 На Селинджър - с обич и омерзение
Разрових се из страниците сивостенски и видях, че за един от любимите ми автори все пак е писано. Спасителят в ръжта е една страхотна книга, която обаче си има точната възраст, на която трябва да се прочете за пръв път. Защото ако започнеш да я четеш на трийсет, магията се е загубила някъде по трасето. Трудно се връщаш в спомените на объркания младеж, който е сам срещу света, срещу системата, срещу всичко. Някак не можеш да повярваш, че и ти си бил такъв преди десетина години - търсещ Смисъла, гонещ своите Идеали и далеч, твърде далеч от света на възрастните.
- Какъв е звукът от пляскане с една ръка?
- Моно.
Отдалеч започнах, но бавно се приближавам и към книгата, за която ще говоря сега. Защото Девет разказа е един сборник, за който трудно се пише. Стилът на автора мога да определя с една единствена дума – великолепен. Всяка дума, всеки предлог, всяка запетайка (та дори и всяка скоба) си стои на мястото. Имам чувството, че Селинджър е стоял с часове, за да намери точната дума (а преводачът също се е справил много добре). Колкото до посланията - от една страна те са объркващи, от друга провокиращи, от трета... Трудно се пише многопластов разказ - там, където си ограничен от формата няма как да свържеш няколко нишки в едно или да изградиш пълнокръвни герои. Освен ако не си Селинджър. В разказите витае отчасти мистичен дух, отчасти твърде позната делчнична атмосфера. Хем предполагаш какво ще се случи на следващата страница и веднъж познаваш, хем следващия път си искрено изненадан от авторовото решение. Но да оставим това настрани, не съм аз човека, който ще тръгне да тълкува или обяснява Селинджър, защото той е като дзен-коан. Това, което за мен е вярно, не е задължително да е вярно за останалите. Нещо повече - един отговор, който съм намерил аз в разказите му, може да е съвсем различен на следващото четене дори и за самия мен. Но е факт, че разказите се четат леко, вървят плавно и веднъж започнал да четеш няма сила на света, която да те откъсне от книгата.
- А издава ли звук падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?
- Вятър.
И накрая тъй като говорих за всичко друго, само не и за самите разкази ще спомена накратко моят любимец - Теди. Теди е вундеркинд - или поне така изглежда за своите родители и за околните. Но всъщност той е бодхисатва - дошъл е на този свят, за да ни помогне да се осъзнаем. Наказан е с прераждане в Америка, поради грешки в миналия си живот. Дотук нищо кой знае какво - но начинът, по който Селинджър ни разказва историята, идеите, които развива и посланията, които носи правят този разказ незабравим. Което всъщност важи и за останалите осем разказа в сборника. Приятно прекарване с Рибката-Бананка, първа приятелка на Мече Буболечето, разберете защо все още не сме воювали с ескимосите, преживейте приключенията на Човека, който се смее, слезте долу при платноходката, запознайте се с Есме, потопете се в зелените очи на една изневяра и вижте синия период на де Домие-Смит. А ако след цялото това литературно пиршество ви останат сили за още, пратете поздрави на Теди. Приятно четене.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195131#195131 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
