Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Хорацио Нелсън (статия) - Биография, Британски флот, История, Мореплаване
Хорацио Нелсън

Автор: Александър Арсов, петък, 14 ноември 2003.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След като вече разказах за един от най-големите пирати в историята, а имено Френсис Дрейк, мисля, че няма да е зле да кажа и няколко думи за един от най-великите адмирали и флотоводци в историята – Хорацио (или Хорейшо, както ви харесва повече) Нелсън.

Хорацио Нелсън е един от хората с които Англия може да се гордее. Блестящ флотоводец и военен стратег спечелил не една и две битки, за което е заплатил в крайна сметка с живота си.

Едва на 12-годишна възраст Хорацио Нелсън постъпва като юнга на боен кораб и свързва живота си с морето завинаги. Това става с дейното участие на един негов чичо, който по някаква случайност е морски офицер на боен кораб от английския флот. За две години плаване младият Нелсън достига Северния Ледовит океан, Източна Индия и Фолклендските острови, но това изтощава организма му и той е изпратен вкъщи, като негоден за служба. Слабата физика и бледото лице на Нелсън наистина будят недоверие, че зад тях се крие велик флотоводец. Но зад крехката външност се крие могъщ дух и железен характер, който в крайна сметка извежда Нелсън до ранга на епична историческа фигура.

И така, когато родители и близки се убеждават, че мястото на младия Хорацио не е на сушата пак се намесва онзи чичо с връзките и ето , че през 1777 г. Нелсън вече е капитан III ранг. Поверяват му командването на бриг и се започва дълга и тежка подготовка в която Нелсън не жали нито хората си, нито себе си. Неговото военоморско майсторство и закалка се увеличават главоломно и през 1779 г. Нелсън е вече капитан I ранг. В редица битки той се отличава като изкусен командир и командването вижда в него една от големите надежди на английския военен флот. Наред с огромните си стратегически умения Нелсън проявява и изключителна смелост – той непрекъснато е между сражаващите се, ръководи лично и абордажните действия. През 1794 г. при завладяването на Бастия на остров Корсика в разгара на боя Нелсън е ранен в главата и загубва дясното си око (то по-късно е “заместено” с черна превръзка), а през 1798 г. в боя при Санта Крус парчета от разривна граната раздробяват дясната му ръка – с непоносими болки Нелсън продължава да стои на мостика, а освен това с лявата си ръка успява сам да завърже едно въже и да спре кръвта. Английското адмиралтейство (същите идиоти, които преди време са го обявили за “негоден”) този път оценяват способностите му като флотоводец и му поверяват командването на отряд, а по-късно и на цялата средиземноморска ескадра.

В същото време се случват редица съществени исторически събития, които подгтотвят сблъсъка на Нелсън с една друга велика и почти легендарна историческа фигура – Наполеон Бонапарт. Сблъсък, който ще обезсмърти името на Нелсън. Наполеон замисля един меко казано дързък план за завладяването на “перлата на английската корона” – Индия. Първа стъпка от плана е покоряването на Египет. Французите започват подготовката за тази експедиция на двата края на Франция – в Ламанш и в Тулон, а за заблуда на англичаните разпространяват слух, че френската ескадра ще се прехвърли в Брест за по-нататъшни действия по стоварването на десант в Англия.

Английското адмиралтейство не оценява правилно стратегическата обстановка и продължава да държи главните сили на флотата в Ламанш, а за блокадата на Тулон изпраща само един отряд от три линейни кораба, две фрегати и един корвет под командването на контраадмирал Нелсън. За нещастие близо до Тулон се разразява страхотна буря, която разпилява корабите на Нелсън и позволява на френския флот да се измъкне незабелязано и да поеме към Египет. Френският адмирал Брюе води 13 линейни кораба, 6 фрегати и 36 други по-малки военни кораба + 309 транспортни кораба на които са качени 32000 души десантни войски от армията на Наполеон.

