|
Сивостен :: Балкански страсти, част 1. Турбо-фолк, или откъде тръгна всичко (статия) - История, Музикален обзор, Сърбия, Турбо фолк
 | |
Винаги, когато ние българите вземем да се бием в гърдите и да твърдим, че сме измислили едно или друго нещо винаги настръхвам подозрително. Не за друго, просто обикновено преоткриваме топлата вода, но пък като я наречем “полутопла” вода номерът винаги минава пред патентното ведомство. Но мисълта ми бе за музиката, онази така популярна чалга вълна, която се вихри с пълна сила по родните дискотеки и в най-пълна степен удовлетворява поривите на свободната балканска душа. Тя, така да се каже е естественият проводник на стремежа към захвърляне на злободневните грижи и забавление “до дупка”. Е, не е ли логично тази музика да е възникнала и да се е оформила при далеч по-прогресивните и свободолюбиви братя сърби, отколкото в нашата изстрадала откъм очевидна липса на таланти родина.
Само като погледнете пънк сцената на бивша Югославия, още по титово време, и ви става ясно, че няма смисъл да се бутаме “у висшата лига”. Но пък в чалгата нещата са още по-зле. Оправданието, че всъщност Ивана и компания не били откраднали, ами честно си били платили за песните, които изпълняват изобщо не потвърждава тезата за самородните таланти и композиторските и музикантски умения на антуража им. Но което е по-лошо, тези дами заеха и целия имидж на сръбските си колежки, като май само във физиономията ги превъзхождат по някакъв начин.
 Сръбският вариант на чалгата носи звучното заглавие турбо-фолк, термин, използван за първи път от “поета, певец и медиен манипулатор” Рамбо Амадеус. Истински феномен на съвременната сръбска музика, той решил по този остроумен начин да охарактеризира собственото си творчество, макар всъщност музиката му да има твърде малко допирни точки с поп-фолка. Ангажираността му в жанра е свързана по-скоро с авторство върху текстове на Лепа Брена, Весна Змиянац и Драгана Миркович.
Разбира се, името на жанра не дава право на въпросната личност да претендира за пионерство в съответния стил и тук идва мястото на Лепа Брена и оркестър “Сладки грех”. Русокосата дива от босненското село Бръчко, родена Фахрета Яхич, за първи път (или поне така твърдят критиците) миксирала традиционна фолклорна музика със съвременен поп още в началото на осемдесетте. Тук искам да въведа няколко съществени уточнения относно личните ми впечатления за турбо-фолка.
На първо място в него биха могли да се различат две добре оформени музикални линии. Докато при Весна Змиянац преобладават фолклорните елементи, то при Цеца например “дискотечното” е в много по-голяма доза. Подобно разделение може да се обясни донякъде и с двете вълни в турбо-фолка, започналата в края на 80те и съвременната – докато първоначално това било откровено кръчмарска музика, в последствие превзела и стадионите.
 Що се отнася до певиците (ще стане въпрос и за певци обаче), те се характеризират в голям бюст, но и учудващи способности да пеят. Да, истината е, че братята сърби наблягат повече на гласовите възможности, отколкото на лице-приятността, и за съжаление повечето изпълнителки на турбо-фолк са с безумни мутри. Като стана въпрос за пеене, гласът е дълбок, дрезгав и доста стереотипен, но поне го има.
Но да се върнем на Лепа Брена. Успехът й в началото на кариерата бил невероятен, стилът допаднал на югославската публика и скоро прехвърлил границите на съюзната република. До момента изглежда славата й не е накърнена в ни най-малка степен. До момента дивата има зад гърба си 16 албума и скоро издава нов, а освен това се е снимала и в няколко филма. Хитовете са безбройни - “Ти си мой грех”, “Качак качак”, “Хайде да се волиме”, “Чик погоди”, “Луда за тобом” и още десетки, довели до успеха, който провокирал последвалия бум.
 Катализаторът разбира се били политическите промени, а те от своя страна преминали доста по-бурно, отколкото в България. Безкрайните войни, икономическата нестабилност и инфлацията, така добре отразени в няколко филма насочили вниманието на масите в игривата, близка до манталитета и лесна за възприемане музика. Скоро турбо-фолкът щял да се превърне в многомилионна индустрия, символ на съвременна Югославия, и в последствие на придобилите независимост републики. И отново трябва да отбележим, че си говорим за доста прилични композиции, за огромен човешки ресурс и опитни музиканти в рамките на оркестрите.
В началото на 90-те стилът вече набирал скорост, появили се и първите нелегални специализирани радиостанции. За емблематична се посочва версията на “No limit”, “200 на лат” в изпълнение на Иван Гаврилович. Появява се Pink TV, а на преден план излиза връзката на Цеца с Аркан Ражнятович – символ на връзката между турбо-фолка и организираната престъпност, което до голяма степен хвърля сянка върху жанра и производните му в съседни държави. Макар самата Цеца да не страда от липса на талант, стереотипа за финансираната от дебеловрат доброжелател певица с големи гърди започва да се асоциира с чалгата като нещо неизбежно, и уви, доста близко до българската действителност. Налага се и практиката с артистичните псевдоними, също намерила широко приложение в родината.
Очаквайте: Звездите на турбо-фолка
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193961#193961 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
