Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Съвършен контрол (статия) - Творчество
Съвършен контрол

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 15 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Старият асансьор се клатушкаше застрашително при бавното си спускане четири нива под земната повърхност. Майор Николов наблюдаваше със смесица от отвращение и неодобрение прегърбената фигура на съсухрения архивар и се опитваше да преодолее гаденето от вонята на евтина ракия, цигари и мръсотия, която в тясното помещение заплашваше да се превърне в химическо оръжие. Упадъка на държавата беше оставил ясен отпечатък върху сградата на Националния дворец на културата, който личеше дори от служителите в него.

Най-сетне асансьора спря и вратата се отвори несигурно, скърцайки, разкривайки входния коридор на седмия подземен етаж. Седмият подземен етаж. Навремето твърдяха, че са три. В последствие изтичане на информация от висшите ешелони на полицията разкри още два. Но седмия етаж беше нещо ново дори за майора от спецчастите. Митичните архиви, до които можеше да се достигне единствено по този път и прегърбеното чудовище беше единственият човек, който можеше да осигури достъп.

Майорът надяна подадения му кислороден апарат и огледа разкрилата се картина, бетонен под и сивкави голи стени, със само три стоманени врати, достойни за златния резерв във Форт Нокс. Предстоеше му да се докосне до частица от най-ревностно пазените тайни на Службата за Държавен Архив и това предизвикваше приятен гъдел върху самочувствието на детектива. От създаването й през 1949та през преместването на архива в НДК през 1983та, големите промени през 1989та и 2032а та чак до навечерието на Третата Световна Война, сега, през 2321а никой, освен архивното звено на СДА, което се състоеше от трима специално избрани и обучени агенти не беше зървал тези три врати. Николов знаеше още, че всички те се избират още в ранна възраст и прекарват целия си живот между шестия и седмия подземен етаж, накрая погребвани от събратята си в нарочни бетонни ниши, където оставаха мумифицирани за вечността.

Критичната ситуация обаче налагаше спешни мерки и Николов бе избран както заради блестящия си напредък в кариерата, така и заради перфектното си минало, неговото и на цялото му семейство. Тайната на архивите, онова митично устройство, което беше погребано дълбоко под земята и забравено дори от тримата служители на архивното звено беше необходимо, а майорът трябваше да го открие и да се върне столетия назад в миналото. Дълбоко погребаната тайна на втория български космонавт, която да спаси републиката и може би света.

Архиварят закуцука към дясната врата и театрално започна да въвежда шифърът на ключалката, поглеждайки с насмешка полицейския служител. През това време майорът се опита да си възстанови информацията, която беше получил съвсем неочаквано и която можеше съвсем спокойно да промени хода на историята. Китайската експедиция, истинският втори български космонавт, стъпването на Луната. Имена, дати, събития, купища секретна информация, есенцията, на която беше намереното и скрито от Ангел Ставрийски, парче азбест, изписано със схеми и символи на древен език, загубената писменост на тракийските царе.

Последвалите години на разчитане, на главоблъсканици и десетките полудели историци, инженери и политици, изчезнали безследно в процеса на работа беше довело до конструкцията на най-сложния механизъм, който човешката цивилизация познаваше. А майорът беше призван от родината си да разчете последния детайл, липсващото звено, което да накара този механизъм да проработи. И тогава на Николов му беше просветнало за какво бяха годините на сложни схеми и математически модели, които беше изучавал по време на безбройните безумни курсове. Републиката го беше избрала и подготвила за този ден много преди да осъзнае, каква ще бъде ролята му в световната история. Републиката беше направлявала всяка една стъпка в живота му. “Съвършен контрол”, святото верую на специалните служби. Човек се чувства свободен, но нищо в неговото битие не е случайно и не се случва от само себе си.

Когато вратата се отвори, пред майор Николов се разкри гледка, която малцина бяха виждали. В центъра на стаята, осветявана от лунни камъни гордо стоеше парчето азбест, затворено в прашасал кристален затвор, увенчан с червени петолъчки. Единственото друго съоръжение беше контролен пулт, с морално остарели монитори и копчета, но въпреки това съвършена дори от съвременна гледна точка машина, която трябваше да ръководи механизмът.
- А къде е оръжието? – въпрос, който въпреки нежеланието на майора разкри учудването и несигурността му.

Агентът го погледна с неприятна усмивка и натисна някакво копче, след което мониторите присветнаха и извадиха на бял свят картина на разбития паметник. Същия този паметник, който не един и двама управници се бяха опитали да разрушат под натиска на обществото. Паметникът, който години наред създаваше естетически дискомфорт и гняв у гражданите и който винаги се беше спасявал по някакви неведоми пътища.

