Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Божествена комедия (статия) - Гражданско общество, Творчество
Божествена комедия

Автор: Александър Арсов, понеделник, 10 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

И рекоха Боговете на Бюрокрацията и Безсмислието: “Да бъде Божествена комедия”. И беше Божествена комедия.

Понеже си нямам друга работа, рекох да започна такава. Като най-обикновен човек, при това от нисшите съсловия на обществото, падаше ми се честта да се запозная с мащабен списък от важни документи (наричани галено бумащини). Сред тях имаше и нещо особено екзотично, което носеше магическото име “медицинско”. “Гледай ти, това пък какво ще да е?”, оцъклих се аз. Имаше само един начин да разбера. Така в един прелестен дъждовен ден се озовах пред великолепния замък ДКЦ (Диво Качвай Цените), където се помещаваха местните Богове на Медицината. Изкачих инкрустираните с боклуци стълби и се упътих се към решетките стил “затворнически” във фоайето, където се мъдреше многозначителен черен надпис на почти толкова черен бял фон – “Информация”. “Величествено звучи”, казах си аз, а на глас промълвих с благоговение и според етикетa:
─ Добър ден. Каква е процедурата по издаването на медицинско за работа?
Последва светкавичен, потресаващ със своята точност и изчерпателност отговор:
─ Взимате си бланка, плащате 20 лева тука и минавате пет кабинета.
Еха, това се казва приключение! Отидох до близката Борса на Знанието и срещу скромната сума от десет стотинки се сдобих с жълтеникавия пергамент, който се наричаше “бланка” от Избраните. Така въоръжен, окуражен и направо окрилен се върнах на “Информация”-та, където се разделих с една очарователно синкава банкнота (кой знае защо нещо ме бодна остро в гърдите) и се сдобих с едно оръфано листче, на което многозначително се пъчеха пет трицифрени числа:
─ Пиша ви кабинетите. Минавате през всичките и после идвате тука за печат. Ако има хора, няма да чакате – направо влизате.
Крайно развълнуван се отправих към първата спирка на моето “медицинско” приключение. Спрях се пред кабинета със съответния номер, поех дълбоко въздух и щурмувах крепостта, от която тъкмо излизаше някакъв полузаспал човечец. Влязох.
─ Добър ден. Аз съм за медицинско за работа.
─ Мой пациент ли сте?
─ Ъъъ, боя се, че не.
─ Значи, вижте, за другия кабинет в края на коридора сте. Просто номерата се дублират. Накрая вляво, виждате ли го?
─ Да, благодаря, извинете.
“Накрая вляво” наистина имаше кабинет със същия номер! Бре, да не повярва да човек колко майсторски е измислена системата! С достатъчно големи букви и за слепец на вратата пишеше “Хирургически кабинет”. Почуках леко притеснен да не би вътре да ме разфасоват. Не, размина ми се. Отвориха ми и любезно ме поканиха. Едва влязох и щях припадна, защото ме лъхна ужасно горещ въздух, чиято влажност вероятно варираше някъде между 90 и 95 %. Вътре три пищни дами дискутираха екзистенциално-философски въпроси и оставяха у посетителя твърдото впечатление, че са достигнали до всички тайни на живота, до които Иисус, Мохамед, Буда и Конфуций не бяха успели. Едната от тях, с изрусена коса в стил “Ела с мен в пещерата” и още по-емблематичен глас каза любезно:
─ Дайте! – с обиграна ръка надраска “хирург” и дата, след което удари такъв печат, че стените потрепериха и ми върна хартийката три пъти по-измачкана, отколкото я бях дал.
─ Благодаря. Довиждане, приятен ден.
След хирургичната сцена, която продължи има-няма 30 секунди, се отправих към следващата цел на моята многостадийна задача. По пътя към заветните стълби дочух глас, който май се отнасяше за мен:
─ Вие къде отивате, господине?
