|
Сивостен :: Из пиратските хроники: XIII. Пиратска тройка (статия) - История, Мореплаване, Пирати
 | |
 Сигурен съм, че всички много добре знаете какво е “шведска тройка”, но най-вероятно и идея си нямате що е то “пиратска тройка”. Затова ще ви разкажа за нея малко по-подробно. Тя се състои – не много оригинално боя се – от един мъж и две жени, ама не кои да е, а точно Джак Ракъм, Ан Бони и Мери Рийд. Тази тройка е останала в аналите на пиратството от началото на XVIII в. благодарение изключително на разнообразната си полова структура и интересните отношения вътре в нея. В този ред на мисли това е още един чудесен пример как може да останете в историята – дори да придобиете легендарен статус – с привързаността си към нежния пол или дори само със... самия нежен пол. Това е една история за зората на еманципацията и на пиратския Дон Жуан, с леки оттенъци на сапунена опера.
Вляво: Джак Басмата - пиратският Дон Жуан
Джак Ракъм (или Рекъм, ако предпочитате; впрочем някои хронисти му дават първото име като “Джон”, но както и да е) бил типична дребна риба в пиратския занаят. За произхода му се знаят малко неща, от които нищо не е сигурно. Все пак, неведоми са пътищата Божии за тружениците на пиратското поприще и през 1718 г. Ракъм се озовал на борда на пиратски кораб под командването на самия Чарлс Вейн. Явно е бил старателен, защото скоро екипажът го избрал за кормчия – човекът с най-голяма власт на борда. След капитана, разбира се, който бил подложен на унищожителното влияние на демокрацията. През пролетта на 1719 г. екипажът, чрез дива кавга прераснала в демократично гласуване, свалил Вейн от поста му и избрал на негово място Джак Ракъм, който изведнъж се оказал начело на могъща флота от два слупа (малки едномачтови корабчета, ако не си спомняте). Скоро Джак си спечелил уважението на екипажа не само като смелчага, но и като човек на “ти” с модата, заради което започнали да го наричат Calico Jack, т. е. – в доста свободен превод – “Басменият Джак”, тъй като имал навика да се носи по борда в пъстри басмени парцали. Ще да е бил колоритна гледка, две мнения да няма.
 Много скоро – май 1719 г. – Джак Ракъм останал без нито един кораб и се върнал на Ню Провидънс, за да иска помилване от губернатора Роджърс, който по онова време – някакво страхотно изключение! – бил настроен милосърдно към пиратите и раздавал амнистии с широка губернаторска ръка. Спорен е въпросът как така Джак Басмата (примерно) от два кораба останал без нито един. Най-вероятната версия е, че един ямайски патрулен слуп, който дебнел за пирати, изненадал морските разбойници, докато по-голямата част от тях били на сушата (и по всяка вероятност се натрясквали до козирката) и им задигнал корабите. Макар че Ракъм едно време бил от екипажа на Вейн (когото Роджърс не можел да трае), той получил губернаторска прошка и разрешение да живее на брега. Имало обаче едно непосилно за него условие – трябвало да спазва закони! Същите като за всички жители на колонията, но любителят на басмата си бил луда глава и не можел да стои мирен. Издържал това ужасно тежко бреме има-няма три месеца, след което – през август 1719 г. – откраднал слупа “Уилям” и с малък екипаж откачалки като него се отдал на пиратство. Сред този екипаж били Мери Рийд и Ан Бони, но за техните съдби ще стане дума подробно малко по-късно.
Вдясно: Мери Рийд - образец на еманципираната жена от началото на XVIII в.
