Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Rurouni Kenshin: Tales from the Meiji Era (статия) - Аниме
Rurouni Kenshin: Tales from the Meiji Era

Автор: Amelia, вторник, 20 януари 2004.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Годината е 1867, мястото - Япония. Изминали са 14 съдбовни години от идването на адмирал Пери и черните му кораби. Вече повече от 2 столетия страната живее в изолация от останалия свят, под властта на шогуните Токугава (т.нар. Едо-ера). Населението е разделено на 4 класи- самураи (на върха), следвани от селяните, занаятчиите и търговците - но класовите граници са започнали да се размиват (примерно богати търговци властват над бедни самураи). Тук таме избухват бунтове на недоволство от високите данъци, чрез които шогунът се опитва да напълни хазната си.
Тук таме избухват бунтове на недоволство от високите данъци, чрез които шогунът се опитва да напълни хазната си. Упадъкът на нравите и огромната корупция в управлението хвърлят допълнителни мрачни щрихи. Малко по малко бунтовниците започват да се организират. Скоро народът се разделя на две - поддръжниците на стария режим и империалистите, които искат да върнат реалната власт в ръцете на Императора. Двете фракции се сблъскват и хвърлят страната в море от кръвопролитен хаос.
Започнала е Бакуматсу - Революцията.
1868 година. След множество потайни и явни битки и сърцераздирателни обрати, последният Шогун от Токугава се предава и отваря портите на Едо (днешно Токио) за младият Император Мейджи. Революцията свършва с Мейджи Реставрацията. Идват дни на тревожен мир и реформи.

10 години по-късно. Една малка червенокоса фигурка кръстосва прашните японски пътища под синьото японско небе. И никой не би познал, че под дрипавата външност на скитник, се крие една от най-ключовите личности в гореописаните събития. Нашата история започва сега...


Персонажи
Забележка: Японската традиция повелява първо да се каже фамилията, а след това - собственото име.
Друга забележка: Навсякъде, където пише меч да се разбира катана (тип японски меч).
Трета забележка: Текста в по-светло представляват коментарите на Кселос върху писаното от Амелия. текста в жълто представляват коментарите на Амелия върху коментарите на Кселос, или върху писаното от Кселос. Ще се ориентирате някак...

Кеншин-гуми

Накратко

Виж още: Аниме [19]

Химура Кеншин (Himura Kenshin, Himura"Hitokiri" Battousai, Штокири (Hitokiri) - човекоубиец, Шинта, Кен-ни)

За разлика от стандарта за главен герой, Кеншин не представлява някакъв лъскав белтъчен гигант, а е дребен и изглежда крехък като жена. На пръв поглед той е абсолютно безобиден. Но зад фасадата, украсена с две огромни, сини и невинно-наивни очи под червен перчем, притеснено-добродушна усмивка, Х-образен белег на лявата буза и странен изказ, се крие едно много кърваво минало и един твърде нелек живот. Кеншин е роден в семейство на селяни и на девет години остава кръгъл сирак, тъй като родителите му умират от холера. На следващата година той се озовава в някакъв керван роби, който бива нападнат от разбойници. Всички биват избити. Оцелява само Кеншин, спасен от Хико Сейджуро, тринадесети наследник на бойната техника Hiten Mitsurugi (Божествено правосъдие), който посича нападателите. Той взима Кеншин за свой ученик и до петнадесетата си година Кеншин живее и учи бойното изкуство при него, като се превръща в един от най-способните войни, населявали някога острова. Доброто му сърце обаче не може да понесе факта, че навън хората страдат, докато той може да им помогне с новопридобитите си умения и затова той напуска Хико малко преди да е завършил напълно обучението си. Революцията вече е започнала. Кеншин се присъединява към Империалистите в Киото, които се бият против прогнилата феодална система на шогуната и започва да изпълнява за тях поръчкови убийства на ключови фигури от управлението. Да пролива кръв му е най-омразното нещо, но той върши мръсната работа с надеждата, че смъртта, която сее наред, ще донесе на болшинството от народа едно по-хубаво бъдеще. След края на революцията Кеншин вече е легенда. Псевдонимът му Батосай (от бато - острие, показва това, че той е ненадминат в уменията с меча) се асоциира с картината на десетките посечени тела, застлали пътя му и всява ужас и богоговение. Отвратен и уморен от убийствата, както й съсипан от една собствена загуба (тъй де някак да си заколиш жената по погрешка може да доведе до депресия), Кеншин се заклева никога повече да не убива и потъва в сенките. Малцина са тези, които знаят че той е станал скитник и обикаля из Япония, защитавайки нуждаещите се със своя нов меч - Сакабато (обърнато острие), надявайки се, че по този начин ще изкупи греховете си. Десет години по-късно, стъпките му го отвеждат в Токио, където съдбата го събира с новите му приятели - Каору, Яхико, Саноске и др. Не му е писано обаче да заживее спокоен и улегнал живот поради множеството призраци от миналото, които непрекъснато изникват от небитието и подлагат клетвата му на изпитание... да не споменаваме за вбесени и отмъстителни роднини на жертвите му.

