Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Труман Капоти: "Музика за хамелеони" (статия) - Американска литература, Труман Капоти
Труман Капоти: "Музика за хамелеони"

Автор: Ангел Генчев, събота, 26 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Седя си, пуша си последната цигара - което значи, че след малко ще трябва да ида до магазина, въпреки вероломно късния час - и размишлявам върху книгата, чиято задна корица току що затворих. Авторът сам ме предупреди в предисловието за склонността си към литературни експерименти, която упражнява върху себе си, така както и останалите си по-известни или неизвестни особености, та предварително - още повече покрай намека "художествена журналистика" - се бях отърсил от всякакви очаквания, включително това просто да ми хареса или пък не. Между другото, твърде приятно усещане - позволява книгата максимално да се разкрие пред теб в истинската си светлина - но пък трудно постижимо, поне що се отнася до по-популярните четива, автори, жанрове.

Макар и цялостен сборник от тринадесет репортажа, "Музика за хамелеони" по кой знае каква причина остави у мен усещането за огледало. Може би е хармоничното разделение - шестте от едноименния цикъл, шестте "Разговорни портрети", а по-средата - значително по-обемистият "Ковчежета ръчноделки". Но не е тази съвсем техническа подробност, а промяната в усещането - картинното, почти невинно начало, в което едвам прозира лютия, безскрупулен и безкомпромисен мироглед на автора, преминаващо се през плътното напрежение на междинния очерк, за да се отрази същото, но огледално, в безкомпромисните, дори вулгарни на места картини, през които прониква парадоксално спокойният му и шеговит нрав.

Иначе, Капоти завърта читателя в пъстър калейдоскоп от най-разнообразни и съвсем несвързани помежду си пейзажи, аромати и усещания - от Карибите до френския пазар в Ню Орлиънс, от мегаполиса Ню Йорк до дълбоката провинция, Калифорния, дори Истанбул, макар и за миг - изпълнени с коя от коя по-чудати или пък не толкова фигури, в крайна сметка завити във великолепна, плавна и цветна реч, поглъщаща се почти на един дъх. И дори присъщата му прямота да остави търсачите на дълбоки контекстови реликви до известна степен незадоволени, то любителят на доброто четиво едва ли би намерил повод за оплакване.

Та щом най-накрая затворих корицата - не преди това - мога да отговоря и на очакванията си: "Харесахте ли книгата?", "О, да."; "Препоръчвате ли я?", "Съвсем определено"; "А защо, най-вече?", "Е... това, ще трябва да разберете сами за себе си.".

Приятно четене!

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197171#p197171






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4771 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.