Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Роджър Зелазни: "Донърджак" (статия) - Американска литература, Научна фантастика, Роджър Зелазни, Фентъзи
Роджър Зелазни: "Донърджак"

Автор: Ангел Генчев, вторник, 20 януари 2004.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вместо увод, редно е да кажа няколко думи за самия автор. Може пък случайно да се намират такива почитатели на фантастичната литература, които по някакви неведоми причини Божии да не са чували за него. Всичко се случва.

Роджър Джоузеф Зелазни е роден на 13 май 1937 г. в Кливланд, САЩ. Умира на 14 юни 1995 г. в Ню Мексико от рак. Приеман за част от “Новата вълна” във фантастиката, той е носител на три награди “Хюго”, шест награди “Небюла” и още над дузина от по-малко познатите нам литературни отличия в тази област, сред които “Аполо” и “Локус Пол”, които аз поне като име съм чувал.

Творчеството на Зелазни съставят около петдесет романа и новели, четири сборника поезия, някоя друга дузина кратки разкази и петнадесет произведения в съавторство. Произведенията му са добре познати на българския читател, като безспорно най-популярна е незавършената декалогия “Хрониките на Амбър”, създавана в продължение на двадесет и една години.

Зелазни е добре известен с пропитите си с дълбоко философски идеи теми и многослойните си сюжети, в които обикновено трудно се вниква на пръв, че и на втори прочит. Множество от книгите му преливат от изящно вплетена митология, в по-голяма или по-малка част. Бих се осмелил да кажа, че е истински капацитет в областта. Могат да се споменат, само за пример, самият Амбър, “Джек от Сенките”, “Господарят Демон” или пък “Създания от светлина и мрак” – книга, която и след три прочитания трудно разбирам.

Лично за себе си аз разделям творчеството му на ранен и късен период, тъй като ми се струва, че по-късните му творби са по-мрачни и по-наситени. Или, по-скоро, броят подобни е относително по-висок, тъй като например “Господарят на светлината” е писан още в далечната 1967 г. При всички случаи, Роджър Зелазни изисква внимателен, задълбочен и осмислен прочит, една изконна причина да е невероятно популярен сред почитателите и на чистата научна фантастика.

Малко се отплеснах. Да премина по същество. “Донърджак” е сред книгите на Зелазни, с които се запознах още при най-първите си срещи с творчеството му. Първо, бях привлечен от силния шотландски кариран мотив. Тази самобитна култура от край време ме обсебва с особения си дух и това беше достатъчно за да може романът да ми хване окото. За протокола отбелязвам, че той принадлежи към “късния му период” и е писан, както и “Господарят Демон”, в сътрудничество с Джейн Линдсколд. Издаден е през 1999 г., четири години след смъртта на Зелазни.

Както обикновено се случва в подобни книги, и “Донърджак” съвсем не беше това, което подсказваше онзи пръв поглед. Чували ли сте за Орфей и Евридика? Време е да чуете и за Джон Донърджак - учен по призвание и поет-романтик по душа, гонещ собствената си любов из дебрите на Вирту, реалността, създадена след срива на световната мрежа.

Разбира се, трагичният сюжет на фона на античния шотландски замък, с неговите банши и призраци, е само прелюдия - към специфичният привкус ала-Зелазни добавят множество митологични паралели – от сключването на сделка със Смъртта до видимия паралел със схватката между Херакъл и Антей. Историята изобилства от богове и богини, герои и героини, изключително силното присъствие на персонифицираната Смърт, призраци и роботи, летящи бикове, невероятни технологии и създания. А всъщност, романът разглежда задълбочено доста по-сериозна днешна тема – виртуалната реалност, пристрастяването към нея, ефектът и върху обществото и измененията, които настъпват под нейния натиск. Великолепният митично-механистичен сюжет постепенно забърква читателя все по-надолу и надолу (или нагоре, да не засягам Господарката на дълбоките поля :”)) в нови и нови пластове от неизбежното хорско интересчийство и безочливи борби за власт, добре прикрити зад виртуалната маска. Прескачайки между три-четири, а понякога и повече паралелни сцени, перото на майстора оформя изключителен морален контраст между няколко различни типа герои, без дори особено често да ги противопоставя един на друг. И то до съвсем самият край.

Но стига толкова. Навляза ли в подробности, вероятно ще убия чара на голяма част от странното повествование. Налейте си чаша чай, седнете удобно на бюрото си, изолирайте се от шума, и четете внимателно :”) Приятно забавление.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=862






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6278 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.