Звучи адски сериозно и всъщност е. Само че това далеч не означава, че анимето трябва да се гледа с черни дрешки. Напротив, създателите са наслагали толкова яки майтапи, дори в най-озверелите ситуации, че просто няма как да не се вманиачиш. Мания, ви казвам, мания! Бе и аз от кога го разправям ;р


Камия Каору (Kamiya Kaoru, Каору-доно - така я нарича Кеншин, Джо-чан - така я нарича Саноске, Ugly - според Яхико, Таnooki-girl - от Сайто)

Каору е красива девойка, която си живее сам-сама в Камия Доджо-то оставено от родителите й. Там тя преподава на децата бойния стил измислен от баща й - Kamiya Kasshin (Биещо сърце), в който целта е да защитиш себе си, или някой друг, с дървен меч, без да отнемаш живота на нападателя. Меч, който защитава, а не убива (спокойно, сходството с изпълненията на Кеншин не е продукт само на вашата фантазия). Един прекрасен ден обаче в Токио се появява сериен убиец, наричащ себе си Батосай и разпространяващ зловредната клевета, че убива жертвите си, използвайки Камия Кашин стила (вж Хирума Гохей по-долу). Каору тръгва да го търси, за да очисти честта на доджото си и се натъква на Кеншин, който я спасява от убиеца. Въпреки че разпознава легендарния Батосай в опърпания скитник, тя му казва, че миналото му не я интересува и го кани да остане да живее при нея. (е така де, нали ся вече е спасител на девойки в беда™ ;р) И така започва новият живот на Кеншин като американска домакиня в Камия-доджото, където в промеждутъците между поредните разправи с някой зажаднял за отмъщение гадняр от миналото, той се грижи за прозаични неща като пране, чистене, дундуркане на съседските дечица, приготвяне на банята, пазаруване и готвене (хайде, да кажем че готвенето е продиктувано от инстинкта му за самосъхранение, тъй като Каору готви ужасно), докато Каору ходи да дава уроци и да изкарва пари (феминистките в Америка и Франция да си гледат работата. Еманципацията очевидно си е японски патент). Това кой в кого се влюбва е ясно. Само дето Кеншин е тъп като окръжност що се отнася до романтични излияния и от това произлизат множество забавни ситуации. За Каору може да се каже още, че е една наистина добра душа и ако ви трябва да чуете някоя блага поощрителна дума, речена на място - тя е вашият човек. (ако не критикуваш готвенето й, личните й качества, или пък се казваш Яхико или Сано)

Мьожин Яхико (Myoujin Yahiko)
Яхико е десетгодишна издънка на древен самурайски род. Баща му умира по време на война, а майка му - малко по-късно, поради някакво заболяване. Яхико е в ръцете на една от местните Якудзи, която го използва като джебчия, за да може той да изплати някакъв несъществуващ паричен дълг към големия бос, който уж е плащал лечението на майка му. Първата му среща с Кеншин и Каору е докато той се опитва да ги обере. Когато Каору разбира реалната причина за асоциалното поведение на малкия хулиган, тя се юрва да го спасява от свърталището на бандитите. Естествено, цялата история приключва, след като Кеншин пристига да спаси и двамата (винаги така става). Оттогава Яхико живее в Камия-доджото, където Каору го учи на Каmiya Kasshin стила. Той е обзет от манията да стане силен поне колкото Кеншин и се справя добре с учението си. Има голяма уста и непрекъснато се заяжда с Каору (много гот). Ужасно мрази да го смятат за дете и да му викат, че е малък. (май повече се заяжда със Сано, ма карай) (Тц, двамата със Сано са абсолютно на един акъл!)

