Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Съмърсет Моъм: "Души в окови" (статия) - Английска литература, Класическа английска литература, Съмърсет Моъм
Съмърсет Моъм: "Души в окови"

Поредици: Съмърсет Моъм

Автор: Александър Арсов, неделя, 16 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Знаете ли, че ние всички сме роби? Може би звучи пресилено, а защо не и жестоко, но е така. Странно е, че досега не се бях замислял сериозно върху човешкото робство, но поредното прочитане на първия истински шедьовър на Съмърсет Моъм - "Души в окови" - ме накара да го направя, и то доста дълбоко, всеобхватно и... разтърсващо. По-надолу следват хаотичните мисловни течения от черепната ми кухина, където редовно става течение... просто защото е куха. Но това вече е друга тема.

Оригиналното заглавие на романа не е толкова поетично, колкото българския превод (на Димитри Иванов, ако се не лъжа), но е не по-малко красноречиво, може би защото е взаимствано от Спиноза – Of human bondage или, буквално, "За човешкото робство". Самият писател споделя, в един забележителен предговор, че това не е автобиография, а автобиографичен роман, в който чувствата са негови, но събитията не винаги са описани така, както са се случили в действителност, а някои епизоди са взети от житейските съдби на негови близки или познати. Моъм започва да пише "Души в окови" някъде в началото на десетте години на ХХ в., когато е на върха на славата като драматург, и го завършва малко след началото на Първата Световна война. Романът излиза за пръв път през 1915 г. (цели 7 години, през които Моъм пише само театрални пиеси, след предишния му роман - "Магьосникът") и е посрещнат "на нож" от критиката, която определя житейската борба на Филип Кери като "сантименталното робство на един глупак" (Ню Йоркският World). Единственото изключение е Теодор Драйзър, който открито изразява своето възхищение от творбата, като дори я сравнява с Бетовенова симфония. Години по-късно Моъм искрено се учудва, че този роман е издържал изпитанията на времето и не е бил забравен. Днес мнозина смятат "Души в окови" не само за първия истински шедьовър на Моъм, но и за неговото най-блестящо постижение в областта на романа. Според мен подобни твърдения съвсем не са лишени от смисъл.

Кой е Филип Кери? Трябва да призная, че според мен Ню Йоркската критика е улучила доста точно определението - той наистина е един сантиментален глупак, който за около две десетилетия от живота си успява да се забърка в почти всички видове робство, на които е способна мизерната човешка душа. Съдбата не е благосклонна към него - той е с деформиран по рождение крак и на девет години остава сирак. Изпратен е при чичо му, който за нещастие е Божи служител в едно забравено от Бога рибарско селце някъде по крайбрежието на Албиона. Следващите години донасят на Филип непрестанния терор от страна на връстниците му и религиозния фанатизъм на Кралското училище, където живее (и нищо не научава) подтискан от църковните догми и бъдещата си съдба, която предвижда да бъде ръкоположен за свещеник и да си пропилее живота в някоя провинциална енория. По-нататък търсенията на Филип го сблъскват с пасторалната атмосфера на прочутия с университетските си традиции Хайделберг, монотонността и безсмислието на чиновническия живот в Лондон, бохемската разюзданост на Париж, където за известно време страда от илюзорни видения за артистичен гений. В крайна сметка той се завръща в Лондон и се отдава на лекарската професия, която неочаквано завладява ако не цялото, то поне известна част от сърцето му, а и обещава един сравнително сигурен живот. И тогава Филип среща Милдред, дребнава, апатична и напълно безлична сервитьорка, която обаче се оказва неустоима - той започва с нея една изключителна със своето безумно страдание, безгранично самоунижение и болезнен душевен мазохизъм връзка, която го отвежда до дъното на човешкото съществуване и във физически, и в духовен аспект. Краят на невероятната история на Филип Кери ме оставя в пълно недоумение... Успява ли той най-накрая да се измъкне от човешкото робство, или попада в неговата най-жестока клопка, отказвайки се от всички свои мечти?!

