Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Посланикът (статия) - Творчество
Посланикът

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 19 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Продължение на Бог умря, да живее бог

В Галактическата централа кипеше усилена ремонтна дейност. На практика цялата централа се ремонтираше – от единия и край беше тръгнал козметичен ремонт, но след него по неизвестни причини, или поне неизвестни по документи, тъй като всеки инженер дори на изостанала планета като Земята ще ви каже, че като в зала с колони бутнеш колоните, които държат покрива то той най-вероятно ще се срути. Та след козметичния ремонт вървеше ремонтна бригада, която възстановяваше щетите, а след нея още една бригада, която вършеше същото като първата, само че за щастие върху вече пригодена за целта структура.

Никой не можеше да обясни защо трябват три бригади и стотици жертви на срутванията, за да се извърши съвсем проста операция като преустройство на помещенията и полагане на нова боя, но в крайна сметка в галактическата централа никой нищо не можеше да обясни. Защото галактическата централа беше бюджетна институция, нещо като... данъчното на родната ви планета (оказва се че от няколко милиарда населени планети всички имат едно общо нещо – данъци и данъчни управления). Умножете го по няколко милиарда като персонал, заемана площ и естествено бюрокрация и ще получите нещо като галактическата централа. Умножете го по още стотина, защото галактическата централа на практика отговаря за всичко и ако не ви се е завило свят се запознайте с Джим.

Всъщност Джим се казваше Джак преди да стане Джо. Тази смяна на имената си има доста логично обяснение. Добре де логично за мащабите на хаоса в Централата. А обяснението е „непогрешимостта на Президента”. В миналото президентът е бил просто поредния президент, но благодарение на Ляю Люлялю, седем милиарда, осемстотин шестдесет и пет милиона и няколко стотин хилядния президент на галактиката, който изнесъл реч пред общото събрание сега нещата не стоят така. В нея той казал, че най-съвършената, най-велика и най-глобална институция в галактиката не може да греши и е предложил главата на тази най-глобална институция да стане непогрешим, като за целта се въведе механизъм, който осигурява непогрешимостта. Общото събрание решило, че има някакъв смисъл в думите му, макар и да не разбирали точно какъв, и така се е родила Машината Осигуряваща Непогрешимостта на Президента (МОНП).

МОНП чисто и просто променя пространствено временния континуум, така че всяка глупост изказана от Президента да стане истина. Настоящият президент е първият, който се е сетил да каже „аз съм безсмъртен”, както и да спомене в разговор със съветника си, че мандата му е безсрочен. След което по грешка отхвърляше всеки закон за промяна на принципа на непогрешимостта на президента, като грешката мигом се оказваше вярна. Иначе беше принципен човек за политик, трябва да му се признае. Та Джо стана Джак, защото президента му обърка името и по-късно Джим, защото президента го извика под това име в кабинета си. Освен паметта на МОНП никой не знаеше за промяната, така че подобни грешки не притесняваха никой. Виж значително по-неприятно е, когато осъзнаеш че човека, с който си говорил до предишната секунда е умрял преди 25 години, но в крайна сметка и това се преодолява някак си.

Та новокръстения Джим влезе в кабинета на Президента в 28 часа местно време. Уточняването на часа в офиса на президента е от немалка важност, защото в частта на Централата в която работеше Джим беше още сутрин, докато при Президента беше нощ.

„Странно за какво ли ме вика посред нощ. Дано не му е хрумнала някоя гениална идея като миналия път, когато накара счетоводството да поеме „Отопление и осветление”. Не, нямаше да вика мен, ако е така” – мислеше си Джим докато прекрачваше прага на обзаведения с цветни силови полета кабинет на Президента. Това беше нова мода в Централата, даже имаше слоган – „всичко материално ни е чуждо”, който стоеше доста добре пред народа, не за друго, ами защото звучеше антикорупционно. Докато мислеше по този въпрос на Джим му хрумна еретичната мисъл да разясни слогана пред Галактически вести, но вече дотолкова беше привикнал с настоящата си работа, която се състоеше във вършене на нищо и взимане на огромна заплата плюс бонус – огромен и тотално безполезен екип, че се отказа на мига.

Може би тук е мястото да споменем, че понастоящем Джим беше бог на планета, на която след няколко милиона години можеше да се появи живот, а някой ден евентуално и разумен такъв. Голям напредък в кариерата, защото му даваше място в общото събрание, без да прави абсолютно нищо. Нещо като да бъдеш министър на океаните в република Сърбия на родната му планета. Всъщност това място имаше още един плюс – единствения избирател е представителят на планетата, което осигурява избираемост поне до появата на разумен живот, тъй като Джим определено нямаше намерение да дава гражданство на друго разумно същество. А нашият герой стана гражданин на този прекрасен едномандатен район благодарение на временното си назначение като губернатор на планетата, което автоматично му даде гражданство, което от своя страна превърна планетата в космическа, защото повече от 10% от населението и, даже по-скоро 100%, разбираше от космически науки, каквито Джим научи още с назначаването си за Представител.

