Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Това е, Минке, положението... (статия) - Творчество
Това е, Минке, положението...

Автор: Жеко Найчов, вторник, 16 декември 2003.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В днешните модерни и просветени времена, учените с техните ракети, сонди и всякакви такива уреди, окончателно се справиха с налудничавите теории за рай на небето и ад под земята. Това хвърли в смут старите, все още вярващи хора, но пък позволи на младите да вършат каквото си поискат без страх ни от тоя, ни от оня свят. Обаче, из малките отдалечени селца, в дълбоката провинция, сред намирисващите на застояло патриархални представи все още намираше място, макар и вече доста разклатено, еретичната вяра в свръхестественото. Така, ако обиколите няколко такива селца ще чуете удивително много разказани на уше и под дълбок секрет публични тайни за караконджоли, вампири, змейове, самодиви, а много често - и за вещици.
Тъй, в някое си село живееше една баба, за която хората се кълняха, че са я виждали да лети на метла, да обикаля нивите срещу Еньовден, да урочасва хора и добитък и да върши много такива невероятни неща из традиционния репертоар на вещиците... Изобщо, все неща изникнали из прокълнатото от Науката фолклорно въображение на селяните. Това бе старата баба Мина, за която хората съвсем не грешаха като я смятаха за вещица.
Вярно, че вече бе старичка да лети на метлата и кръвното u пречешe по цяла нощ да пиянства по сборищата. Освен това, днес видът u бе достатъчно отблъскващ, та и на Дявола да не му се ще да прави оргии с нея, както на младини. Обаче, тя си беше Вещица с главно "В" и репертоар, на който биха завидяли много от нейните знаменити колеги от древността.
Някакъв неин далечен прародител, още по турско, ходил на гурбет в чужбина и там се случило тъй, че попаднал сред цвета на тогавашните чернокнижници в Европа. Там се снабдил с всякаква общо взето подлежаща на изгаряне литература. После, като си дошъл в родното село, донесъл със себе си и тия забранени книги. По тази причина, в баби Минината библиотека се намираха много томчета, които Британският музей смяташе за отдавна изгубени по вина на Инквизицията. Както и да е, този дядо, чието име историята вече не помни, обогатил познанията си и с някои родни начини за омагьосване и започнал усърдна работа... Това, в крайна сметка довело до логичното последствие, че никой от потомците му не умрял от естествена смърт. Кой - изгорен, кой - унищожен по друг някакъв начин... Всички били системно изтребвани от целокупното местно население.
Така, от къща в центъра на някогашното село, домът на баби Мининия род вече бе изцяло извън сегашното, защото през годините всички нови къщи се строяли максимално далеч от дома на вещерите.
По настоящем баба Мина бе стара мома, но като че “мома” не беше най-точното определение за нея. Това, че беше такава съвсем не u бе попречило да отчува три здрави и прави деца - все нейни и от различни бащи. Голямата u дъщеря бе от някакъв змей и в момента бе най-известната гледачка в столичния град. Това u докарваше приличен доход, че даже изпращаше и на майка си. Но, за жалост, бе толкова заета със столичните снобки, че от няколко години не бе посещавала Баба Мина. Същото можеше да се каже и за сина u - специалист-екстрасенс. Той бе заченат на някакво сборище, та баба Мина бе сигурна единствено в това, че баща му е вещер. Днес той също u изпращаше пари, а тя дори не бе в състояние да произнесе модерното име на старата му професия. На малката си дъщеря баба Мина възлагаше най-големи надежди, тъй като баща u беше високопоставен Бяс, работещ за един от Седемте Смъртни Гряха (в последствие се разбра, че е при Похотта). Тази дъщеря бе обявена за черната овца на фамилията, когато се отказа публично от десегашния си разпътен живот и постъпи в някаква аскетична секта, която тотално отричаше плътското и осъждаше строго всички малки и големи наслади, щедро предлагани от живота. И всичко това, представете си, в името на спасението на душата! Но после, когато се разбра, че е станала любовница на главния пастор, човек дотогава искренно вярващ в своето учение, блудната щерка отново заслужи уважението на милите си роднини... Междувременно тя бе успяла да извърти на 180 градуса доктрината на сектата. Историята завърши, когато въпросният пастор бе арестуван за блудство, сводничество и склоняване към проституция.
Веднъж, тъкмо по средата на Мръсните дни, около полунощ, на вратата u се почука силно. Баба Мина доста се учуди кой пък ще я търси по това време и отначало помисли, че е някой закъснял караконджол, просещ за шепа пепел, но когато отвори, на вратата стоеше, посинял от студ, самият Дявол. Тя, разбира се, веднага го покани да влезе и му сипа от нейната силна домашна сливовица, която пазеше за гости и разтривки. Независимо от късния час, му сложи богата вечеря и седна да му прави компания.
- Е, как си, Дяволе? - попита тя.
- Какво да ти кажа, тежки времена настанаха и за нас... Не е като едно време. - оплака се Дяволът. Беше възприел традиционния си образ, с който го изписваха в църквите, макар по принцип да се явяваше много по-привлекателен. - Пада ми престижа в очите на хората. Злото е вече друго в представите им. Навремето какви сборища бяха! А сега на пенсионерски клуб сме заприличали. Хората станаха по-големи дяволи и от мене!
- Ти пък! Я влез в някой по-голям град и ще видиш как ти се подчиняват всички.
