Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Как се ковеше приключението, част първа (статия) - Настолни игри, Ролеви игри
Как се ковеше приключението, част първа

Автор: Станимир Кръстев, петък, 04 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

И така, най-накрая групата е събрана, всички са около масата, персонажите са готови, има ядене, зарове, моливи... Водещият изчаква минута да се възцари игровата атмосфера с присъщото и сериозно настроение и започва:
-Окей, всички вие сте в кръчмата, когато изведнъж....
-Ей - прекъсва го някой от играчите, - не започнахме ли в кръчма и миналия път?
-Да, както и по-предния! - добавя не особено доволно друг.
-Всъщност... всяко... - отбелязва направо разочаровано трети.
-А магьосникът ми дори не пие! - вметва последният.

Използвайки клишето за кръчмата, Водещият губи много. Играчите му бързо разбират, че той просто се опитва да ги вкара по пътя на най-малкото съпротивление в дадено приключение или задача. Често възниква и въпросът доколко Разказвачът има опит и въображение да разчупи стереотипите. Въведението, интродукцията, наречето го както искате, е голяма част от играта. Може би дори най-важната - дава тона на кампанията, оформя първите впечатления за предстоящото, сблъсква играчите с персонажите им... Ако запознаването не е на ниво, губи играта. Ще предпочетат ли персонажите цял ден да си губят времето в пивницата пред зрелищното състезание с колесници извън град? Примерите са много.
Интродукцията може да направи приключнието пълнокръвно и многопластово, може да въведе важна следа или да запознае персонажите с важен НИП (неигрови персонаж). “Висок червенокос наблюдател става плавно след експлозията, озърта се през рамо и се насочва към изхода на театъра. Забелязвате голям белег на дясната му буза.”

Когато Водещият не знае как да подмами играчите в капана на вече измисленото приключение, групата може да изгуби и повече от една сесия в опит да се събере и да прегърне някаква кауза. С какви варианти разполага Разказвачът, когато иска да избяга от пивницата в крайните квартали?

Намиране на работа
Най-лесно за Водещия е персонажите да си търсят някаква работа. Ханът обаче не е удачно място - в най-добрия случай персонажите ще оценят качествата на местната изба. Повечето оферти за работа не са разлепени по баровете, а и повечето работодатели предпочитат трезвениците. По принцип задачите за вършене се предлагат или хората разбират за тях от уста на уста (когато не става въпрос за съвременен сетинг, в който пресата и малките обяви вече са нещо обичайно). Тук, а и навсякъде другаде, приказката “Не е важно какво знаеш, а кого познаваш” важи с пълна сила. В различните светове и епохи освен ухо-ухо медията за целта могат да се използват: викачи, плакати, табла, брошури, вестници, агенции, Интернет, холодискове, компютърни мрежи, телепатия...
Най-големият недостатък на повечето от тези способи е публичността. Когато задачата е свързана с тайна или не особено законна дейност, най-добре е мълвата за нея да се разпространява на уше. Разбира се, не от бармана или от подозрителния тип в точно онзи тъмен ъгъл (“Добър вечер, госпожо, вино или бира? А и между другото, имам приятели, които искат смъртта на сър Михаил. Интересувате ли се?”). Ако тайнствените и добре платени нелегални задачки си намираха извършители така, органите на реда едва ли щяха да бездействат и затворите щяха да са пълни с обвинени в заговор...
Такива задачи се разпространяват само сред определени групи - добре познатите гилдии на крадци, убийци и ловци на глави, или дори по-добре известните затворени организации, като фанатични секти, мощни корпорации и разнообразни тайни общества с още по-разнообразни политически и други цели. В случая с убийството на сър Михаил далеч по-добър е подходът: “Телеа, гилдията реши да предложи тази работа първо на теб, защото смятаме, че имаш влияние над охраната на целта.”
Логиката изисква в началото на персонажите да се възлагат обидно лесни, дори тривиални задачи. Когато обаче изникне по-сериозен проблем или по-отговорна задача, работодателите могат да се сетят за своите педантични и изпълнителни наемници. “Доставката на подправки е по-малка, но този път има някои особености. Запомнете добре - първо, искам да пристигне ден по-рано. И второ, тя не е за Каасел, а от него.”

"Подхвърлена" следа
Друг вариант групата да бъде погълната от приключението е някой от персонажите да се натъкне на следа или въобще на нещо, което привлича вниманието. Желателно е да е дребно, но несъмнено интересно. Малките промени в обстановката и в нормалния ход на ежедневието не остават незабелязани - изчезващите просяци, тишината в определени квартали, слуховете...
Разбира се, Водещият трябва да съобрази подхвърлените трошици информация с наблюдателността и съобразителността на групата. Уви, има играчи, които възприемат единствено прошнуровани указания с речник отстрани. Вероятно най-подходящото време да се въведе "скрито указание" не е началото на играта, а по-скоро средата на минало приключение или етап. В повечето случаи подхвърлянето служи като примамка към второстепенна задача или като хвърляне на светлина върху главното приключение. “В дрехите на орка намирате праче подгизнала хартия. С мъка разчитате: "Таурус, успяхме да убием дракона в Елондарските пещери. Моля, прати ни няколко талиги, за да преместим съкровището.”

"Хвърляне в дълбокото"
Когато приключенците не си търсят работа, не успяват да забележат странните знаци на Съдбата и не искат да се занимават с подземните плъхове, на Водещия може да му се наложа да “бутне” групата в приключението.
“-В името на Империя Нави X, задържам ви за убийството на Лаириус Ардун!
-Но ние бяхме в кръчмата цял ден, чакайки оферти!”
Или:
“Добре, момчета, тъй като се справихте толкова успешно с откриването на крадеца, назначавам ви за защитници на реда в селото. Шайката на Боян-изяж-ухо се е настанила в ей оная къща там!”
Така групата се сблъсква с твърде ограничен избор от възможности. Важен фактор при този метод е репутацията на персонажите. Популярни ли са, какви слухове се носят за тях? Отговорите на тези въпроси определят кой и какви задачи ще им предлага или както обикновено се случва, налага. Тук срещите с разтревожени за изчезнали крави селяни и дърводелци с циреи и кокоши трън са най-вероятни. Много от “работодателите” няма да могат да се отплатят на групата с повече от няколко монети, къс сушено месо, чувал овес или най-обикновено и безполезна благословия. Когато обаче благодарността се изразява в неща като изкарване от затвора или изчистване на репутация, персонажите ще бъдат задължени да поемат задачата.

Следва продължение...






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3468 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (26) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.