Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Само фередже й липсва (статия) - Конкурс за хумористичен разказ с фантастични елементи, Октомври 2007 г., Конкурси на Сивостен
Само фередже й липсва

Автор: Стефан Кръстев, петък, 02 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Предчувствах неприятности. Щях да си глътна езика като я видях. Как е преминала през целият квартал в този вид. Почти полунощ е. Изстрелите започват от десет и половина. Бронираните полицейски коли се оттеглят малко по-рано, а снайперистите от спец–службите по това време са слезли от покривите и шмъркат „лунни кристали” заедно със сводниците.
- Скъпа! – изстенах.
- Ама какво има? Възползвах се от промоцията.

Погледа й е толкова учуден, че би я разголил повече, ако имаше накъде.
- Ти си гола!
- Не съм!

Права беше. Имаше горнище на бански костюм и прозрачно копринено наметало.
- Гледа ти се лехата.

Как пък ми хрумна това „леха”. Тя се засмя, аз едва не се разплаках.
- Е, и пъпа някога е трябвало да бъде скрит, бедрата да не се откриват, голите гърбове са скандализирали. Ами фереджетата?
- Остави сега фереджетата.
- Между другото, искам да ми купиш. Костюмът е завършен, ако сложа фередже, но парите ми стигнаха дотук.
- Значи липсва ти само фередже?
- Да. Фередже.
- С фередже и гола…
- Леха. – завърши мисълта ми.
- Да. Гола леха и задни части. – иронично го казах, но едва ли го осъзна – Ама забелязвам, че си и боса. Ботуши не трябват ли?
- Ще взема старите на дъщерята. Тя не ги слага, а са съвсем запазени.
- Хубаво решение, но като спомена дъщеря ни. Като те види в този вид… - опитах се да звуча меко.
- Тя утре също ще си купи костюм.

Щях да припадна. Сигурно не съм разбрал. Дано, дано не съм разбрал.
- Имаш предвид… това.
- Да. Точно това. Модно е.
- Разбрах го, но… Спомена костюм… Къде е костюма?
- Не го ли виждаш?
- Ама, ти си гола, скъпа.
- Не съм гола.
- Да, имаш сутиен и наметало.
- Каква по-хубава дреха от женските форми?

Това сигурно е част от рекламният слоган на този тъй наречен костюм.
- Скъпа. Как да ти кажа, не ти ли е студено?
- Не, дрехата ме топли.
- А не те ли е страх?
- В пълна безопасност съм. Ти от Луната ли падаш? Напоследък нашумяха. Имам силово поле около себе си. Всяка друга дреха може да се скъса, но през това не може да се премине.

Май бях дочул нещо, но съм твърде зает. Не ме интересува модата, а технологичните новости ми идват в повече. Усетих, че напоследък, вместо да печеля време с тях, го губя, за да ги разучавам. Казват, че това днес е първи признак на остаряване. Апатията към прогреса. Някога за признак на остаряване се е смятало изчезването на бунтовното чувство, но днес младите няма за какво да се бунтуват. Остарявам, това е. Добре, че жена ми е млада по дух и се движи в крачка с времето, че поддържа и мен.
- Мило… - измърка, сълзи й избиха – Не ти ли харесвам? Не е честно…
- Харесваш ми. Ела!

Прегърнах я. Силово поле. Ръката ми на сантиметър от кожата. Все едно допирах стъкло.
- Остави ме – засмях се – Аз съм старомоден. Сигурно съм прекален моралист.
- Не – игриво ми рече – Не си моралист. Разюздан си, скъпи. Похотлив като миналото, в което живееш. Тази дреха е измислена за моралистите. За нас – тези, които сме новата вълна на световната моралност. Която ще запази човечеството.

Прилоша ми. Идва ми гола, говори ми сега, че искала да опази човечеството.
- Не те разбирам. – признавам си.
- Виж. Ние държим на съпружеската вярност.
- Кои „вие”, скъпа?
- Които обличаме този костюм.

Погледнах я. Приличаше на жена, която държеше на съпружеската вярност.
- И какво му е на този костюм? – попитах.
- Силовото поле може да бъде дезактивирано само с парола, но само от домашния компютър. Жена с такъв костюм не може да прави секс в офиса, в хотели или където и да е било другаде.

Приплака ми се. Исках уикенда да излезем сред природата. Изглежда прочете мислите ми, защото се засмя:
- Е, костюмът може и да се свали и да се облече като нормална дреха, когато пожелаеш. Но когато една жена излиза от дома си с костюма е ясно, че няма намерение да прави секс.

Хубаво ли е това или лошо. Много ориенталски ми звучи. Освен това…
- Ама, скъпа… Това е лудост…
- Защо, мило?
- Ами, ако на работата ти се… допишка да речем или нещо друго.

Избухна в смях.
- Дрехата е направена много интелигентно. Тя пуска всичко отвътре навън, а не допуска нищо отвън навътре.
- А хигиената след физиологичната нужда?
- Електронен душ, по-чисто от това не може да бъде. Пълна дезинфекция.
- Всичко е премислено, значи – рекох с разбиране, но продължавах да предчувствам неприятности.

