Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Елена Алексиева: "Рицарят, дяволът, смъртта" (статия) - Българска литература, Елена Алексиева
Елена Алексиева: "Рицарят, дяволът, смъртта"

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 11 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

С риск да стана досаден отново ще зачекна темата за българската проза. Честно казано предпочитам да прочета нещо от български автор, отколкото неговия западен (или източен аналог). От една страна разбира се качеството на литературата, стила, сюжета са все важни неща, но от друга в книгите от български автор има нещо, което те грабва, нещо близко, нещо родно. А ако въпросната книга е и добре написана, какво по-хубаво от това.

А "Рицарят, Дяволът, Смъртта" е една такава добре написана книга. Историята би могла да мине за стандартна - мъж на(д) средна възраст се опитва да се върне в лятото на живота си. Дали изживява поредната любов или Любовта е въпрос, който ще гложди както и нас като читатели, така и главния герой. От другата страна на уравнението са младата му любовница и психично неуравновесената му съпруга. А дъщеря му, която изчезва с майка си някъде в чужбина едва що родена допълва картината. Мъжът е принуден да балансира между забравените чувства избуяли отново в сърцето му и семейните задължения. Объркването му е пълно, до такава степен, че сякаш две души изпълват тялото му, борейки се за надмощие. И една трета, скрила се в някое затъмнено кътче, пишейки писмо след писмо на вече порасналата си дъщеря, без да се престраши да ги изпрати.

Стилът бих описал с една единствена дума - сочен. Думите са много добре подбрани, лягащи на точното си място като дялани камъни, прилепващи в монолитна спойка. Действието се развива бавно, после забързва и изведнъж застива в безвремие. Другото което ми направи силно впечатление беше времето, в което е писано. Последното отклонение от шаблона срещнах в Изневяра - целият разказ е в сегашно време. Елена Алексиева пък напротив, минава изцяло в минало свършено време. Това до голяма степен подсилва усещанията в романа. Сякаш историята наистина свършва след последната страница и никой, дори и автора не знае какво ще стане с героите след това.

Романът ми хареса освен с всичко това и с емоциите, които предизвика в мен. Успях да си се представя на мястото на бавно, но сигурно остаряващия мъж (крайно неприятно усещане честно казано). Изживях неговите последни домогвания до младостта и любовта, докато накрая не знаех ни кой съм, ни къде съм. Защото по някое време идва и въпросът дали всичко това е реално. Или е само родено във въображението на един човек, който усеща, че младостта си отива и на нейно място идва нещо нечакано и невикано, но неизбежно.

Самият факт, че имаме българска книга в поредицата "Съвременна европейска проза" говори достатъчно за нивото на романа. "Рицарят, Дяволът, Смъртта" е една книга, която е добре да се изживее, да се потопиш изцяло в нейната атмосфера и накрая да въздъхнеш облекчено, че това не се случва на теб. Все още не...

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198446#198446






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4811 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.