Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: VIII. Хенри Ейвъри (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: VIII. Хенри Ейвъри

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, сряда, 07 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Не случайно реших да започна серията портрети на легендарни капитани от Златната епоха на пиратството с Хенри Ейвъри, наричан понякога „Дългият Бен” (един Господ знае защо). Неговата загадъчна история прилича повече на приказка и донякъде опровергава моите антиромантични представи за пиратството. В известен смисъл Хенри Ейвъри дори би могъл да се възприеме като една от далечните причини за възникването на Златната епоха, тъй като той всъщност е действал малко преди нейното начало (само 15 месеца през 1694-95 г.) и неговата пиратска кариера е била източник на вдъхновение за много други, които се отдали на пиратството. Е, това вече е прекалена романтика, разбира се. Вие ще се уверите, че Дългият Бен съвсем няма нужда от нея.

В началото на 90-те години на XVII в. Хенри Ейвъри плавал на робски кораб (като моряк, разбира се), но за ранните му приключения не се знае почти нищо. През 1694 г. служил като първи помощник на един испански каперски кораб, който имал за задача да тревожи колкото се може повече френската колония на остров Мартиника. Хенри явно е бил човек с характер и чар, защото бързо спретнал един метеж, завзел кораба и бил избран за капитан. Не му оставало нищо друго освен да го прекръсти на многозначителното Fancy (както искате си го превеждайте) и да се отдаде на пиратство. Отправил се към Африканското крайбрежие и после на юг, като съвсем между другото плячкосал четири кораба по пътя, между които били и едни френски колеги от пиратския бранш, на които им се наложило да се разделят със своята плячка. Когато достигнал до нос Добра Надежда, Ейвъри направил нещо доста интересно – изпратил отворено писмо до английските вестници, в което декларирал своята лоялност към Англия и Холандия. Това несъмнено привлякло общественото внимание на Острова, но трябва да се подчертае, че то по никакъв начин не прави Ейвъри капер, защото не е известно някой някога да му е давал каперско писмо – официален документ за пиратство в рамките на нечии национални закони.

Вдясно: Карта, Златната епоха на пиратството; Клинки за по-голям размер

Когато навлязъл в Индийския океан като чист пират, той открил, че входът към Червено море бил фрашкан с негови колеги от всякакъв калибър. За личността на Хенри Ейвъри не се знае практически нищо, но той трябва да е притежавал забележителен характер и обаятелна харизма. Скоро вече ръководел достатъчно голяма пиратска флота, за да смущава спокойствието на натоварените със съкровища и зорко охранявани конвои, които плавали ежегодно между Индия и Близкия Изток (аналогично на испанските flotas, които плавали от Карибите към Пиренейския полуостров). Скоро на Ейвъри му излязъл късметът да срещне флотата на индийския могул, макар че като видели пиратите, повечето кораби офейкали, а бързо спусналата се нощ объркала плановете му. На сутринта обаче Хенри видял, че в обсега му на плячкосване имало два кораба. По-малкият се казвал „Фатех Мохамед” и бързо бил превзет, но по-големият – „Ганг-и-Саваи” – се оказал костелив орех. След люта двучасова битка, всички оцелели на борда на индийския кораб били изклани или измъчвани до смърт с цел да разкрият къде са скрити съкровищата; жените, разбира се, били изнасилени. Брутална картина, но съвсем не необичайна за онова време, особено като се имат предвид религиозните и расови различия между пиратите и техните жертви в случая, които по всяка вероятност са стимулирали допълнително зверствата.

Този път Хенри Ейвъри нямал просто късмет, а шанс, който се случва най-много веднъж в живота. Защото на този кораб наистина имало съкровище. „Ганг-и-Саваи” се оказал основната съкровищница на индийската флота. Плячката се състояла от злато, сребро и скъпоценности на стойност повече от 600 000 британски лири. След като тези колосални средства били поделени между всички от флотата, делът на всеки пират възлязъл на около 1000 лири – средната заплата на един матрос по онова време за... 80 години! Това се казва с един удар не да удариш два заека, а да си осигуриш целия живот. Флотата се разпаднала и Ейвъри се върнал се върнал на Карибите, където разпуснал екипажа, защото губернаторът в Ню Провидънс поискал твърде голям подкуп, за да се прави на ударен. По-голяма част от пиратите имали глупостта да се върнат в Англия, където били арестувани и избесени. Хенри Ейвъри се върнал в Ирландия (където може би е роден) и... изчезнал. Просто изчезнал. Никога не бил подведен под отговорност от властите, просто защото никой нямал представа къде точно се намирал или как точно изглеждал, по всяка вероятност е сменил и самоличността си. Мнозина твърдели през следващите години, че са го виждали тук или там, но никой не успял да представи каквото и да е що-годе задоволително доказателство.

Така Хенри Ейвъри станал първият известен пират на Златната епоха и единственият, който спрял навреме, за да си уреди живота със заграбената плячка. Как и къде го е направил – не се знае. Страхотният успех и мистериозното му изчезване го превърнали в легенда и вдъхновили много луди глави да тръгнат по неговите славни стъпки, но успехите му, уви, така и никой не успял да повтори. Дори и най-прочутите пирати от началото на XVIII в., но това вече е друга история.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=192802#p192802






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5700 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (72) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.