Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Шарената дискотека на осемдесетте. Пет Шоп Бойс (статия) - Осемдесетте, Поп
Шарената дискотека на осемдесетте. Пет Шоп Бойс

Поредици: Шарената дискотека на осемдесетте

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 10 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В едно отдавна отминало време, около пети клас, имах съученик - казваше се Калин, носеше очила, и вероятно беше най-откаченият меломан, който някога съм познавал, надминавайки в пъти дори и др. Загорчев. Около пети пък ще рече, че сме били съученици от 3-и до 7-ми клас - не че го давам средно, просто както е нормално за пре-пуберите, преди това не се "познавахме".

И освен че ме запозна с Роксет и с Куин - първите групи, които наистина съм "слушал" и "въртял" - този същият Калин ме представи и на още две, които не носят толкова масово познати имена, но продължавам да слушам и до днес - Арми ъф Ловърс и Пет Шоп Бойс (достави ми и прясно излезлите през далечната 1995 г. първи сингли на Реднекс, "Cotton Eye Joe" и "Old Pop in an Oak"; но това се случи почти в края на последния ни седми клас).

Може би трябва да се отплесна малко за по-младите ни читатели към музикалния пазар от средата на 90-те. Средата на 90-те беше куха - нямаше интернет, нямаше големи музикални магазини, старите български кримки се чудеха как да се изхранват (например пеейки по концертите на СДС), естрадата Бог я беше простил, а българинът - заличил, чалгата едвам проходжаше с "Радка Пиратка" и "Пирамиди, фараони"; Хиподил бяха твърде мръсни и се слушаха под юргана, а Холера продаваше единствения си албум в кофички от кисело мляко. Е, добре де, подобни на кисело мляко кофички, но все си беше оригинално.

"Тодор Колев го нямаше даже" - Унисон тепърва щяха да окупират пазара на музикалната техника, Уизърд - да дънят як ъндърграунд, а ОЧЗ да отговаря на абревиатурата си и да продава пиратски клипове на Мейдън наместо пуловери на Биг Ша (или както се е кръстил последно), но тогава Гумените глави го правеха "само със жени". Съществуваха магазинчета като Грамито - с оня пич, дето хем приличашe, хем подскачаше като Ози - в които се презаписваха касетки като "Led Zeppelin IV" или "Sabotage" и се чакаше по две седмици за "Ride the Lightning" на Металика. Дори текстовете се продаваха скъпо - на ксерокопия в подлеза на ЦУМ. А Загорката беше бира.

Не беше тактично забранено. Не бяха 80-те или по-рано. Просто го нямаше. И да отрека романса на онова време, ще бъда прекалено добър лъжец - имаше го, а ни и палеше. Дори в момента съм облякъл посивелия си и поразтегнат от десетината години и твърде много пранета суитчер на Ози, макар и да го нося вече само вкъщи. Но да се върна на Пет Шоп Бойс.

Може и да звучи като бой-банда, стига да четеш само Бойс, без да се връщаш назад, но Пет Шоп нямат реално нищо общо с Ню Кидс он дъ Блок, да речем (прародителите на бой-групите), или пък така модерния в пети клас и все така лигав Брайън Адамс (между другото си го харесвам, но за да го харесаш трябва да послушаш албумите му - не песента от Тримата мускетари или каквито и да са балади; голям китарист, макар и втора цигулка спрямо Клептън, примерно - що се отказа тоя човек от наркотиците, та да се задъни и да не направи нищо ново?). Но пак се отплеснах. Пет Шоп Бойс граничат с уейва или са нещо средно - синтетика между поп, уейв и електронно. Не само у нас, но дори и по старото МТВ избиха рибата с перестройската "Go West!", а освен нея имат цели дванадесет студийни албума, с компилациите и синглите - до над тридесет, че и без до-днешните концерти с оркестъра на БиБиСи.