Джак Ракъм така и си останал незначителен пират, който никога не плячкосал каквото и да е съкровище, пък било то и най-мизерното. Все пак, успявал човекът да докопа някой и друг търговски кораб във водите между Хиспаньола, Куба и Бермудските острови, колкото да се прехранва. Никой на брега обаче не си давал труда да се занимава с него и да праща кораби по следите му, още по-малко пък имал архивраг като колегите си Робъртс и Тийч, но това е съвсем друга история. Джак сигурно е щял да води този прелестен живот по море – с две жени на борда, да ви напомня! – доста дълго време, ако късметът не му изневерил съвсем скоро. А може би не е бил само късметът, защото Ракъм имал най-малко две причини да не си развява басмите край Ямайка – суеверна, защото там си изпатил предишния път и разумна, защото по онова време там била най-мощната антипиратска база на Карибите. Обаче нашият герой се забил право там, че имал и страхотната наглост да пусне котва край Западния бряг на острова. Пиратите, естествено, го ударили на страхотен купон, но внезапно били изненадани от кораб на губернатора на Ямайка. Джак Ракъм и целият му мъжки екипаж (всичко на всичко девет бандити) били толкова пияни, че не можели себе си да защитават, камо ли кораба. Двете жени по всяка вероятност са били единствените трезвени на борда и се заели да ръчкат натаралянканите по палубата пияници. Едва ли дамите са били въздържателки, така че вероятно алкохол дехидрогеназите им са били с доста по-висока активност от тези на мъжете (професионална деформация, прощавайте). В крайна сметка котвеното въже на “Уилям” било прерязано и той се измъкнал, но за кратко – още следващата нощ ямайският кораб го настигнал. След кратка размяна на гюлета пиратската черупка била превзета на абордаж твърде лесно, тъй като двете представителки на нежния пол били единствените, които оказали някаква съпротива.
Пиратите били откарани в Порт Роял и изправени пред съд, който без много да се церемони осъдил тези от мъжки пол. Някъде към края на 1720 г. басмените парцали на Джак Ракъм вече висели на бесилото, както и труповете на повечето от съратниците му. Случаят с дамите не бил толкова прост. Те били съдени отделно, поради невероятното изключение, което представлявали и множеството подробности, изникнали по време на делото, предизвикали сензация от двете страни на Атлантика. Обществото било шокирано от това, че двете жени са имали дързостта да разбият всички канони на половата дискриминация по онова време и са живели с години сред чисто мъжкото пиратско общество, където по правило нежният пол бил строго забранен. Не за друго, а да не се разсейват момчетата. На брега всеки можел да прави каквото си иска, но докарал ли жена на борда – да не говорим пък в открито море да я вземе! – чакало го сурово наказание. Кога чрез умела маскировка, кога чрез капитански връзки, Мери и Ан прекрачили тези граници и доказали, че на жените нищо не им липсва и могат да бъдат достойни членове на пиратската гилдия. Както виждате, еманципацията не е от вчера, а датира още от началото на XVIII в. – още тогава жените се бутали там, където въобще не им e работата. В съдебната зала се разбрало, че двете дами по нищо не отстъпвали на колегите си от мъжки пол: “и двете бяха много развратни, непрекъснато ругаеха и проклинаха, бяха готови да всичко.” И двете били осъдени на смърт, но присъдите им били отложени, когато се разбрало, че и двете са... бременни. Почти цялата информация за тези прочути жени-пирати, с която разполагаме днес, е “Историята” на Джонсън, където образите им са старателно поукрасени, разбира се, но нека все пак се опитаме да придадем малко сексапил на пиратските хроники, ако е възможно без да задълбаваме твърде много в сапунени мехури и разврат...
 Ан Бони по всяка вероятност е била ирландка, макар че точно къде и кога е родена един Господ знае. Легендата разказва, че била отгледана като момче, за да намаже нещо от някакво завещание, но едва ли има някаква истина в тази история. Знае се обаче, че се е омъжила за един моряк на име Джеймс Бони, който впоследствие кривнал от правия път и станал пират из Бахамите. Така Ан Бони се озовала на Ню Провидънс, където срещнала Джак Ракъм и животът й се променил. Последвала бурна авантюра сред екзотичния декор на долните пиратски кръчми из Бахамските острови, която завършила със зарязването на Джеймс Бони. Влюбените гълъбчета задигнали един слуп и духнали из Карибите да пиратстват на воля. Някои смятат, че това бил основният мотив на Ракъм да се върне към пиратството – отмъкването на Ан Бони от съпруга й, според други пък той нямал никакво подобно намерение и смятал да си върти сухоземна любов, но побеснелият от ревност Джеймс Бони искал да им види сметката и на двамата, та затова Джак и Ан “хванали водата”.