Погледнах по посока на гласа и видях симпатичен младеж от малцинствата с евтин GSМ в ръка и още по-евтини дрехи на гърба. Отговорих с паролата:
─ Аз съм за медицинско за работа. Отивам по кабинетите.
За по-голяма тежест показах хартийката с петте магически цифри. С великодушното “Аа, добре” мургавият страж ме допусна в сърцето на крепостта.
Поех по масивно стълбище, което в исторически времена ще да е било бяло, докато не достигнах т. нар. от местните народи “първи етаж”. Предстоеше ми среща с Негово Величество Офталмолога, от чийто зорък поглед нищо не можеше да убегне – нито на близо, нито на далече. Оказа се много земен човек в изискан и изненадващо добре стоящ му сив костюм. Казах си паролата, след което ми показаха едни шаренийки с думите:
─ Казвайте цифричките сега – и след като казах “дванадесет и осем”, получих един ред акуратен ситен почерк и печат, които удостоверяваха орловата острота на зрението ми. Разделихме се като приятели за вечни времена.
Последва лирично пътешествие по мрачен, мръсен, с разнебитена талашитена облицовка коридор и стълбище, чието великолепие е просто неописуемо, докато не се заковах пред кабинета, който носеше мистичното име УНГ (Утрепи Новата Година). Почуках веднъж. Дваж. Триж. Никакъв живот. Нахълтах с елегантен взлом, за да не ми остане вратата в ръцете и се озовах в помещение, мебелирано достойно за бордей в Бангладеш. Втора врата, небрежно открехната, ме отведе до едно отегчено до смърт същество, което с неистови усилия написа на моя пергамент “УНГ”:
─ Сега ще ви сложа печата, оттатък във Вътрешните болести ще ви проверят слуха.
Реших, че мястото на слуха е безспорно и продължих към следващото изпитание. Не, не Вътрешния отдел. Преди тях беше Негово Превъзходителство Невролога. “Ех, невролог”, както казваше един приятел. Но писано е: “Който чука – ще му бъде отворено”. Почуках, отвориха ми, едва не припаднах. Срещу мен стоеше същество (може би от женски пол?), с къса коса, която имаше неподражаемия вид на залята с кафе четка за обувки и количество грим, на което и гейшите биха завидели (едва ли и на качеството обаче!). Но гласът на съществото беше прелестен – в басовия регистър и напомнящ на някои от най-добрите творения на Husqvarna:
─ Заповядайте, влезте.
Влязох.
─ Епилепсия, припадъци нещо?
Мина умопомрачително дългото време от три-четири секунди преди да разбера, че тази дълбокомислена реплика е отправена към мен, а не към другата мумия в стаята. Отговорих отрицателно и с достойнство, на което и Цезарите биха завидели. След това си взех парцаливия и окепазен отвсякъде пергамент и се запътих към финалната права – Вътрешни болести. Бях съвършено спокоен, защото слухът ми си е съвсем наред.
Покровителят на Вътрешните болести се оказа слаботелесна съсухрена женица, която обстойно ме разпита в рамките на една минута болен ли съм, не съм ли, след което вписа върху вече изстрадалия ми пергамент “отрича” и се сбогувахме сърдечно.
Дълбоко впечатлен от величието и ефективността на системата се върнах на “Информация”-та, където върху нещастната хартийка се стовариха още пет печата. Когато излязох навън под дъжда, в главата ми все още звучеше музиката от коридорите на ДКЦ, основните теми в която бяха “Аз на физиотерапия, да си видя колежките” и “Оо, муци, здрасти, ама Надето още я няма...”.
Цялата история беше толкова абсурдна и толкова безсмислена, че дълго след това ме напушваше смях само при мисълта за нея. По-късно се сетих, че за тези двадесет лева така и не получих нищо подобно на касова бележка/квитанция/разписка... Но здраве да е!

P. S. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194444#194444






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2897 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.