Сагара Саноске (Sagara Sanosuke, Сано, Rooster head (tori-atama), Идиот, Ахоу, Занза)

Саноске рулзззззз! Абсолютно! При първата си среща с Кеншин, той все още е наемният бияч Занза, широко известен из подземния свят с физическата си сила и слабостта си към бойните предизвикателства. Странното му име идва от оръжието, с което той си служи по това време - гигантският меч Занбато, който по принцип се използва за убиване на кон и конник едновременно и не е годен за употреба като обикновен меч, поради огромните си размер и тегло. Фактът, че Саноске го размахва с лекота и че даже си е създал собствен боен стил с него, доказва прекрасно за какво добиче става въпрос. Освен огромната си сила, Сано е известен и с нечовешката си издържливост. Пример: Саноске vs. Кеншин. В процеса на действието Кеншин го смила от бой и му чупи меча. Докторът, грижещ се за Саноске казва, че ще са му нужни 3 седмици (3 месеца в мангата) престой в болница, за да се възстанови поне малко. На следващия ден, от любимото на Кеншин и компания заведение за хранене се разнася познат шум от чупене на посуда в нечия глава и от юмручни удари. През вратата излита някакъв пиян злосторник, смущаващ реда в заведението. Веднага след това, навън с наперена походка, покрит с бинтове и пластири, излиза и въдворяващият ред Саноске, който въпреки мощния вчерашен мариз кипи от здраве и енергия (и пак се омита без да си плати сметката). Такъв си е Сано. Няма как да не го заобичаш просто. Други негови характерни черти - висок (цели 179 сантиметра, истински титан), много хубав (въпреки силата си, не е някаква безформена камара от мускули, освен това има прекрасни очи), много мързелив, въпреки че стане ли въпрос за бой, той е първи на линия. Добра душа с гореща глава. Голям любител на хазарта, сакето и храненето на аванта. Постоянно държи някаква сламка или рибя кост в уста. Прякорът Roosterhead (Петльоглавия) му е лепнат поради характерната му прическа. След счупването на Занбато, негово единствено оръжие остават юмруците му и повярвайте, той може да направи чудеса с тях! Абсолютен магарешки инат ("Няма да умра дори да ме убиеш" - цитат) с устойчивостта на хлебарка. Освен това фанатично мрази Мейджи правителството като причината за това се корени в детството му. Когато е на 9 години, той напуска дома си, за да се присъедини към Секихотай - армия, състояща се от фермери и търговци,събирана от империалистите по време на Бакуматсу, с обещанието че правителството ще им намали наполовина данъците. Офертата си я бива, спор няма и следователно множество фермери захвърлят лопатите и вилите, за да хванат мечове и пушки. Отзвукът е толкова голям, че правителството, което всъщност няма финансовата възможност да изпълни обещанието си, започва да се плаши. Затова то обявява тази армия за незаконна и екзекутира повечето й предводители. В масовата сеч загива и капитан Сагара Созо - този, при когото служи малкия Саноске. Сано наистина боготвори своя предводител и неговата смърт го белязва за цял живот. Той взима фамилията Сагара и отпечатва на горната си дреха японската канджи за "лош" (защото Секихотай са заклеймени като лоши). Точно на тази история се дължи и хъса, с който Сано настоява за бой с Кеншин, който, както се знае, е най-силният империалист. По време на борбата им обаче Саноске разбира, че Кеншин всъщност е един наистина достоен човек и по мироглед прилича много на капитан Сагара. Оттогава Сано е един от най-верните приятели на Кеншин и винаги е с него, когато работата опре до битка.
За семейството на Саноске не се споменава нищо в анимето, но в мангата има няколко глави, в които се дава доста по-подробна информация. Сано има по-малки брат Оута и сестра Юки, майка му е починала, докато той се е шлял по света, а баща му се е набъркал в множество неприятности поради твърде агресивното си противипоставяне срещу някои корумпирани правителствени протежета в околността. Кръвта вода не става, какво да се прави...