Дуетът Пет Шоп Бойс се появява в средата на 80-те, плод на назряващата реформа и революция на ценностите. Главното действащо лице - Нийл Тенънт (вокал, клавир, китара) - е откровен гей, а за Крис Лоу (клавири, вокал) слуховете са противоречиви, като периодично изплува и бива опровергаван слухът, че все пак са двойка. Това обаче съвсем не възпрепятства напредващата им по възходяща крива кариера. "West End Girls", "It's a Sin", "Always On My Mind", "Heart" са малка част от хитовите им произведения, а Пет Шоп Бойс могат да се похвалят като една от малкото почти изцяло авторски спрямо текстове и аранжимент групи. Четирите им околосветски турнета, постоянните единични концерти, нови компилации, сингли и ремикси, ги превръщат в явление. И дори самият факт, че новият вокален господ, Роби Уилямс, им прави кавър и то на едно място с живи легенди от калибъра на Дейвид Бауи, остава на заден план.

Музката им е гениална - жизнена и романтична на повърхността, иронична и проницателна зад маската на дискотечния ритъм. Комерсиални, любимци на критиката и на публиката, Пет Шоп Бойс танцуват доста уверено по жанровия дансинг. Смесват диско, хаус и техно, създават синтетичен поп, но винаги остават верни на звученето си. Как го постигат на фона на неочакваното разнообразие в музиката им, си остава загадка. Текстовете им са сатира и критика на времето, музиката - своеобразен Морзов код от барабанни ритми и синтетични вълни. Посланието им обаче е различно за всеки...

Групата е основана през 1981 г. в Лондон - плод на случайна, но както се оказва, щастлива среща между двамата и бъдещи членове, а първият им сингъл излиза цели три години по-късно. Началото на кариерата им обаче не е особено розово - "West End Girls" предизвиква някакъв интерес само в САЩ, във Великобритания минава незабелязан, което със същата сила важи и за последвалия го "One More Chance". През 1985 г. "Opportunities (Let's Make Lots of Money)" отново се проваля със страшна сила и положението започва да изглежда съвсем мрачно. Спасителна се оказва, изненадващо, преработката на първия неуспех - под егидата на влиятелния американски продуцент Стивън Хаг "West End Girls" се превръща в покорител на разнонародните класации. На крилете на успеха същинският дебютен албум на Пет Шоп Бойс - Please (1986) се настанява в Топ 10; преиздаването на "Opportunities" също придобива коренно различен облик. През 1987 г. Пет Шоп Бойс отново са на върха с новия си Actually, с цели три песни в Топ 10 - "It's a Sin," кавърът на "Always on My Mind" и "What Have I Done to Deserve This?", дует на Тенънт и Дъсти Спрингфийлд, а през следващата година дуетът "заслужава" и първия си документален филм - It Couldn't Happen Here.

Също през 1988 г., Пет Шоп Бойс издават третия си дългосвирещ албум, Introspective. Сингълът "Domino Dancing" е последният им Топ 40 хит в Съединените щати. През следваща година дуото работи с различни изпълнителни, най-значима сред които е Лайза Минели, но се събира отново през 1990 г. за новия си албум Behavior. През 1991 г. излиза хитовият им микс от "Where the Streets Have No Name" на U2 и "Can't Take My Eyes Off You" (Франки Вали), последван от Very (1993), смятан за вероятно най-доброто им постижение.

Следва 3-годишна пауза, преди Пет Шоп Бойс отново да се появят на сцена с Bilingual (1996), разпростирайки се и над мелодичните латино-ритми. Nightlife излиза през 1999 г., отличавайки се с денс-хита "New York City Boy". Същата година групата провежда първото си турне в САЩ от осем години насам. Междувременно, всъщност още от 1997 г., Тенънт и Лоу работят заедно с Джонатан Харви, конкретизирайки съвместната си продукция около проблемите на гей общността и социалния критицизъм. Резултатът - мюзикълът Closer to Heaven - дебютира в Лондон през 2001 г. и успешно се поставя на сцена повече от година, а оригиналният саундтрак на Пет Шоп Бойс за пореден път е хит във Великобритания. Което не им пречи да издадат Release (2002) и поредния си "диско" албум - Disco 3 (2003). През 2005 г., освен компилацията Back to Mine, дуото издава и саундтрак към немия филм "Потьомкин" (1925), изпълнен по-рано на благотворителен концерт на Трафалгар. Още година по-късно групата издава последния си до момента студиен албум - Fundamental (2006) с доста зряла и донякъде политическа ориентировка.

Но това едва ли ще е последната им дума. Go West!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194453#194453






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4870 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.