– А, Джим. Влизай, настанявай се – каза Президента щом видя влезлият и едно силово поле се оцвети и доби цвят и форма на изискано кожено кресло – ти беше адвокат на родната си планета, нали?

– Съдия, господин президент – отвърна Джим радвайки се че някои дребни факти се изпускаха от МОНП и електрохимичните процеси в мозъка му не се бяха разбъркали от грешката на Президента.

– Все едно, юрист си. Сина ми от сто и седемнадесетият брак, познаваш го – Аяюя – Джим не го познаваше до тогава, но в този момент се оказа, че го познава от години – та сина ми катастрофира в планетата Юпитер, земен сектор, а знаеш навлизането на транспортни средства в космоторията на изостанали планети е строго забранено, та си мислех как можем да го отървем.

– Ами можете да изкажете твърдение, че нищо такова не се е случвало – предложи Джим – МОНП ще пренареди вселената така че нищо да не се е случило и волала.

– Мислиш ли, че не съм опитал? – с иронична усмивка попита президента – Виж, не ти е работа да знаеш, но доста израстна в последните години и ти имам доверие. Само аз и Дюп знаем, но напоследък МОНП започна да дава странни бъгове. А гаранцията от Микросистеми Турта 3 е само половин милион години, тоест отдавна изтекла. Та така...

Джим дълбоко се замисли. Супер секретната новина, която научи се разпространяваше като слух от години, като дори имаше слух, че един програмист от Микросистеми Турта 3 е вградил тази функция нарочно, с идеята рано или късно вселената да се върне в нормалния си вид, което да намали стреса върху тъканта на всемира, който според мнозина МОНП предизвиква. Но Джим подозираше, че по-скоро страховете на президента от повреда в машината са предизвикали повредата. Дали изказани насън, дали е споделил с някой – няма значение, въпросът беше, че старото машиностроителство не допускаше подобни грешки (за разлика от новото, което не допускаше нито дълготрайност нито коректна работа на продукта). Докато размишляваше по тези въпроси Джим прехвърляше и текстове в законите на Галактиката, които могат да отърват Аяюя. Това далеч не беше лесна задача имайки предвид, че Галактическите закони бяха колкото безкрайни толкова объркани и противоречащи сами на себе си. Въпреки това Джим се сети за подобен прецедент в историята на една от планетите, на които беше бог навремето.

– Ако установим, че е имало подобен инцидент преди, тогава планетата ще се счита за развиваща се, тъй като е имало космически трафик към и по-късно от нея, което автоматично оневинява сина ви. Просто трябва да проверим дали е съставян акт за нарушаване на космоторията на Земята преди.

– Великолепна идея! За жалост актовете се унищожават след 6 месеца и е малко вероятно да намерим такъв – отговори Президента и затрака по клавиатурата на компютъра си и добави с кисела физиономия – И наистина няма.

– Тогава можем да направим комисия към общото събрание, която да разследва космическия трафик и към нея да направим подкомисия за Земята, която да установи какви нарушения е имало там и дали са наказани.

– На избирателите ще им хареса – лицето на Президента сякаш светна като коледна елха от идеята – С един разряд два сюлера! Ти си безценен кадър Джим. Оставям въпроса в твоите ръце. Това може да те издигне до посланик!

Налага се да уточним, че посланик в Централата беше нещо като министър на родната планета на Джим, така че скритата в думите на Президента оферта определено беше доста изкушаваща, въпреки огромния труд, който изискваше изпълнението на идеята на представителя. Поради тази причина Джим почти, без да се замисля се ухили и отговори:

– Мисля, че познавам точните хора господин президент.

Три месеца бяха необходими на събранието само да избистри дали комисията трябва да е временна или постоянна. Хората от групата на Джим, под негова диктовка, настояваха за постоянна, тъй като участието в комисия увеличаваше заплащането многократно, а винаги е по-добре увеличението да е за постоянно. Още 6 месеца минаха докато се изготви законопроекта и още два пъти по толкова докато мине на първо четене. Президента изобщо не беше обезпокоен, тъй като синът му заведе дело в галактическия съд, което в най-общия случай отнемаше десетина години на инстанция, така че имаше достатъчно време за парламентарни маневри. Новите избори отложиха второто четене, а след тях трябваше да мине избор на председател на Събранието, избор на посланици и чак тогава да се върне към законопроекта. Така минаха още близо две години като в крайна сметка до обособяването на комисията и подкомисията, попълването на щата и изминаха десетина години. Делото на Аяюя беше отлагано стотици пъти и още не бяха минали пледоариите на двете страни, така че време имаше повече от достатъчно.