И предчувствието не ме измами.
- Сега отивам да взема и един старомоден душ. С топла водичка, а ти ме чакай - целуна ме по слепоочията и с подскоци отиде до компютъра. Започна на бие по клавишите. Пет минути. Петнадесет минути. Нададе писък. Ръцете й трепереха. Извика ме. Каза ми паролата. Набрах я. Силовото поле не падаше.
- Може би хакерска намеса.
- Ама не може! В договора пише, че… Дрехата. В гаранция е. Ще я върна утре. Тя е в гаранция, ама на мен тази нощ ми се правеше любов.

И на мен, но как да й го кажа. Опитах се да я успокоя, но тя изпадна в още по-силна ярост.
- Много съм възбудена. В този вид. Всички ме гледаха, а никой не може да ме пипне. Цял ден така. Чаках, чаках, чаках този момент…

Разбирах я. Трябваше стоически да понесе.
- Това е индианско мъчение! – разкрещя се - Ще ги убия, ще ги осъдя. Ще ги разоря и ще станем милионери…

Разрида се. Прегърнах я, а силовото поле пречеше да почувства и прегръдката ми. Поне можехме да се целуваме. Няма нужда да се замисляш много, за да се сетиш, че изневяра е възможна и при този костюм. Има ли сърце желание, нищо не може да го спре, но не исках да го казвам, точно сега на скъпата си, защото и без друго беше много, много разстроена.

Неприятностите не свършиха на другият ден. В магазина огледаха гаранцията и се съгласиха, че костюма може да бъде заменен, но първо трябва да изчакаме техници за да видят дали не могат да го поправят. Било е предвидено в договора, ама кой да чете ситните букви. „Колко време трябва да чакаме!” До седмица щели да дойдат, ако не костюмът да бъде заменен.

Трябваше да й купя успокоителни.

Седмицата мина. Взех си отпуска. Никак не ми харесваше, техници да се ровят по жена ми. Не, че се съмнявам в професионализма ми, но представете си картинката. Само чакахме. Отидохме, тогава продавачката ни обясни, че има нещо нередно с костюма, бар кода се оказал фалшив. Този костюм не бил произведен във фирмата им, а пиратско изделие.

„Но аз го купих оттук, това е вашият подпис, ето!”. Момичето се съгласи. Обясни, че не я обвинява. Просто някъде по мрежата е било внесено произведеното отвън изделие и в момента тече разследване.

Любимата изпадна в истерична криза. Трябваше да дойде полиция и бърза помощ. В Спешно изникна следващ проблем. Не можеха да й бият успокоителна инжекция. В паниката успя да се изтръгне от ръцете, грабна един скалпел и се опита да го забие в сърцето си. Естествено не успя. Лишена беше дори от възможността да се самоубие. Наложи се да я вържем. Представяте ли си страданията й? А моите? Ако не можете, представете си как две жени в бели манти, връзват жена в одеянията на моята, а тя се гърчи и крещи: „Искам да правя любов! Искам да правя секс….”. Останалото, което говореше, се мъча да забравя, защото тя самата не помни, не е типично за речника и нрава й, а най-малко за идеалите й на моралистка, която иска да опази човечеството.

Разтревожих се, че може да се освободи и да погълне някаква отрова. Докторът ми обясни, че опасенията са неоснователни. Костюмът е предвиден да пази от отравяния, дори успокоителните не й действали добре, защото ги асимилирал през кожата й. Разбира се от киселина или цианкалий не можеше да я спаси, както и ако намери пистолет и се простреля в устата, скочи от високо или на пътното платно, но като цяло възможността й за самоубийство е ограничена крайно. За жалост и възможността да бъде упоена. Истинско страдание.

Трябваше дълго. Да я държа за ръката, макар ръцете ни не чувстваха топлината си, защото между тях беше силовото поле. Трябваше да се усмихвам, да намеря утешения и за нея и за себе си, да се шегувам когато и на мен ми се ревеше. Накрая просто й креснах и се успокои, а когато я попитах откъде е намерила толкова пари, че да купи костюма, започна да се усмихва като лисиче и заговори разни весели неща, които нямаха общо с положението. Почти се беше успокоила, когато дойдоха ченгетата и започнаха да я разпитват. Наложи се да викнем адвокат, а толкова се бяхме охарчили за костюма й, че направих нов кредит. Заподозряна беше, че се е опитвала да внедри фалшиви костюми между фирмените изделия. Абсурдно ми се стори, но намираха такива аргументи, че чак аз се усъмних. Продавачката на костюма е изчезнала с голяма сума пари, издирваха я, но подозираха жена ми в съучастие. Не можахме да отървем мярката: „домашен арест”. След месец продавачката беше заловена. Отричаше да има общо с пиратските изделия, за обира даде пълни признания. Мярката „домашен арест” беше отменена, производителите на дефектната стока уличени. Костюмът доказано, че не е пиратски, а дефектен. Ще осъдим здраво фирмата, но едва след като обвиняемите бъдат признати за виновни, ще бъдат задължени да дезактивират костюма. Освен това, с дезактивиран костюм едва ли ще спечелим процеса.

Мъкнем се по дела. Вече осма година.

---
Разказът е носител на Трета награда от Конкурса на Сивостен за хумористичен разказ с фантастични елементи, м. Октомври 2007 г.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=192482#p192482






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2869 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.