Такани Мегуми (Foxy-lady, Kitsune)

Такаааани Мегуми преезидент, преезидееент!!! Не се хилете! Мегуми е най-якият женски образ в анимето! (Йа Йааа фантастиш) Висока, красива и добре образована, тя е издънка на един от най-известните лекарски родове в Япония и като такава е много добър лекар. Семейството й изчезва по време на революцията, а самата тя попада в ръцете на престъпния бос Канрию, който я принуждава да произвежда опиум, с чиято продажба възнамерява да натрупа достатъчно пари, за да започне търговия с оръжие. Много кофти тип. Мегуми успява да избяга и за нейно щастие се натъква на Кеншин и Саноске, което в общи линии решава проблема й. Веднъж освободена, тя започва да работи при доктор Генсай и се грижи за Кеншин, Сано и другите, когато пострадат (откровено казано, като се има предвид честотата и сериозността, с която го правят, биха били необходими поне 4 здравни каси, една болница, с размерите на Пентагона и около 2000 души персонал, без в това число да се включват санитарите и продавачите в локалните будки за бързо хранене). В началото Мегуми хлътва по Кеншин, но скоро разбира, че единствената за него е Каору и изоставя мечтите си за съвместен живот с него. Въпреки това тя много обича да бъзика Каору като флиртува с Кеншин (президент, президеент!) и понякога наистина я засяга. Казва, че може да излекува всичко без любовна мъка и глупостта на Саноске. (то и Буда не може да помогне за последното) (Хм, не бих казала, че е глупав. По-скоро е твърде упорит и емоционален) (Моята зодия той явно ;р) Взаимоотношенията й със Сано (безспорно най-трудният й пациент) са бая любопитни. Те непрекъснато се дракат, той я нарича лисица, а тя него - глупак, но очевидно се тревожат един за друг. Май има нещо гнило в Токио...

Доктор Генсай, Аяме и Сузуме (Gensai Sensei, Ayame-chan, Suzume-chan)

Нисичкия доктор и двете му малки и много сладки внучки са чести посетители на Камия-доджото. Генсай се е грижил за Каору след смъртта на баща й и за него тя е като родна дъщеря. Двете малки палавници са любимки на цялата тайфа. Особено много обичат Кеншин, когото наричат Кен-ни (ни е наставка, означаваща по-голям брат). Нямат кой знае какви забележителни прояви в анимето, а в мангата съвсем липсват. (Мдаа, по липса на арт могат да се видят и по витрините на китайските ресторанти у нас картинките с техни близначки.)Ониуабан-шу (Oniwaban-shu)
Отряд от войни с изключителни бойни и шпионски умения, който се е бил на страната на шогуната по време на Революцията.

Шиномори Аоши (Shinomori Aoshi, Аоши-сама, както го нарича Мисао, Окашира)

