Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "Пришълците срещу Хищника": Пикник край... МакДоналдс (статия) - Екшън, Научна фантастика, Холивуд
"Пришълците срещу Хищника": Пикник край... МакДоналдс

Автор: Т. Христов, вторник, 15 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всички хубави приказки започват с "Имало едно време...". Та си мисля, че тогава лошите или пък поне не особено приятни приказки би трябвало да започват с "Нямало едно време...". И тъй - нямало едно време един Хищник. Той не долетял на Земята по погрешка и корабът му не се разбил на къде малки, къде големи парчета. Освен това наоколо нямало Пришълци и Хищникът не ги убивал едно по едно, а понякога и по повече. Мирните жители на малката планета, превърната в бойно поле от два враждуващи извънземни вида въобще не били засегнати от битката наоколо и хич не умрели. А до края на филма не се случило нищо безинтересно.

Кой знае защо подобен род прояви на холивудски вкус ми напомнят за една сцена от роман на Д. Талев - дали "Железният светилник" или някой друг от поредицата, но в книгата имаше една описана сцена - събират се българи на погребението на особено жесток турчин, от когото са пропищели всички околни села. Стоят край гроба му и мълчат. Защото по традиция за мъртвите или добро или нищо. Та помълчали половин час и накрая един от присъстващите рекъл: "Ей тоз Али много хубаво свиреше на кавал...". Наистина във филма имаше една красива музикална тема.

Всъщност ако оставим действието настрана, "Пришълците срещу Хищника" представят една от версиите на така любимата тема във фантастиката - тази за контакта с друга цивилизация. Има две основни хипотези за присъствието ни във Вселената - според едната малки зелени човечета клатят весело антенки, пляскат с малките си трипръсти зелени ръчички и припяват "You are not alone...", а според другата в Космоса цари "само една ти-ши-нааа". Последната хипотеза обаче е твърде депресираща - толкова много звезди за един простичък фон на недораслото ни его като разумен вид, затова я оставяме настрана. Нека предположим, че има някой някъде там. Може да е велика култура, която дори ни е създала, и сега се грижи за нас от стотици светлинни години разстояние, може да е нова и агресивна цивилизация, с която взаимно ще се налагаме по израстъците, може дори да е неукрепнал разум, който прави първи стъпки сред звездите и ние - разумните човеци - ще му помогнем да загърби тъмното си минало. Е, това наистина звучи гордо, да си патрон на младите и все още неспособните. Обаче има една вероятностна крива, която обикновено се премълчава, защото е не само обидна, но и унизителна. А тя е - на ТЯХ не им пука за нас, ТЕ просто не ни забелязват. О, да, представете си да сте мравка за преминаващ човек. Може дори да ви стъпче, но не защото е кръвожаден, а просто без да иска и без да има никаква идея за постъпката си. Точно това се случва и във филма, извънземните се млатят, без да обръщат особено внимание на пейзажа и живите единици наоколо, защото за тях това е без значение. Посланието е ясно - ние сме никой в една Вселена, населена от разнородни и могъщи същества. Неминуемо правя паралел с "Пикник край пътя", но сценаристите на филма са толкова далеч от братя Стругацки, колкото ние от Алфа Центавър, пък и режисьорът определено не се казва Тарковски...

И няколко думи за двете воюващи раси. Хищникът определено печели симпатии - самотният боец, надарен с изключителни бойни умения, че дори благословен с някаква форма на извънземен морал или благородство. Насреща му тълпа смъртоносни и зловещи изверги. А наоколо косвени жертви. Кой знае защо това ми заприлича на оригиналния "СтарКрафт" - макар да не си представях точно така протосите, горе-долу конфликтът е подобен. Благородната и могъща протоска цивилизация се опитва да изтреби до крак пълчищата зерги, като между временно си го отнасят хората. Не особено приятно, особено ако си човек. Но пък в една компютърна игра можеш да вземеш активна позиция и да промениш поне донякъде хода на историята, докато филмът те обрича да го съзерцаваш с умилителното изражение на пребозало теле. Ако не друго, поне това може да е повод да разлистя пак "Пикник край пътя" или да си припомня странните видения на Тарковски в "Сталкер".

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196193#196193






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4750 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.