Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Златният компас (2007) (статия) - Даниел Крейг, Йън МакКелън, Кристофър Лий, Никол Кидман, Сам Елиът, Фентъзи, Холивуд
Златният компас (2007)

Автор: Т. Христов, петък, 21 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Мечки! Големи бели мечки! С броня! Вещици, демони, номади, летящи кораби и навсякъде магически прах... Представете си свят, в който душата ви крачи до вас под формата на някое животно, че дори и разговаря. Ех, мечта, да бухнеш мръсното си подсъзнание в коритото и да го търкаш упорито със сапун, докато блесне. Или пък да тъпчеш гузната си съвест с меденки, че да не мрънка много. Естествено е малко неприятно, че точно този свят се управлява от леко ретроградни и твърде властолюбиви типове, които дават мило и драго да предпазят поданиците си от твърде развращаващия ги магически прах. Научните експерименти в тази посока включват малки дечица, на които образно казано им откъсват душите. Не ушите, душите. Ситуацията се усложнява с намесата на любопитно момиченце, чичо-учен, който е по малко от всичко написано за него, но не съвсем, както и опасна чаровница със загадъчно минало. Приятелите на момиченцето объркват намеренията на покровителите на красавицата по всеки един невъзможно въобразим начин, и то насред величествен леден пейзаж. А мечките... мечките просто си правят династични гладиаторски борби, от които ледниците се пропукват.

Предполагам, че нищо не разбрахте от разказаното. То и това беше целта, не ми се иска да ви развалям удоволствието от гледането на такъв прекрасен филм, като ви разказвам действието. Защото част от очарованието е и изненадата, шеметната въртележка от случки, която те грабва във вихъра си, завърта те неудържимо и те изстрелва без предупреждение в царството на мечтите. Епично приключение точно като първия филм от трилогията "Властелинът на пръстените", с разликата, че не съм чел книгата, по която е снимана лентата. Не че ми пречеше особено, сюжетът си беше достатъчно интригуващ, а обратите в събитията твърде неочаквани, така че да те държат в напрежение до край. Като че ли единственият недостатък е отвореният край, който невъзмутимо намеква за идващите продължения; освен човек да въздъхне примирено и да се зареди с търпение до следващата Коледа, нищо друго не остава.

Сред актьорите блести като посипана с магически прах самата Никол Кидман, прекрасна и приказна по своему. Малката палавница Дакота Ричардс е приятно разнообразие от другата известна Дакота (Фанинг - която напоследък сякаш се насочи към по-драматични филми). Набитито око (ухо) може да различни стари "властелинци" - Йън МакКелън (Гандалф) реве зад кадър, а Кристофър Лий (Саруман) е леко отегчен в ролята си на незабележим злодей. А, щях да пропусна и Даниел 007 Крейг, който се мярна тук-там в историята, колкото да загатне, че тепърва ще има вземане-даване със ставащото наоколо. Съвсем вманиачените на тема кино могат да разпознаят и великолепните мустаци на Сам Елиът, по-характерни за него дори и от актьорския му талант. Спирам да ровя из изпълнителите, че кой знае какво още ще изскочи оттам...

Самият филм впечатлява с уникална визия - гледките на онзи Лондон, скованите във вечен студ ледници, дори самите дирижабли, или пък механичните файтони - всеки детайл е изпипан, за да подсили приказния ефект. То какво ли се учудвам щом зад продукцията са отново Ню Лайн Синема - още си спомням косматите крака на хобитите като си говорим за перфекционизъм, хе-хе. А пък Голямата мечка... знам защо няма да има филм "Aliens vs. Iorek Byrnison" - просто дори и за късометражен ще е твърде кратък. Все си мисля, че ако Ксеркс си беше наел една мечка-броненосец, онези 300 спартанци там щяха в рамките на 5 минути да са 30... Какво ли още бих могъл да добавя - така или иначе в киносалона аз се чувствах като дете пред коледна елха с подаръци и си тръгнах единствено огорчен от факта, че магията не продължи най-малко до следваща Коледа. Или поне до Великден.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3277 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.