Комисията започна работа. Подкомисията също. Всъщност цялата работа на комисията се извършваше от подкомисията, но това беше нормална практика, отново свързана основно с финансовата страна на въпроса, а пък по този начин се прикриваше истинската причина за съществуването на този орган. Работата се състоеше в разпити на свидетели. Извикаха първия свидетел – Лиляна Жилязкова от Трън, Земя. В този момент от дома си безследно изчезна Лили Лудата, която печеше свинско с кисело зеле. Тя беше известна из цял Трън с това, че е видяла извънземни. Киселото зеле загоря, а благоверният на Лудата вдигна малко празненство по повод изчезването и на което ракията и виното се лееха като водата от наскоро прелелият наблизо микроязовир, който за пореден път изненада държавата.

– Името ви е Лиляна Джиляскова от Трън, Земя – попита лигавото същество, което заемаше поста секретар на подкомисията.

Лили се стресна малко, но нали я бяха отвличали извънземните беше попривикнала.

– Жилязкова, ма то често го бърка лелиното, не се притеснявай – отвърна Лудата.

– Изказала сте обосновано твърдение за посещение на чужденци на вашата планета пред печатно издание от Земята. Комисията се самосезира по случая...

– Подкомисията – прекъсна го зам. Председателят.

– Да, подкомисията се самосезира по публикацията случая и започна разследване. Опишете ни подробно марката и модела на превозното средство, както и отличителните белези на водача му.

– А, к’во? – учуди се леля Лили – аз такова, не знам. Беше кръгло като тава и светеше като Софията по Коледа, нали знаете бат’ Бойко как я украси и такова, мигаше като елхата на площада. Много хубави концерти правят там, не е като по татово време...

Докато леля Лили дърдореше в комисията се понесе шепот: „Какви ги бръщолеви тая?”

– Значи пишем марка Чня, на Сириус Мотърс, модел 315, нали той светеше и мигаше колеги – попита секретаря и комисията закима в знак на съгласие. Не че знаеха кой модел го свети така, но не им се слушаха всички клюки по трънско – Опишете водача гражданко.

– А водача. Сигурно говорите за тези дето ма гледаха докато лежах на това дето имаше едни такива, като ръце, ама механични. Те много бяха всичките като че си приличаха. Като в Старгейта, детето гледа носи си дискове от Софията, там има едни такива сивички, същите ама същинките бяха като тоя Хръмйод ли беше как ли беше...

– Предлагам колеги да изискаме записите, за които говори гражданката – предложи един от членовете – за да ни помогнат с идентификацията.

В този момент в студентски град изчезнаха дисковете на един студент по българска филология, което предизвика немалък скандал, довел до раздяла с грозноватата му, но много грижовна приятелка. След като подкомисията установи, че това няма къде да се напъха, за да тръгне от един компютърен клуб изчезна компютър, за което оператора в последствие беше уволнен, а от един склад на една фирма продаваща части и асемблирани системи изчезна DVD записвачка, което доведе до уволнението на охранителя – пенсионер със 120 лева пенсия и склададжията, също пенсионер, но със 170 лева пенсия.

Няколко дни подкомисията се забавляваше с приключенията на полковник О’Нийл и компания, докато установи, че са транспортирали грешните дискове, но затова пък четирима от членовете си пуснаха кабелна на сметка на Събранието, за да могат да гледат новите епизоди на другия сериал. Трима от тях не разбираха английски и затова наеха щатни преводачи. Но да се върнем към работата на подкомисията, която гледаше изчезналите от дома на един небезизвестен главен редактор дискове с верния Старгейт. Стигнаха до края на първи сезон, направиха холоразпечатка на Хърмиод и я показаха на повиканата по случая леля Лили, която междувременно беше разбрала, че не може да се върне на Земята без пари, а подкомисията не искаше да и покрие разходите и затова се беше хванала като чистачка на коридор в главното галактическо данъчно управление.

– Същият е! Едно към едно! – потвърди леля Лили, на която също и беше омръзнал целият този цирк. Комисията пък установи, че това е раса населяваща далечен край на галактиката, която се размножава чрез клониране от най-древни времена, тоест виновника не може да бъде открит, поради простата причина, че всички са абсолютно идентични.

Въпреки това излязоха със становище, че Земята е била трафик дестинация, което оневини сина на Президента, направи Земята развиваща се планета и... и нищо повече всъщност. Затова пък комисията продължи работата си дълги години, като от различни изостанали планети изчезваха хора, а когато телепорта беше в ремонт, бяха посещавани от различни превозни средства и щатни служители на подкомисията подхранвайки фантазиите на местното население за това, че планетите им са обект на чести посещения на извънземни. Но най-важното беше, че Джим беше избран за посланик по транспорта от следващото събрание и вървеше усилено нагоре в йерархията на Централата и сина на президента беше свободен и с чисто минало пред КГТ (контрола по галактическия транспорт).


--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196602#196602






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3058 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.