Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Как се прави наука в България (статия) - Администрация, Наука
Как се прави наука в България

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 06 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Гледна точка: Как се прави наука в сравнително нормалните страни от Александър Арсов


Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

/или защо ме гледа тъпо един немец/

Живеем във второто хилядолетие след рождението на Христа. Живеем в 21ви век, времена на реализирани мечти и подем на технологиите, в които науката отдавна не е това, което беше. Нанотехнологиите, генното инженерство и ранната диагностика отдавна не са научна фантастика, а неизбежно навлизаща реалност. Може ли обаче България да се нареди до големите в съвременните научни направления? Много хора биха отговорили отрицателно и биха започнали да вадят редица доводи, кръжащи около липсата на пари. Финансирането разбира се е съществено за всяка една дейност, особено, когато си говорим за хай-тек наука, но далеч не са всичко на този свят. А и пари се намират, стига човек да има желание и да не се страхува от работа. Експерименталната наука е преди всичко интелектуален труд, при това доста уморителен.

Други биха посочили като сериозна пречка човешкия фактор – все пак българите сме малко особени във взаимоотношенията си със себеподобни, или пък тромавата бюрокрация, която спъвала прогреса. Това са елементи от проблема, но дали наистина са толкова съществени? Защото реално погледнато прогреса в науката, движен от ентусиазирани и енергични хора се спъва от възможно най-баналните проблеми, които човек може да си представи. Или по-скоро българинът може да си представи. Повярвайте ми, те са напълно непонятни за който и да било чужденец от елитните научни звена. Особено пък в сферите на биологията, химията и физиката.

Искаме или не, всяка една минута от живота и работата на съвременния човек се крепи на наличието на електричество, течаща вода и комуникационни средства. Неочакваното или периодично лишаване от тези блага неминуемо спъват дейността в което и да е направление. А уви, макар да сме позабравили режимите от близкото минало, снабдяването ни с тези блага е нестабилно на границата на поносимото.

Представете си само, в една лаборатория 90% от апаратите изискват ток, за да работят, при това постоянен и стабилен ток. Десет минути липса и няколко хилядарки в зелено заминават в кофата/мивката. Без да броим хвърления труд и нерви, които няма как да не рефлектират върху работещия. Говорим си за сложни инкубации, за центрофугирания, за фризери и термостати, които трябва да подържат постоянна температура от -70, -30, +20 или +37 градуса. Тези температури в някои случаи не трябва да се отклоняват с повече от половин градус, а подобна стабилност си остава в сферата на добрите пожелания. Ами ако фризера ви спре да работи за 24 часа? Тогава какво се случва?

Като пряко следствие от електричеството следва и другият сериозен проблем, а именно понятието стайна температура. Всяка една процедура е предвидена да се извършва на стайна температура, което на научен жаргон не е имагинерно понятие, а строго дефинирана стойност. Извън тази стойност обемите вече не са същите, културите не растат по същия начин, ако щете и компютрите не се чувстват толкова добре. Е да, ама в повечето сгради, в които се прави наука стайната температура варира между +10 и +40 градуса, без преувеличение. После нямало повторяемост на експериментите. Еми няма как да има.

Много близък проблем представлява и водата, както качеството й, така и постоянния й приток. Най-малкото е желателно да можете да се измиете, ако се полеете с нещо неприятно. Работят дестилатори, апарати на водно охлаждане, изобщо работата е немислима без течаща вода.

Колкото и невероятно да звучи, проблемът е на ниво сграда. В прослава на светлата социалистическа реалност са строени огромни, респектиращи сгради, напълно несъответстващи на целите, за които се ползват. Не ме разбирайте погрешно, нямало е как да се предвиди скокообразния прогрес в науката, нито са били достъпни ресурсите и познанията, за да може сега да се работи в подходящи помещения. Но извинявайте, дори да преглътнем остарелите инсталации, каква чистота може да поддържате при четири метра височина на тавана. По цял ден само с бърсане на прах да се занимавате, пак не може да насмогнете.

Да, финансов проблем е да се построи нова сграда, или да се пригоди наличната, но проблемът като цяло си остава в самата постройка. А помещаването на безбожно скъп апарат в прашна обстановка, на течение и огромна температурна амплитуда е като да си купите огромен плазмен телевизор и да го държите на терасата или в мазето. Само че в пъти по-скъпо удоволствие.

Та това ми беше мисълта, тези толкова дребни камъчета, които са в основата на емиграционния поток на неврони. Защото подобни проблеми, които тук са ежедневие, немецът не може да ги проумее. Те са извън неговите възприятия и му звучат не просто нелогично или невъзможно, не му звучат по никакъв начин, защото са му непонятни. А ние растем устойчиви и корави, способни да се справим с всяка една ситуация дотогава, докато ни издържат нервите.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194258#194258






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2802 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.