- Нали оттам идвам. Изглежда злите хора просто са се свършили. И добрите никакви ги няма. Останали са само лошите. Оня ден, като ходих при Господ - Той пак има проблеми с брата Си...
Баба Мина се опули.
- ... е, та с Аллаха, де.
- Че той брат ли Му е? Това не съм Го знаела,... ох, извинявай... Не съм го знаела.
- О, да! Брат Му е и точно за това се дърлят: оня е по-малък, а иска по-голямо парче от света. Аз съм, разбира се, твърдо за Господ, че при Него греховете са повече.
- Е не съм предполагала, че и Господ ще се кара с брата Си.
Дяволът се подсмихна лукаво.
- Като се огледаш, и като си направиш сметката, че ви е направил по Свой образ и подобие, не е чак толкова трудно да се сетиш.
Баба Мина зяпна.
- Та оня ден като ходих при Него, викам Му: "Гледай какви станаха хората! Нямат страх ни от Тебе, ни от мене". А той: "Да, бе, дявол да ги вземе!" "Не, благодаря!", отвръщам Му. - засмя се самодоволно Дяволът. - Но... шегата настрана. Едно време като мои слуги уличаваха най-учените хора. Философи, астрономи, лекари... Драго да ти стане. Пък и тия дето наистина ми служеха не бяха хич прости. А сега... За главата да се хванеш! Куцо и сакато тръгнало на дявола да служи. Та те и понятие си нямат от това. Въобразяват си, че като колят черни котки на 13, петък и се напиват като свине из гробищата, кой знае какво правят. Има си елегантни начини за тая работа. Тцъ - тцъ - тцъ!... И дявола опорочиха! И мене като Христос ме направиха. Горкия! Ако не беше възкръснал, щеше да се обърне в гроба Си като разбереше какво вършат хората с учението Му. Тогава злорадствах, а гледай сега - дойде и на моята глава. Ех, ех, това е, Минке, положението!
- Тъй, тъй. И аз тъй викам. Но кой да ме чуе? Тебе пo може да ти обърне някой внимание. Ти все пак си Дяволът. А аз какво да направя за това - проста селска вещица. Вече рядко и магии правя - рече баба Мина и погали големия си черен котарак, който мъркаше в скута u.
- И тук, в село, една тайфа келешчата се пишат сатанисти. Ходят по гробищата, ядат, пият и какво още не правят... Чак мене срам ме хваща като ги мерна случайно, когато ходя нощем за билки. И представи си, както уж са с мене, така ми изпотрошиха стъклата и се заяждат, че цъм била вещица. С попа се имам, с тях не мога да се разбера! Викам им: "Е, бре, джанъм, та нали уж сте за Рогатия. Тогава какво ви пречи ако съм вещица?". А те се не разбират. Ама сега, като се научих какво мислиш за такива, добре ще ги подредя пущините! - баба Мина се усмихна зловещо и потри ръце. Дяволът я погледна одобрително. Отпи глътка ракия и доволно облиза устни:
- Айде, стига сме се ядосвали с тия... Я кажи, откъде се снабди с тая хубава ракийчица? Купуваш ли я?
-Ами! Ще купувам! От къде пари? Пенсията не стига. Аз съм я правила. От моите овошки - каза гордо баба Мина.
-Я не ме занасяй! Та дърветата ти са по-стари от теб самата - каза въмутен Дяволът, но после се присети нещо и се усмихан лукаво - Пак си крала от чуждия берекет, нали?
- Е, разкри ме - призна си усмихнатата вещица и тъкмо се канеше да каже на шега, че сливата u още я бива, когато пред къщата се чу ужасен шум и глъчка. Някой започна да тропа силно по вратата. Дяволът смръщи вежди. Щракна с пръсти и прие образа на висок, слаб старец със нездраво изпити зловещи черти и прошарена, повече бяла коса. Като добави към това и въздълга, добре поддържана бяла брада, тук – там с по някое черно кичурче, успя да постигне доста внушителен ефект.
- Това ще да са селските чапкъни. - каза раздразнено баба Мина, докато отваряше вратата. - Какво ли искат?
Отпред, нарамили сопи, вериги, ножове и цял арсенал подобни оръжия, се беше събрала групичка младежи, някои от които толкова пияни, че на баба Мина u се стори, че сигурно не са изтрезнявали от Коледа насам.
- Какво сте се раздумкали посреднощ?! - извика възмутено старата жена.
- Дойдохме да те разберем що за вещица си. - извика един доста неприятен на вид младеж и насочи пистолет към нея.
- Ей, хулигани, я да ни оставите на мира и да ходите да спите! - обади се Дяволът - Какви сте такива по това време да безпокоите почтените хора?
- Какви почтени хора, бе старче!? Тая е вещица, а и тебе кой те знае какъв си. Я си налягай парцалите да не се захванем и с теб. - отговори един от нападателите - Ние сме Сатанисти и Дяволът е наш Бог. Творим Зло!
Чак сега Дяволът забеляза огромното количество обърнати пентаграми и кръстове, с които се бяха накичили поклонниците му. Той се засмя с най-зловещия и ужасен, вледеняващ кръвта сатанински смях, който успя да изкара в момента. Младежите се смутиха и отстъпиха назад, а той само това чакаше. Грабна приятелката си през вече не чак толкова тънкия кръст, разпъна с плясък черните си криле и полетя в зимния мрак далеч, далеч от побъркания свят, в който вече никой не видя баба Мина, вещицата. В същия миг двузъба мълния като змийски език проряза небето и порази къщата u. Тя изгоря до основи заедно с всичките u билки, мазила и цярове, както и огромната u библиотека*. Никой от нападателите им не можа да разкаже свързано събитията от онази нощ. А историята за Баба Мина, Вещицата влезе трайно в местния фолклор и никаква научност не бе в състояние да я измести.

Край

* За фанатичните защитници на животните ще добавя, че котаракът u се спаси, доживя до дълбока старост, умря в съня си от дъртоза на пределна котешка възраст и основа огромна династия.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=857






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6378 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (37) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.