Ех, Аоши! Епизодът, в който започва битката на Аоши с Кеншин се нарича "Някой толкова красив, че чак е страшно". Определено мисля, че той е рисуван като са взети предвид всички нужди на жените, гледащи сериала. Не, шегата настрана. Аоши ми беше най-трудният за разбиране образ и затова е напълно възможно в тук-написаното да има грешки. Както и да е. Ето малко информация. Аоши оглавява Ониуабан-шу на крехката петнадесетгодишна възраст, което само по себе си показва колко гениален боец е. По време на Бакуматсу, той се намира в Едо, където е под пълна бойна готовност. Нещата обаче се нареждат така, че Едо капитулира мирно и на групата на Аоши така и не й се отдава случай да се бие, за огромно разочарование на младия окашира (командир) и неговите бойци. След Революцията, с настъпването на относителния мир на Мейджи ерата, Япония вече няма нужда от толкова много войници. Затова по-голямата част от Ониуабан-шу напускат групата и започват да живеят и работят като нормални, мирни люде. Четирима обаче се оказват абсолютно негодни за невоенен начин на живот (поради физически характеристики. Поради същите причини не ги искат и във войската) и за да не предаде другарите си, Аоши отклонява всички предложения за високи постове в Армията и Разузнаването и остава с тях, като заедно скитат из Япония, работейки като наемни бойци при най-различни работодатели. При първия сблъсък на Аоши с Кеншин, те са наети от нарко-боса Канрию. Докато се опитват да измъкнат Мегуми от лапите му, Саноске и Кеншин се бият с четиримата подопечни на Аоши и ги сразяват. Последната битка (естествено между Аоши и Кеншин) обаче бива грубо прекъсната от откачилия Канрию и неговия Гатлинг-гън. Четиримата Ониуабан-шу загиват геройски, защитавайки ранения си от Канрию окашира. Аоши оцелява, но нещо в него се пречупва. Той решава, че за да почиват приятелите му в мир, той трябва на всяка цена да победи и убие Кеншин, доказвайки на света, че Ониуабан-шу са най-силните. След тази битка Аоши изчезва за известно време и се появява след тридесетина серии, когато вече е започнала историята с Шишио. Новият Аоши, който виждаме, е с тревожещи феновете на Кеншин ъпгрейди. Първо: Захвърлил е цялата си гордост, достойнство, доброта и милост в името на каузата и не се поколебава даже да нападне и нарани тежко своя предишен покровител Окина, докато се опитва да изцеди от него информация за местонахождението на Кеншин. Второ: подобрил е бойните си умения и е посменил малко бойната си техника. Е, Кеншин също не е седял със скръстени ръце през това време, ами е завършил обучението си при Хико и се е сдобил с нов лайт-мотив (нещо от сорта, че най-силното нещо е жаждата за живот) и с две нови атаки. Двамата се бият, битката е и на физическо, и на психологическо ниво. Накрая Аоши губи (никой не може да бие Суперкеншин хехехе) и тази загуба му действа бая отрезвяващо - той осъзнава колко погрешни и безсмислени са действията му и колко скръб е причинил на хората, които го обичат. (Ми то един хубав бой винаги върши чудеса с психиката.) (Хехе, Да живее Макаренков!) Веднага след като се свестява, той се притича на помощ на Кеншин в битката му срещу Шишио.
След това той прекарва повечето си време в медитация, докато търси жизнения си път. (Ех, Мисао да не беше само на 16 или поне да изглеждаше и на толкова.) (Mисао си е ок! Какво е виновно девойчето, че този е асексуален?) (Блах, ми да пие повече мляко, както й вика Мегуми ;р) В анимето се появява отново само за кратко, но в мангата има сериозно участие в помощ на Кеншин срещу новия хипер-гад Ениши.

Бешими, Хиоттоко, Шкижио и Хання
Бешими
(Beshimi)

Малко и странно човече, което поради ситните си размери може да се скрие навсякъде и да причини множество неприятни изненади. Специалитет са му малките отровни стрелички, с една от които замалко да убие Яхико.

Хиоттоко (Hyottoko)

Гигант, бълващ пламъци. Трикът всъщност се състои в това, че в огромното му туловище е скрит мех със запалително масло. Победен от Саноске.

Хання (Hannya)

Най-способният от четиримата. Неговата бойна техника е кемпото, като при нанасяне на удар с ръка, татуираните по нея раета причиняват оптическа измама, объркваща опонента относно реалната й дължина. Затова и Кеншин, който се бие срещу него, отнася няколко тупаника преди да схване загадката. Хання е обезобразил лицето си, с цел да стане то по-пригодно за шпионаж - отрязал е носа и ушите си, изгорил е устните си и е смачкал лицевите си кости. По този начин може да надене всякаква маскировка на физиономията си. Когато не е на работа, той носи страховита маска от черепни кости.

Четиримата са абсолютно предани на своя окашира и го обожават. Това, между другото, е достатъчно, за да се разбере, че Аоши не е случаен човек.

Шкижоу (Shikijou)

В резултат на усърдни тренировки тялото му се е превърнало в могъща и каменно твърда купчина мускули. Той е "пазачът на портата" и за оръжие му служи едно гигантско каменно гюлле, закачено за верига (вероятно оръжието си има име, само че аз не го знам. Простете за което!). Него също го побеждава Саноске. Сцената, в която Шкижоу застава пред Аоши и поема в гърба си куршумите за него, е просто убийствена! (Да де, за него със сигурност) (Хмпф!)