Ескадрата на Нелсън се насочва към Гибралтар, където към нея се присъединяват 11 линейни кораба. Англичаните се надяват да пресрещнат при Гибралтар френската ескадра по пътя и към Англия. Чакането обаче продължава напразно – ни вест ни кост от французите. Нелсън разбира, че е измамен – французите нямат никакво намерение да стоварват десант на Англия. Но какви са техните планове? Нелсън повежда обратно ескадрата си навътре в Средиземно море, при Неапол той разбира, че французите са завладели остров Малта и вече е почти сигурен, че следващата им цел е Египет. Английската ескадра опъва всички ветрила, прекосява почти цялото Средиземно море и акостира в Александрия. Французите ги няма и тук. Нелсън прави грешката да се отправи обратно към бреговете на Сицилия, а по ирония на съдбата само един ден по-късно французите стоварват десантните си войски в устивто на Нил и започват бойни действия във вътрешността на Египет. Край бреговете на Сицилия Нелсън разбира грешката си и отново се отправя към Египет.

В това време французите празнуват – десантните войски са стоварени в Египет, а флота се е отеглил на котва при остров Абукир, недалеч от Александрия. Екипажите се занимават с осигуряване на прясна вода, продоволствие, ремонт на палубите, такелажа и артилерийксото въоръжение. На никой, включително и на адмирал Брюе, и през ум не му минава да поддържа състояние на бойна готовност. Френската ескадра е фактически небоеспособна и докато Брюе си мисли, че Нелсън още чака край Гибралтар, английския флотоводец вече е съвсем близо до Египет. Датата 1 август 1798 г. ще се помни с една голяма победа и едно голямо поражение.

В 18 часа и 30 минути английската ескадра, без да се престроява от походен в боен ред, атакува френските кораби при остров Абукир. Нелсън заедно с руския адмирал Ушаков са първите флотоводци дръзнали да разрушат остарелите правила на линейната тактика за водене на морски бой, като например престрояването в боен ред или да не се атакува близо до брега. От линейната тактика остава само името на най-големите бойни кораби. При Абукир французите са изненадани и абсолютно неподготвени за бой. Френските моряци отвръщат на системния и унищожително точен огън на англичаните с откъслечни и не особено ефективни изстрели. В 20 часа флагманския кораб на френската ескадра “Л’Ориан” получава пряка попадение в барутния погреб и отива на дъното. Малко преди това загива и адмирал Брюе. Още в началото на битката Нелсън е ранен в главата, но въпреки че по мундира му се стича кръв той остава на мостика и наблюдава до края разгрома на французите. Към три часа през нощта основните сили на френската ескадра са разгромени – два линейни кораба са унищожени, а девет линейни кораба и две фрегати са пленени. Няколко кораба под командването на адмирал Вилньов се измъкват под прикритието на нощта.

Разгромът на френския флот при Абукир има сериозни отрицателни последици за Франция – походът в Египет, макар и започнал обещаващо, завършва неуспешно. В същото време името на Нелсън се прочува навсякъде, а славата му на победител обикаля света. Остиндийската компания му изпраща 10000 лири стерлинги, от Турция му подаряват сребърна ваза, а от Лондон му поднасят обкована със скъпоценни камъни ваза. Английското правителство му дава титлата “Нилски барон” и държавна годишна рента от 2000 лири стерлинги. Има обаче и нещо, което до известна степен помрачава славата на Нелсън, поне споре мен – и това изключително варварското му и нечовешко отношение към френските военнопленници. По заповед на Нелсън те са бесени по мачтите и реите на английските линейни кораби.

В началото на XIX в. Борбата между Англия и Франция за Европейско и колониално господство се изостря. През май 1803 г. Англия обявява война на Франция. Испания се съюзява с Франция и предоставя своята флота срещу Англия. Наполеон Бонапарт се уверява, че манията му за величие в световен мащаб просто няма да достигне своята кулминация, ако не разгроми Англия и ако допреди няколко години стоварването на десант на английска земя е стратегическа маневра за заблуда на противника, то вече е реална цел. Наполеон подготвя 150-хилядна армия, която да дебаркира на острова под прикритието на обединения френско-испански флот.

В началото на 1805 г. подготовката за десанта е завършена. За командващ на обединения флот е избран адмирал Вилньов, който преди 7 години се измъкнал от сражението при Абукир само с уплаха. На 15 август 1805 г. фрвенските линейни кораби хвърлят котва в пристанището на Кадис, където се съединяват с испанската флота. Политическата обстановка в Европа по това време подсказва на Наполеон, че стоварването на десант в Англия е явно безумие. Той заповядва на своята 150-хилядна армия, съсредоточена в лагерите край Булон и Кале, да се прехвърли на изток срещу руските и австрийските войски. На обединения флот е наредено да се отправи в Средиземно море за действия срещу Неапол. Това обаче се оказва невъзможно, защото английския флот под командването ан Нелсън вече е блокирал Кадис. На 17 октомври 1805 г. пратеник на Наполеон предава следното съобщение до линейния кораб “Буцентавър” – флагмански кораб на Вилньов: “Обединения флот да разкъса блокадата на Кадис и да премине в Средиземно море за действия срещу Неапол”. Това е началото на края! Часът на голямата битка е ударил.