Сега ще се опитам да направя невъзможното, т. е. да обясня защо "Души в окови" е велика книга. Не е заради биографичните сходства с живота на автора, които, въпреки променените имена, са очевидни, но не и достоверни, нито пък е заради живите описания на живота в Лондон, Париж и Хайделберг, които се дължат повече на богатия живот на писателя, отколкото на неговия гений, не е дори заради плеядата уникални образи, толкова великолепно пресъздадени - физически и душевно, че сякаш изскачат от страниците и се настаняват в съзнанието, което впоследствие отказват да напуснат. Не! "Души в окови" е едно от изключителните постижения в литературата на ХХ в., защото това е книга посветена изцяло на единствената философия, които си заслужава да се изучава - философията на нещата от живота, философията на човешката природа. Само в 250 000 думи Съмърсет Моъм е събрал всичката житейска мъдрост, която са му донесли възходите и паденията през първите 40 години от живота му. В този негов роман сякаш са събрани в едно, фокусирани от неповторимата му дарба за дисекция на човешката душа, всички теми, които Моъм ще развие напълно в по-късните си романи - като се започне още със следващия, "Луна и грош" (The moon and sixpence), излязъл от печат през 1919 г. - и особено във великолепните си разкази, първият от които - "Дъжд" (Rain) - е написан през 1920 г. Не случайно споменавам тези години. Те са особено показателни за епохалното значение на "Души в окови" за неговия автор. Този великолепен роман слага началото на зрелия период в творчеството на Съмърсет Моъм, които продължава повече от 40 години и, освен вече споменатите литературни форми, дава брилянтни плодове и в областта на мемоарите, есетата, пътеписите и литературния критицизъм.

А сега да си поговорим малко за човешкото робство - един разнообразен до пределите на безкрайността феномен, намерил в "Души в окови" блестящ, многопластов и проникновен израз, който поне за мен остава ненадминат. Тук отново се връщам на мисълта си, с която започнах тази статия. Ние всички сме роби - раждаме се, живеем и умираме като напълно безправни същества, които по отношение на свободната воля не притежават нещо повече от една илюзия. За почти всички това е напълно достатъчно - те са като трамваи, които се движат все по едни и същи релси, докато накрая не отидат за старо желязо, пък и някой трябва да плаща данъците - ако трябва да използвам езика на Моъм. Ограниченията, които обществото налага на индивида са нищо в сравнение с оковите, в които човек е способен сам да се окове. Те са многобройни и многолики. Някои се уповават в религията и църквата, които толкова са затънали в церемониално лицемерие, че отдавна нямат нищо общо с вярата, която евентуално би могла да бъде някаква опора. Други са обладани от злия демон на идеализма, който е неразделна част от тях до смъртта им, след която все едно, че никога не са живели на този свят - напразни и пропилени животи. Трети боготворят изкуството и изпадат в заблудата, че посредствеността им е начало на истински гений, докато не свършат като алкохолици с разсипан от промишлени количества абсент организъм. Знаете ли обаче кое е най-голямото робство, на което могат да станат жертва несъвършената човешка душа и жалкото тяло человеческо? Любовта!

