Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Once Upon a Time in the West / Имало едно време на Запад (статия) - Джейсън Робардс, Кино класика, Клаудия Кардинале, Уестърн, Хенри Фонда, Чарлс Бронсън
Once Upon a Time in the West / Имало едно време на Запад

Автор: Александър Арсов, петък, 28 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Да си поговорим малко за една филмова класика, а? В днешно време уестърнът като жанр се приема за отживелица. Дори и в златните си години той не се е смятал за кой знае колко стойностно кино и много малко филми са преживели тежкото изпитание на времето. Един от тях е “Имало едно време на Запад” (Once Upon a Time in the West на английски; C'era una volta il West на италиански) от 1968 г. Американо-италианската продукция е от онези редки бисери, в които всичко – актьорска игра, сценарий, режисура, музика, костюми, декори – е на изключително високо ниво. Просто е невероятно, че всичко това е събрано на едно място. Резултатът е цялостно потапяне в атмосферата на Дивия запад за два часа и половина, което за мен си остава ненадминато. Ще се опитам да ви обясня защо.

За разлика от повечето уестърни, този има сценарий, и то великолепен. Тривиалната на пръв поглед история непрекъснато се развива, поднася изненади и е поне на една крачка пред зрителя. Между началната и финалната престрелка умело се преплитат обикновените човешки слабости толкова валидни преди 30, 300 или 3000 години, колкото са и днес – любов, отмъщение, приятелство, жажда за пари и власт. Филмът е много далеч от обичайните пукотевици, които повечето уестърни представляват. Тук главни герои са не револверите, а тези странни, непредсказуеми и пленителни същества – хората и техните характери, мечти, страсти. За щастие тук са събрани наистина великолепни актьори – Хенри Фонда, Клаудия Кардинале, Джейсън Робардс, Чарлс Бронсън. Какво повече му трябва на човек?

Хенри Фонда не се нуждае от каквото и да е представяне. Тук той е в крайно нетипичната за него роля на злодей (Франк). Само тази роля да беше изиграл в кариерата си, достатъчна щеше да е, за да го нареди сред най-великите актьори в историята на киното. Образът му е класически, когато става дума за жестокост, безскрупулност и хладнокръвие. От походката му, от начина, по който си пали пурата, от всеки негов жест и най-вече от тези пронизващи сини очи лъха нещо ледено и заплашително. Вече 63-годишен, Хенри Фонда прави едно наистина изключително превъплъщение, на което едва ли някога ще престана да се възхищавам.

Клаудия Кардинале е 100%-ова италианска циганка, макар че е родена в Тунис, а голяма част от живота си прекарва във Франция и езикът, който всъщност владее най-добре, е френски. В ролята на Джил МакБейн, бивша проститутка, но преди всичко жена с характер и воля, тя е просто великолепна. Неустоима комбинация от физически сексапил, плътен глас и предизвикателни тъмни очи, Клаудия Кардинале е необходимото и достатъчно допълнение към иначе изцяло мъжката компания.

Джейсън Робардс е в ролята на Шайена – безспорно най-колоритния образ във филма. Може би малко по-идеализиран и по-романтичен, отколкото трябва да е един “добър бандит”, но все пак… кой би могъл да остане безразличен към ироничния му поглед и простоватия му хумор? Във всеки случай не и аз. Шайенът е един от най-привлекателните образи, които съм срещал на екрана въобще. Той внася необходимата (и точна!) доза развлечение в иначе доста мрачната и тежка човешка история.

Чарлс Бронсън е загадъчният стрелец, човекът без име, който почти не говори, но за сметка на това умее да свири на хармоника и да стреля. Трябва да си призная, че никога не съм харесвал особено Чарлс Бронсън, но непроницаемата му физиономия и сравнително ограниченият му актьорски талант пасват отлично на ролята му тук. Мистериозната му жажда за отмъщение, така блестящо предавана от мелодията на хармониката, преминава като тънка червена нишка през целия филм, за да достигне кулминацията си на самия финал.