На 20 октомври 1805 г. френско-испанската ескадра напуска Кадис и се отправя на северозапад, за да заблуди англичаните, а през нощта се отправя на юг. Към 6 часа пред нос Трафалгар англичаните откриват обединения флот. Няма да се спирам на подробностите около гонитбата и маневрите на двата флота, които продължават до обяд на същия ден. На флагманския кораб на Нелсън “Виктъри” по негова заповед е вдигнат прочутия днес сигнал: “Англия очаква всеки да изпълни своя дълг” и този ден при нос Трафалгар се разиграва драма, която светът помни и до днес и ще помни още дълго.

Мисля, че си заслужава да се обърне внимание на два от главните кораби в Трафалгарската битка – “Виктъри” и “Сантисима Тринидад”.


Флагманския кораб на Нелсън “Виктъри” бил спуснат на вода още през 1765 г.. Имал водоизместване около 3500 тона, дължина 69 метра (с бушприта) и ширина 15,9 метра. Въоръжението му възлизало на 102-104 оръдия, а екипажа – на 850 души. За строителството му са били изразходвани 2-2,5 хил. вековни дъба. Дебелината на бордовете му достигала 60 см. Въпреки многобройните му повреди след битката при Трафалгар той не потънал, а бил на служба до 1813 г. През 1922 г. той бил реставриран в оригиналния си “трафалгарски” вид и до днес може да се види на специалния си док в Лондон. Той е официална резиденция на командването на ВМС и кораб музей открит за посещения. Командир на “Виктъри” е капитан I ранг на действителна служба.

“Сантисима Тринидад” пък е една от най-впечатляващите плаващи крепости, които някога са стрни в епохата на ветроходството. Това е първия линеен кораб с 4 (!) оръдейни палуби на които били разположени 144 оръдия! Той бил построен през 1769 г. в Куба и имал водоизместване 2000 тона. Най-големите му оръдия можели да изстрелват гюлета на разстояние до 1,5 морски мили. Той бил направен на решето от англичаните при Трафалгар, но въпреки това потънал от “раните” си цели два дни по-късно.

При нос Трафалгар англичаните постигнали триумфална победа, но пирова, защото тя струвала живота на Нелсън – той бил ранен смъртоносно от пушечен изстрел. Куршумът пронизал гърдите на адмирала и заседнал в гръбначния му стълб. Въпреки непоносимите болки Нелсън още дълго стоял на мостика и следял боя отблизо. Сила му давали все повечето бели флагове, които се издигали на мачтите на испанските и френските кораби. Едва когато по негова преценка тези бели флагове са достатъчно Нелсън позволява да го свалят в кабината му. Не след дълго му докладват за удържаната победа, при което великия флотоводец възкликва:
- Слава на Бога! Аз изпълних своя дълг!

Петнадесет минути по-късно Хорацио Нелсън напуска този свят. Тук може би е мястото да спомена, че победата на англичаните е пирова далеч не само заради смъртта на великия адмирал. Всъщност по време на сражението 15 френски и испански кораба успяват да се измъкнат, а от английска страна има много тежки загуби – например има един момент когато флагмана “Виктъри” е почти на път да вдигне бял флаг след като бизан-мачтата му рухва. Но в крайна сметка 17 линейни кораба на френско-испанската ескадра са пленени, а един е изгорен; 6000 души французи и испанци са пленени. И така Трафалгарската битка влиза в историята като триумф на англичаните.

Хорацио Нелсън е останал в историята, като един от най-големите стратези на морския бой. Освен това като човек, който не се е страхувал да разбива остарели порядки, като линейната тактика и да нарушава заповеди на Адмиралтейството. Един английски адмирал е казал, че Нелсън не би удържал и една победа, ако по негово време е съществувал телекса. Не съм съгласен с тази мисъл, тъй като смятам, че Нелсън би измислил нещо, за да излъже и това чудо на техниката, така както е слагал далекогледа пред превръзката на липсващото си око и заявявал, че не вижда сигнала за отстъпление.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=849






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 7454 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.