Николов хвърли бегъл поглед на кристалния купол в центъра на стаята, след което се настани върху скърцащия стол пред мониторите и започна да си припомня стотиците страници схеми, които беше разчел през последния месец. От първоначалния текст върху азбестовата плоча до последните изчисления на учените от секретния отдел, цялата тази информация в момента се съхраняваше в паметта му и трябваше да доведе до разплитането на последната бръмка, до намиране на елемента, който да накара механизма да заработи.

Прегърбеният агент погледа за известно време с любопитство, след което извади някаква мазна снимка на гола певица и запали цигара, съсредоточен в безумните си фантазии. Не беше учудваща толкова способността му изобщо да диша в слабо вентилираното помещение на стотици метри под земята, колкото моралната деградация, която беше предизвикал живота в изолация и изкуствена светлина. Архивното звено за СДА се състоеше от хора, които бяха умрели още преди да се родят.

Майор Николов внимателно попиваше информацията от екрана. Пред него бяха последните триста страници от проучванията, които касаеха историята на механизма и може би криеха ключът към задействането му. Макар материалите пред него да нямаха нищо общо с техническата информация и да не даваха представа за начина, по който работи, историческите данни вероятно съдържаха този елемент, който той трябваше да открие. Отдавна му беше ясно, че истинската машина всъщност е Луната, построена в дълбока древност още, когато траките са били безредна група от примитивни диваци. Данните за това откъде са придобили знанието за нея и как са разбрали с какво могат да я управляват бяха откъслечни. Знаеше се, че липсата на писменост е била наложена от царските им родове, за да не може простолюдието да придобие и да разпространи информацията за това ужасно оръжие. Дори самите царе бяха забравили писмото, самоналожили си да загубят познанието. Но някой се беше постарал да изпрати парчето азбест там, горе, върху самото оръжие, недостъпно и неразбираемо.

Николов попиваше ред по ред историите на царе и жреци, откъслечни сведения за всеки, който някога бе имал нещо общо с машината. Съсредоточен и напрегнат, четеше и препрочиташе древната история, скрита от републиката за самата й безопасност. “Знанието е болест”, така го възприемаха от СДА. Този, който го е познал, не може да е истински щастлив и републиката се грижеше за щастието на гражданите си.

В един от пасажите се обясняваше подробно как при задействане на ключа Лунната богиня ще прегърне съзнанието на хората и нейният проводник ще постигне “съвършен контрол” върху човешката цивилизация. Следващият текст пък разкриваше в най-дребни подробности оргия в чест на Бакхус, богът, носещ забрава и плътски удоволствия. И щастие, измамно, но неотменимо щастие, което знанието би разрушило. Николов се отчая. Опитваше се да открие нужната му информация във всяка една дума, докато в един момент думите започнаха да се блъскат безредно в съзнанието му.

Не знаеше колко време е минало, часове или минути, а може би дни, когато го осени прозрението. “Пред заплахата на римските легиони нашият цар прибягна до единственото спасение, задействането на божествения пилон. Но беше късно, жрецът на Бакхус се беше откраднал ключа и го изпрати там, където щеше да е в безопасност, в прегръдката на Лунната богиня на колесницата на Слънчевия бог. Нашият народ беше обречен, но щастието бе спасено.” Толкова очевидно беше, щастие се постигаше с липса на знание, но съвършен контрол в ръцете на един единствен човек можеше да доведе до необратими вреди върху човешката цивилизация. Ключа в прегръдките на Лунната богиня, азбестовата плоча върху Луната, колесницата на Слънчевия бог беше космически кораб.

Николов обаче не беше единственият, който разбра. Кислородния апарат му попречи да усети миризмата на надвесилия се агент, а въодушевлението от направеното откритие даде достатъчно време на сакатото човече да счупи кристалния купол и да вземе в ръце азбеста и да го запокити с неподозирана за дребното му тяло сила към стената. Майорът подскочи и хвана за врата агента, но вече беше късно. В помещението нахлу отровен газ, а сложния защитен механизъм започна запечатване на целия етаж. Бетонни плочи затиснаха архивните помещения, докато въжетата на асансьора се откачаха. Седмият подземен етаж щеше да бъде недостъпен поне няколко месеца, а дори и когато го отвореха, не се знаеше дали някой ще успее да събере парчетата от плочата и да ги сглоби, така че да проработят. И докато гледаше в очите на архиварят, Николов разбра. Човешката цивилизация трябваше да върви по собствен път, “съвършеният контрол” не трябваше да бъде допуснат.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194747#194747






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3062 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.