Вляво: Ан Бони - пиратски секссимвол номер едно
Ако си мислите обаче, че това е краят на сериала “Пиратска дързост и екзотична красота”, жестоко се лъжете! Чакайте да видите какво следва... На кораба Ан Бони ходела облечена като мъж и при нападенията над бедните (кажи-речи буквално) търговски кораби по нищо не се отличавала от мъжете по дързост и безскрупулност, та затова я приемали като равна и никой не подозирал истината за пола й. Само Джак бил посветен в нея, тъй като се радвал на известни допълнителни капитански услуги... но да не навлизам в подробности. Скоро Ракъм бил обзет от ревност, тъй като Ан се въртяла твърде много около един тип от екипажа. Кипналият от ярост Джак завлякъл любовницата си в каютата, тръшнал я на леглото и... поискал обяснение. В отговор тя довела въпросния моряк и му представила... своята приятелка Мери Рийд, която също била дегизирана като мъж. Джак много се зарадвал, защото така се оформяла чудна пиратска тройка, а скоро той официално разкрил тайните на двете жени пред екипажа, защото колкото повече хора участват, толкова по-добре се получава... пиратстването. Не е ясно точно кога Ан Бони е срещнала своята приятелка (колко близка – не знам!) Мери Рийд. Някои смятат, че това се е случило на Ню Провидънс, а други – че Мери била сред пленниците на един от плячкосаните кораби и изявила желание да стане пират, та оттам станала работата. Самата Мери била отгледана като момче, като такова служила и в флота, и в армията, макар и не на особено мъжки длъжности, но все пак – под прикритие. Докато била в армията неочаквано се влюбила (в мъж имам предвид) и затова за кратко тя пък се превърнала в жена, за да могат двамата да сключат брак. Ала съпругът й дал фира много скоро след това и покрусената от скръб Мери пак “обърнала пола” (с резбата не знам как точно са стояли нещата). Цанила се моряк на един кораб към Карибите и впоследствие навлязла в пиратския бранш – винаги с мъжки дрехи и още по-мъжки характер. Със сигурност обаче твърде необикновената съдба за жени по онова време доста е сближила Мери Рийд и Ан Бони, но да спра дотук, че пиратската сапунка започна да се пени повече, отколкото трябва.
  Вдясно: Карта на Златната Епоха на пиратите; Цъкни за по-голям размер
Както видяхте, не им било писано на дамите дълго и щастливо да упражняват пиратския занаят. След процеса Мери починала в един затвор на Ямайка през 1721 г. – според някои от треска, според други при раждане. Съдбата на Ан Бони и до днес си остава пълна загадка. Няма никакви данни нито за нейното освобождаване, нито за екзекуцията й, нито за раждането на детето й. Хипотези колкото искате. Най-фантастичната от тях е, че Ан Бони избягала от затвора, сменила самоличността си и продължила да пиратства щастливо още дълги, дълги години. Така или иначе, Мери Рийд и Ан Бони са останали в историята на пиратството не с някакви грандиозни плячкосвания, нито със съдбите си – една загадъчна и една трагична – нито дори заради връзката и на двете – по един или друг начин – с онзи пияндур, Джак Ракъм, а просто защото са били жени. Макар че са били страхотни мръсници и по всяка вероятност доста покварени същества в много отношения, в тях сигурно е имало забележително нещо повече от мъжките дрехи, за да се захванат с един толкова жесток, брутален и чисто мъжки занаят като пиратството. А Джак Басмата... е бил невероятен късметлия, защото при такава оскъдица на жени из пиратските кораби, той е събрал на борда на своя цели две. Сигурен съм, че хич не им е цепил басма!
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197163#197163 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
