Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Соларис - как се прави прогресив в България (статия) - Българска музика, Прогресив
Соларис - как се прави прогресив в България

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 17 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Първата ми лицензна музика датира отпреди десетина години. Някъде тогава попаднах на wizard и покрай тях стипендиите ми успяваха да се стопят за отрицателно време. Още помня касетките, поръчвани по пощата. Събирахме се няколко човека за една поръчка, за да е по-голяма общата сума и да не плащаме пощенски разходи. Ех, времена... Но чувствам, че започвам да се отклонявам от темата, преди да съм започнал, така че да се върнем на Соларис. Едната касета, която ми беше доставена преди десет години беше техният албум – Олиговремие. В него се чувстваха сериозни прогресив влияния, като Queensryche сякаш бяха оставили най-траен отпечатък върху албума. Песните в него са с много сериозни и смислени текстове и инструментали на много високо ниво, но няма да ви отегчавам с преразказ с елементи на разсъждение, а директно ще ви насоча към сайта на групата, където \"Олиговремие\" е пуснат за свободно слушане в mp3 формат (за нищо на света не пропускайте моят личен фаворит Смях през сълзи). А за да се убедите в качеството на музикантите остава само да добавя, че гост музикант на баса е Иван Калфов (Б.Т.Р.), който напълно разкрива своя потенциал, а останалите в никакъв случай не свирят по-зле!

Въпреки, че нито преди десет години съм бил особено голям фен на прогресива, нито сега слушам толкова много подобна музика, бях наистина повече от приятно изненадан от дебютния албум на тази банда и впечатлен от техните музикални умения. Едва наскоро разбрах, че Соларис съществуват като група от вече двадесет години. През далечната 1987-а година двамата братя Даниел и Пламен Радеви, заедно с Георги Попов и Веселин Славов полагат основите на може би най-добрата българска прогресив банда. Всъщност в този си състав групата просъществува точно една година и след поредица от концертни изяви следва пауза от близо осем години. Ако не е била това принудително спиране, групата навярно би се наредила до имена като Ахат, Ера, Епизод, Б.Т.Р... но съдбата е имала своето мнение по въпроса. Така периодичните кризи в страната отклоняват едни много кадърни момчета от попрището на професионалния музикант. Но някои неща, просто трябва да се случат, така че 1995-а година Соларис най-сетне влиза в студио и започва записите по Олиговремие. Две години по-късно албумът излиза (не без съдействието на wizard), а групата отново се покрива.

Признавам си, че не следя редовно концертния живот в България. Е да, разбрах за концертите на Manowar, Heaven And Hell и Motorhead в Каварна, но някак покрай тях съм пропуснал повторното завръщане на Соларис. Ето защо бях доста приятно изненадан да разбера, че групата не само се завръща на сцена, но е готова и да предложи на феновете новият си албум – Желая. Промоцията на албума се състоя на 15.11 в бившето кино Роял, а билети не се продаваха. Входът беше само с покани, като освен за близки приятели на групата (Иван от БТР, Звезди от Ахат, Буги Барабата...) бяха заделени известен брой покани за потребители от форума на българските музиканти.

Самият концерт продължи около час и половина, тъкмо колкото групата да си изсвири почти всички песни и от двата албума. А струнния квартет Стрингс (който в случая беше трио) перфектно си пасваше както със стила на Соларис, така и с цялата обстановка. Накратко получи се чудесен концерт, който ме изправи на нокти. Първо като човек, който свири на бас (абсолютно непрофесионално) нямаше как да не оценя какви великолепни музиканти са Емил, Пламен и Любен (не че нещо разбирам от барабани). За прогресив метъла върви лафа: \"Китарист да си в такава група. Подрънкваш си някакви акорди, а басиста се побърква от свирене\". Това определено важи и за Соларис, но само наполовина. А именно половината, където басиста се побърква от свирене. Ей богу, такова чудо наживо направо не бях виждал. Първо, че Емо свири с чувство, второ той направо се беше слял с баса; накратко - нещо невероятно, което трябваше да се види, защото всякакви описания са слаби! А Пламен опроверга напълно втората половина от поговорката. Неговото свирене също беше много добро, за съжаление мястото ми в залата беше такова, че нямах много добър поглед към него, но и малкото, което видях (а и по-важното беше, че успявах да го слушам) беше достатъчно, за да заявя, че е един от най-добрите китаристи (не само сред родните), които съм виждал на сцена.

Не мога да си купувам всичката музика, която ми харесва (например на Pink Floyd нямам кажи речи нищо оригинално), но виж за българска музика, литература, кино не се стискам. Така че след концерта се оказах с три броя от Желая (един за мен, два за подаръци). Самият албум показва една още по-голяма зрялост на музикантите. Въпреки много добрият дебютен албум, в Желая те доказват, че има накъде да се израства, както в музикално отношение, така и откъм послания. Текстовете са все така силни, подлежат на различни тълкувания, а за свиренето мога да говоря само със суперлативи. Клипът към албума също е много стойностен, режисьорът се е справил доста добре с реализацията, а колкото до сценария - той си е на самата група. Ако вече сте чули Олиговремие, то ви е ясно какво може да очаквате от Соларис и тези очаквания в никакъв случай няма да бъдат излъгани. Във втория албум групата звучи... ами като Соларис. Изчистени сола, интересни клавири, невероятна ритъм секция (този луд, луд бас) и вокали, които допълват перфектно инструменталната част. Въобще всичко, което може да се иска от една прогресив метъл банда! Но най-добре е да се потопите сами в магията на музиката, защото с четене няма как да усетите и частица от силата на Желая.

Искрено се надявам след този албум да няма нова пауза от още десет години, а както самият Пламен ме увери, последните години макар и без активна концертна дейност и четиримата от групата не са стояли на едно ниво, а са вървели напред и съответно след излизането на Желая много идеи са останали нереализирани. Така че пожелавам успех на Соларис и очаквам следващия албум.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194812#194812






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3842 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Коледна приказка
Midsummer Madness (2007)
How I Met Your Mother
130 години лудост
SciFi Series: Being Human
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.