Така, стигнах до най-важното италианско участие във филма – режисурата и музиката.

Серджо Леоне е човекът, който обединява цялото това кралско войнство в един епичен шедьовър. Няколко години преди този филм той режисира известната си трилогия от уестърни с Клинт Ийстуд, така че съвсем не е бос както в жанра, така и на режисьорския стол. Макар че въпросните три филма също се смятат за класика, според мен те са твърде прехвалени и не могат по никакъв начин да се сравняват с “Имало едно време на Запад”. Тук Серджо Леоне е постигнал на практика непостижимото дори на теория – идеално пресъздаване на едно, отдавна отминало в историята, време като Дивия запад. Близките му планове, които покачват напрежението до опасни за нервната система равнища, и изумителната му способност да удължава ключови сцени без през тях да преминава сянката на отегчението са легендарни. Човек може почти физически да почувства сухия въздух и прахоляка на пустинята, както и всеки нюанс от душевния свят на героите.

Енио Мориконе заслужава специално внимание! Несъмнено неговата музика към този филм е една от най-гениалните, които са писани за киното въобще. Пестеливата му, но уникална оркестрация, емблематичните теми и оригиналният подбор на инструменти са ненадминати по психологическото въздействие, което упражняват. Много малко са филмите (с изключение на музикалните, разбира се!), в които музиката има толкова голямо значение и допринася толкова много магията на Седмото изкуство да е пълна. Главните герои – Франк, Хармониката, Шайена, Джил – имат свои собствени теми, които не само ги описват великолепно, но се развиват и преплитат заедно с техните съдби. Не може да не сте чували прекрасната основна тема на филма, изпълнена от разтапящи струнни и нежно сопрано. През 2005 г. беше издадена пълната (и дигитално ремастерирана) версия на този саундтрак с продължителност 65 минути, който смея да нарека програмна симфония в 27 части.

Като стана дума за сопрано, си спомних, че веднъж имах възможност да слушам на живо едно произведение на Енио Мориконе за сопрано и оркестър, което обаче не беше от филмовите му творби. Останах втрещен от отвратителната какофония, която чух! Чудех се как е възможно човекът, композирал едни от шедьоврите на филмовата музика, да напише подобен ужас. Когато окончателно реших, че съм объркал, на бис беше изпълнена точно основната тема от “Имало едно време на Запад”. Напуснах залата съвсем объркан, но изпълнен с благоговение пред музикалния гений.

Накрая няколко думи за “конкуренцията”. Мнозина смятат “Добрият, лошият и злият” от 1966 г. (The Good, the Bad and the Ugly или Il Buono, il brutto, il cattivo) за най-великия уестърн на всички времена. Аз съм много далеч от такива мисли. Серджо Леоне и Енио Мориконе отново са на ниво, разбира се, но сякаш просто правят една лека репетиция за истинския си шедьовър две години по-късно. Сюжетът е твърде елементарен, откровено казано – направо тъп. Що се отнася до актьорския състав... Клинт Ийстуд е добър актьор, но не може да стъпи и на малкия пръст на Хенри Фонда, Ели Валах е голяма скица в ролята на Туко, но на моменти прекалява с простотията, пък и чарът на Шайена просто му липсва, а Лий ван Клиф полага усилия човека, но... просто толкова си може. Хубав филм, но само толкова според мен.

“Имало едно време на Запад” излиза за първи път през 1968 г. в Италия под името C'era una volta il West, а на следващата година е американската му премиера като Once Upon a Time in the West. Има няколко различни версии, сред които най-популярна е 165-минутната, която през 2003 г. беше издадена на DVD от Paramount Pictures. Не преставам да я гледам отново и отново, като всеки път двата часа и четиридесет минути си отлитат ей така. И все път ми става малко тъжно... защото днес вече не правят такива филми.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195132#195132






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 8118 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.