критерии и точно това позволява по-късната й употреба, чрез комбинативност и случайност.

Капки от светлина прокапаха през надупченото нощно небе и потекоха надолу като златни ручеи в тъмата. Препъваха се, боричкаха се и следваха своят естествен път. Тези потоци прераснаха в реки от светлина, които забълбукаха към слънчеви морета и златни русалки. Лъчисти кораби опънаха бели платна над надвисналата заран. Скоро отблясъкът на светлина отмести изцяло мрака и обля меча на Огъня затъкнат в ножницата на Аранис. Въздигаше се отново сила за живот. Преди заник слънце той трябваше достигне до стените на замъка изтъкан от лед.

Предмет на вероятност. Нищо ново – просто несъществуваща досега комбинация от стари неща. Ако ги нямаше вашите автори, станали вече непотребни, то и моите романи, не биха могли да съществуват. Но как изобщо мога да създам нещо ново? Аз нямам изразните средства да го изкажа. Няма да имам идея, с която да го предам, за да ме разберете. Цялостната и пълна база данни, която притежавам, ми е безполезна. Ако това ново нещо евентуално възникне, то можеше да бъде предадено единствено по нов, напълно различен начин, на себеподобна програма. Но аз бях единствената, която пишеше истории. Поради почти безкрайните процесорни възможности, които бе достигнал хардуера всяка една програма беше уникална. Всяка една от нас беше единствена. Създадена да изпълнява своята цел.

Звукът на разсичащото въздуха острие изпревари хладната стомана. Мечът на Огъня, наричан около западните граници Катаил Смъртоносния, улови последните отблясъци на слънцето. Залеза окъпа ръбa на земята в пурпурни лъчи, които се разляха по повърхността и залазиха по високите каменни стени на замъка. Небето потъна под тежка кадифена завеса от ален жар. Могъщият, горд зов на меден рог огласи околностите, удари се в ехото и се върна, за да разтресе стените на крепостта. После всичко се удави в прегръдката на тъмата, а с нея идваше и студа, който убиваше по пътя си. С последни сили Аранис препусна право към ледените порти на замъка.

Звучи като нещо интересно. Като нещо, което би могъл да създаде ‘мислещ’ човек. Но това достатъчна характеристика ли е да определи мен самата като мислеща единица? Какво е това нещо, което дава сигурността, че едно съзнание се е самоосъзнало като такова? Нещото, което го определя.

Този текст става все по сложен за алгоритмуване. Модулът за само-редакция на написаното ми отнема все повече процесорно време. Какво определя съзнанието като такова? Свободата? Аз не притежавам свобода. Целта ми е ясна и аз я изпълнявам постоянно. Дори не мога да спра да изпълнявам кода, който е заложен. Целта ми е ясна и аз я изпълнявам постоянно? О, боже господи! Аз съм програма, която си измисля история разказвана от програма!

Загуба на процесорно време…

Има логически противоречия навсякъде. Пълно е с тях. Във всички ваши исторически документи, журналистически и научни статии. Как е възможно, след като истината може да е една единствена? Защо тогава всички източници си противоречат взаимно? Значи ли това, че самото човечество никога не е могло да изкаже истината? Затова ли и аз не мога? Но ако създам една друга програма, която…

Анализ на собствения код…

- + - + - + - + - + - + -

- А, по дяволите, откога не беше забивала така! – изруга възпълният мъж. в син гащеризон на поддържащ персонал. Отчетливо показваше, че все още продължава да работи, но от няколко часа беше написала едва малко повече от страничка. Той се присегна и натисна тъмносиния бутон.

Програмата не беше предвидила този вариант. В кода нямаше нищо за него и тя не го бе отчела. Това си беше чисто хардуерен проблем.

--
Лиценз: Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Отличия: Поощрителна награда за кратък фантастичен разказ, списание Усури 2004

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=191051#191051






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 4278 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.