Да, точно така, любовта. Около една трета, мъдро разделена на няколко части, от "Души в окови" е посветена на любовната история между Филип и Милдред, не за друго, а защото точно любовта е най-жестокото и най-разрушителното човешко робство на този свят. Какво всъщност е любовта? Дяволски тънък бръснач, по който вървиш болезнено и кървиш обилно, а от двете ти страни са пропастите на омразата и презрението. Може би с понятието "любов" трябва да означаваме неизмеримото страдание и непоносимата болка, които са много по-съществена част от илюзорните видения на непоправимите романтици. А може би любовта е просто един красив параван на похотта? Предполагам, че е възможно и нещо друго - любовта да не е нещо повече от мазохистичното удоволствие, което ни носят огромния брой саможертви, които правим в името на човека, когото - тъй да се каже - обичаме. Колкото по-силна е болката, която си причиняваме, колкото по-голямо е унижението, на което се подлагаме в името на любимия човек, толкова по-голяма е гордостта ни от нашата саможертва и толкова по-задоволена е нашата суета. По дяволите суетата! Колкото и да се лутам из човешката душа, винаги стигам до нея. Суетата! Тя е навсякъде. Тя е част от всичко, което повърхностно и безсмислено сме категоризирали като добро и лошо, добродетел и порок. Суетата е част от огъня на артиста, от милосърдието на самарянина, от смирението на светеца, от предаността на приятеля; тя е част и от гордостта, егоизма, лицемерието и унижението; тя неизменно присъства и в най-големия пир на болката, страданието и мазохизма, който човечеството познава - любовта. Не смея да твърдя докъде се простират злокобните й пипала. Знам само, че е там.

Някой - за съжаление името ми убягва в момента - беше казал, че цинизмът е изкуството да обиждаш хората така, че те да си тръгват с усмивка. Понякога ми казват, че съм циник - тогава цитирам думите на неизвестния мъдрец и отговарям, че аз съм просто грубиян - твърде често срещано явление, нямащо нищо общо с изкуството. Съмърсет Моъм е циник. При това - брилянтен. "Души в окови" е първата творба, в която се разкрива напълно типичният му стил, който впоследствие през годините го превръща в легенда - пестелив, циничен и проникновен, винаги идеално балансиран, без излишни думи и фалшиви назидателни тиради, но и никога повърхностен. Чрез размислите на Филип Кери, аналитични, но противоречиви, или репликите на останалите герои, казани сякаш като на шега, се представят любовта и страстта, презрението и омразата, религията и Бог, изкуството и критицизмът, бракът и семейството, егоизмът и парите, геният и посредствеността. И най-хубавото в тази наистина грандиозна концепция е, че винаги има повече от една гледна точка, а изборът е изцяло в ръцете на читателя. И в главата му, разбира се.

Прочел съм доста "критики" по отношение на романа, които се простират от обема на книгата до сексуалната ориентация на Моъм, която, видите ли, се отразявала на писането му по някакъв специален начин. В името на добрия тон, а и от убеденост в собственото си превъзходство (суета!), няма да коментирам подобни мнения. Книгата наистина е дълга и на моменти се чете малко по-бавно, но аз смея да твърдя, че психологическата дълбочина и великолепният стил са повече от достатъчна компенсация. Разбира се, ако бързате за някъде или сядате да четете с книга в едната ръка и хронометър в другата, "Души в окови" определено не е четиво за вас. Бих ви препоръчал да избягвате този роман и ако обичате да четете, за да няма книга по лавиците, която да не можете с подобаваща гордост да заявите, че сте чели. Всички останали - в случай, че има такива - ще намерят доста неща, които да ги принудят към дълбок размисъл, а аз мисля, че това си заслужава. Това е важното. Забравете легендарното клише "Какво е искал да каже авторът?". Това са глупости. Самият Съмърсет Моъм споделя, че за него целта на тази книга е била да го отърве от множеството чувства и мисли, които не са преставали да го измъчват и единственият начин да бъдат отстранени завинаги, е бил като се излеят на хартия. За него книгата е изпълнила целта си. За нас - повече от 90 години по-късно - важното е едно прочитане на носи удоволствие и да стимулира към размисъл, към разглеждане на едни и същи вечни въпроси, но от различни ъгли. Важното е какво мислим и какво искаме да кажем ние, тук и сега. В този ред на мисли... Какъв според вас е смисълът на човешкия живот?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194784#194784






Допадна ли ви този материал? (16) (0) 9713 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.