Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Юлия Гипенрейтер: "Как да общуваме с детето" (статия) - Психология, Юлия Гипенрейтер
Юлия Гипенрейтер: "Как да общуваме с детето"

Автор: Константин Делчев, сряда, 14 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни, Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Честно казано, когато за първи път чух името на авторката, предположих, че ще чета един от многобройните американски самоучители за родители и с усмивка си представих какъв процент от описаните вътре ситуации ще са абсолютно несъвместими с българската реалност. За голямо мое учудване авторката се оказа рускиня, а книгата - писана за действителност много близка до нашата.

"Как да общуваме с детето" е разделена на две коренно различни части. Първата, оформена нарочно като учебник, се състои от десет последователни урока, имащи за цел да помогнат на родителя в различни аспекти от общуването с децата между 2 и 16 години. Започва се от по-нормални съвети за обикновеното ежедневие и постепенно се стига до справяне с тежки конфликтни ситуации, като всеки 'урок' надгражда плавно върху предишните. Тук под 'дълбоко конфликтни', обаче, не следва да се разбиват крайните случаи на наркомании и престъпно поведение - човек трябва да е съвсем наясно, че ако детето му е стигнало до там, никаква книга на тоя свят няма да оправи нещата. Да, разглежда се проблемни, асоциални постъпки, но всички те - с презумпцията, че възрастният все пак може да води някакъв диалог с детето или юношата и че не съществува опасност за нечий живот и здраве. Тя няма да ви помогне да извадите колата от дерето, но ако се вслушате в съветите, може овреме да спрете опасния път надолу. Впрочем съветите започват учудващо просто и винаги се въртят върху почти очевидни неща - изслушвайте сина или дъщеря си, опитвайте се да разберете какво е предизвикало дадено негово настроение, поддържайте близък контакт с него, старайте се да имате общи занимания... За кратката ми учителска кариера имах нещастието, обаче, да забележа доста хора, правещи точно обратно, а един от малкото случаи, в които действително съм губил самообладание бе, когато една такава майка ми разясни по телефона, че тя вече нищо не можела да направи за дъщеря си и била оставила всичките си надежди в учителите. Напротив, Юлия Гипенрейтер твърди, че родителят почти винаги има какво да направи, но за целта е нужно самият той да усвои някои комуникативни умения, да преосмисли поведението си и да възприеме не осъдителен и заповеден, а един много по-приятелски и покровителски тон.

Чудно ми е, колко хора ще намерят за странни съветите й, да не се обръщаме директно към децата с "Не закъснявай", а с по-неутралното "Пречи ми като закъсняваш"? Дори от преподавателска гледна точка двете често постигат коренно различни ефекти, макар че това не е кой знае колко очевидно в началото. Нито пък прекъсването на емоционално наситен диалог с реплика, показваща просто, че разбираш чувствата на отсрещния. Всичко това са привидно дребни неща, но в съчетание с търпение и здрав разум могат да направят разликата между успешно и неуспешно възпитание.

Сигурно поне 30% от "Как да общуваме с детето" е заета с примери. Към всеки урок има примери, най-често по няколко и обхващащи различни ситуации и възрасти, а цялата втора част е един голям пример под формата на събраните писма на една баба (да се отбележи - много добре психологически и педагогически подготвена), на която са предали за възпитание проблемният й 13-годишен внук Федя. Да, част от примерите и съветите, с които идват може би са прекалено очевидни, като например онази случка, в която майката, за да не забрави синът й да полива цветята, сложила върху саксиите хартия с надпис "Полей ме". Други може би са прекалено стерилизирани в диалозите (и с причина, всички добре знаем какъв език държи ядосано тийнче), а пък в някои случки директно можем да считаме за грешно протекли. Аз лично изцъклих очи, когато в един от примерите майката много спокойно предаде на 15-годишния си син "Аз-съобщение", че би желала той много да внимава, докато е сам с приятелите си на опасен зимен преход. Живот и здраве, ако някой ден се озова в подобна ситуация, най-вероятно дори цялата световна литература по тази тема няма да ме спре да не го отрежа с думите "Никъде няма да ходиш, защото искам живо дете с десет пръста на краката си!", но идеята тук е не до колко са правилни възгледите и оценката на родителите за дадена ситуация, а да се покаже начинът, по който ги изразяват.

В крайна сметка твърде често как се казва едно послание е също толкова важно, колкото и самото послание и тези практически примери често дават много по-ясна представа, от колкото сухите обяснения, да не говорим, че спомагат и за много по-лекото четене на самата книга. Допълнително улеснение са и множеството илюстрации в леко Бидструповски стил на Г.А.Карасева, към която авторката изразява специални благодарности. Те, макар да са на всяка втора страница, не се натрапват прекалено, а пък са способни доста точно да предадат визуално примерните, случки, които разглежда Юлия Гипенрейтер. Нищо лично към художника на корицата Стефан Касъров и розово-жълтеникавите му идеи за псевдо-детска рисунка, но може би щеше да е по-добре (пък и само от уважение на авторовите думи в предговора) да се запази оригиналната корица.

Като цяло, ако желаете да подобрите отношенията с все още непорасналите ви деца или имате проблеми с тях, които все още не се нуждаят от намесата на специалист, "Как да общуваме с детето" сигурно ще ви се понрави и може съществено да помогне за подобрението на семейния ви климат.

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193133#p193133






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6012 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.