Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

В името на Светлината

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 18 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество, Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Върховният жрец на Светлината бавно отброяваше капките кръв, които се стичаха от жертвеното животно в улея, отвеждащ гъстата течност към гадателското колело. Няколко късо подстригани послушници се суетяха около ритуала, но съзнанието на сприхавия старец беше заето със съвсем други проблеми. В други случаи не би си позволил да пренебрегне важността на Месечната поличба, но безспорния му авторитет щеше да направи поклонниците слепи за немарливостта му. Много повече го тревожеше какво щеше да се случи по време на лично наредената от него мисия по елиминиране на някакво тайно убежище на жреци на Моргарон, езическия огнен бог.

Жрецът за момент огледа огромната зала на храма, стотиците лица, вперили поглед в него и с досада започна да размазва засъхващата кръв върху деленията на дървения диск, мърморейки неразбираеми молитви. След малко се надигна от неудобната поза и огледа смълчаното множество, готвейки се за поредната дълга реч, в която да прослави Светлата жрица, мощта на Луминор и поредния период на благоденствие и щастие. Както винаги в такива моменти собствената му сила изпълни съществото му, подхранвана от вярата на поклонниците и се зарече за нищо на света да не оставя властта да му се изплъзне. Планът трябваше да проработи.

***

Двамата едри мъже с подозрение огледаха каменната врата. На пръв поглед изглеждаше, че няма начин да бъде отворена или поне не се забелязаха ключалки и дръжки. Гладкият гранит бе полиран до блясък и абсолютно равен, сякаш лишен от какъвто и да е дефект, дори драскотина. Това не трябваше да ги обезкуражава, те бяха “плачещи”, посвещавали живота си на защита на истината на Светлината и борба срещу злото на магията. Служители на Върховния жрец и чистата като изворна вода “Превъплъщение на Светлината”, те трябваше да опазят Луминор от заразата на неистинските богове.

Доран, по-опитния от двамата, започна методично да почуква по неочакваната преграда с дръжката на гарвановия клюн, боен чук, който лесно се скриваше под дългите бели роби. Монгар с неудоволствие свали лекия, покрит с бял плат метален шлем, за да може да вижда по-добре и също се включи в изследването на каменната грамада. Опипа за кураж медальона с изобразени три кървави сълзи и почти легна по корем, за да види дали няма процеп между вратата и пода. Неочаквано дори за тях двамата случайното натискане на един наглед случайно търкалящ се камък задейства сложния механизъм, който бавно и със стъргане измести каменната врата, откривайки гледката на миниатюрна, окъпана от светлината на факли стаичка. Още по-голямо учудване у двамата породи влизащия през друга врата гигант. Високият над метър и деветдесет мъж бе не по-малко изненадан от тях и това даде време на по-пъргавия Монгар да осъзнае опасността и да прегради пътя на наметнатия с червено наметало жрец към лежащия на масата меч. Доран с не по-малка съобразителност извади и втория гарванов клюн от калъфа му, като при отмятането на дългата роба проблесна метална ризница. “Плачещите” вече имаха предимство, което трябваше да използват.

Бъдещата им жертва с тих глас спомена името на бога си, Моргарон и развърза наметалото, оставяйки го да се отпусне на пода. За учудване на двамата му противници върху голия му торс остана единствено плътното покритие от кафеникави татуировки, придаващи вид на дървесна кожа. По-младия воин не се поколеба и с бърза крачка скъси дистанцията до жреца, нанасяйки светкавичен страничен сечащ удар с правото острие. Още по-светкавична бе реакцията на жреца. Гмурването му под дъгата на атаката му даде възможност да протегне рязко нагоре лявата си ръка, при което Монгар видя само дъбовия лист върху дланта и надигащите се от предмишницата червеникави глави на две змии. Едната съвсем като жива захапа якия метал на меча, но другата имаше по-големия късмет да уцели държащата го ръка малко зад палеца. С тиха псувня Монгар се отдръпна от “магическото изчадие” и подвикна на Доран, че си имат работа не само с жрец на огнения бог, но и с член на Академията на Дъбовия лист. Партньорът му вече беше запратил единия чук и острата му предна част се заби в плътта над бедрото на мъжа.

В този момент Монгар отново атакува устремно, но отново ударите му бяха умело избегнати и той бе принуден да отстъпи, усещайки пулсиращата болка в китката. Пришълецът обаче трябваше да бъде елиминиран. Нечистата светлина на пламъците щеше да оскверни взора на Превъплъщението, което един истински “плачещ” не можеше да допусне. Неочаквано гигантът се присви и започна да агонизира, а кожата му да набъбва по странен начин и да очертава плочките на доскоро гладката татуировка. “Проклети магии”, помисли си младия страж и отново нападна, но този път някак по-бавно и несъсредоточено. Кръвта бе нахлула в главата му и замъгляваше погледа, но имаше и нещо друго. Установи, че ръката, държаща меча започва да изтръпва и да не го слуша. Въпреки това нанесе точен пробождащ удар право в гърдите на жреца и... остана още по-учуден когато стоманата отскочи, все едно се беше срещнала с дебела броня. Отново отстъпи назад и в този момент видя как по-възрастния му другар по оръжие с ожесточение разби черепа на противника им с топката в задната част на гарвановия клюн.

Конвулсии обхванаха крайниците на младежа и той се отпусна на студения каменен под. Докато Доран се надвесваше над него с бащинско притеснение, той си припомни десетгодишнината си. Тогава, в бляскавия храм на Светлината пред погледите на висшите жреци три капки от неговата кръв се процедиха в съда със свещена вода и облян от минаващите през покрива слънчеви лъчи той бе посветен. Колко щастливи бяха тогава родителите му, скромни и отдадени на вярата хора.

Започна да не му достига въздух, с глава, отпусната върху коляното на опитния “плачещ”. А колко горд щеше да е баща му, ако беше доживял да види приемането на бялата униформа. На площада пред главната квартира на Върховния жрец той официално бе приет за воин от елитните служители на Светлината. Бе заел мястото си в строя им с високо вдигната глава, но и с тъжен поглед, насочен към дрипавите заселници от запада и стърчащите високи сгради на съседния квартал на езическите поклонници. И се бе зарекъл да не допусне навлизане на заразата на лъжливите богове в неговото бяло, чисто кътче.

Монгар издъхна щастлив, че е загинал бранейки идеите и религията си. Издъхна щастлив, че навреме са открили тайното скривалище на жреците на Моргарон и са предотвратили установяването на този нечист култ в Луминор.

***

Върховният жрец слушаше внимателно докладът на главнокомандващия на “плачещите”. В изпълнение на заповедите му двама воини бяха открили и разбили скривалището на нечистата вяра, елиминирайки висш духовник на Моргарон и изгаряйки всички свитъци и предмети, които им се сторили нечисти. За голямо съжаление един от тях, млад и обещаващ, отдаден на вярата в Светлината и дългът към “Превъплъщението” бе намерил смъртта си, отровен от неверника благодарение на гнусните му умения.

След като облеченият в метал воин излезе, Върховният жрец се отпусна с наслада в удобното си кресло и отпи от бокала с кумрийско вино. Опасността за него беше преминала. Неподозираният наследник на гордия род на Мариите вече не беше между живите, с което тайната за собствения му произход щеше да бъде погребана завинаги в гробниците им. Може би младежът дори не е бил посветен в това опасно знание, но жрецът не можеше да рискува. Какво означаваше жалкият живот на един незаконороден пред величието на Светлината и нейния пряк проводник в света на хората.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194837#194837






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3134 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.