Макимачи Мисао (Makimachi Misao, The weasel-girl)

Мисао среща Кеншин докато той пътува към Киото и му се залепя като дъвка, когато разбира, че той знае нещо за любимия й Аоши-сама. Тя е едно шестнадесетгодишно, абсолютно откачено девойче, което лично аз обожавам. Винаги кипи от енергия и ентусиазъм (стане ли дума за Аоши, температурата отива отвъд тази на слънчевата плазма), а с оптимизма си може да събори поне три шогуната. Може и да си пада малко въздухар, но когато трябва да се ритат задници тя няма конкуренция (стига задниците да не са от калибъра на Шишио например. Хей, нямам предвид ТОЗИ калибър!) В крайна сметка тя е внучка на предишния окашира (преди Аоши) и като такава винаги е била част от Ониуабан-шу. Тя помага да видим г-н Шиномори в една съвсем друга светлина (един грижовен, но все така темерутлив Аоши, който търпеливо играе ролята на любящия батко, правещ хартиени жерави за бебето на групата). Очевидно чувствата й през годините са еволюирали. Особено е привързана към Хання, който я учи на бойни изкуства. Аоши я оставя при своя ментор Окина, когато тръгват с Хання и другите из Япония, за да си търсят работа и тя просто не може да се примири с това. Затова, всеки път щом чуе някакъв слух за тях, се вдига под пара от Киото и заминава нанякъде. Когато Аоши почти убива Окина, тя взима титлата "окашира" и става предводител на Ониуабан-шу (само в главата й, но както и да е). Когато Кеншин връща любимия й Аоши, тя е на върха на щастието и се посвещава на задачата да го накара да се усмихне. (Мисия невъзможна. К'ъв по дяволите му е проблемът на тоя?!) Още нещо, никога, под никакъв претекст не й споменавайте че е малка! Реагира на това по-лошо и от Яхико.

Окина (Okina)

Окина,понастоящем, е един много, много весел и много, много развратен дядка, който преследва младите девойки на Киото. Държи страноприемницата Аоя, която някога е служела като сборен пункт на шпионите от Ониуабан-шу, но по ирония на съдбата сега е основният им поминък. Когато умира дядото на Мисао, Окина е този, който трябва да стане окашира, но отстъпва мястото си на Аоши, тъй като вижда неговия потенциал. Затова, когато умопомраченият Аоши се появява в Киото и иска информация за Кеншин, Окина приема за свое задължение да го унищожи, тъй като в неговите очи окаширата, в това си състояние на духа, е само една зла машина за убиване. Двамата се бият и Окина почти умира. Е, оцелява, което показва, че Аоши все още може да бъде спасен (все пак, големите красавци НИКОГА не са изцяло гадни - аксиома в аниметата). ('Щот' не си гледала Каубой бибоп - Вишъс.) (Е, дай и ще го гледам)

Широ, Куро, Омасу, Очика (великаните отзад и момичетата зад Яхико и Мисао, ма кой точно кой е, да ме гръмнат не мога да се сетя)
Още четирима от Ониуабан-шу. Те работят в Аоя и са силно привързани към Мисао и Окина. Способностите им са далеч под тези на предишните четирима и за тях няма кой знае какво да се каже. Очика си пада по Хико, а Омасу се опитва да вкара Окина в правия път.

Два особено важни персонажа

Сайто Хажиме (Saitou Hajime, Вълкът от Мибу, Фуджита Горо)

Сайто...е ТХЕ БЕСТЪТ на анимето!!!!!
Тъй, тъй споделям и аз.
Той е някогашният предводител на третия отряд на Шинсен-гуми - група, съставена от самураи с изключителни способности, които са били най-силният противник на Мейджи войските по времето на Бакуматсу. Наричали са ги вълците от Мибу, тъй като групата е създадена в този японски град. За предводителите на първите три отряда Кеншин казва, че са били едни от най-силните му противници и че в дуелите му с тях никога не е имало определен краен победител. А Сайто е най-силният от тези трима. В мирните дни на Мейджи ерата, той живее под името Фуджита Горо и работи като полицай под прикритие под прякото командване на главата на Мейджи правителството Окубо Тошимичи. Когато над Япония надвисва заплахата Шишио, Сайто е пратен при Кеншин с мисия. Той трябва да тества силите на Батосай и да види дали той ще е способен да се изправи срещу Шишио и да го елиминира. И така, отколешните противници се срещат отново. Битката, която следва (30 епизод. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН!!!) е най-маниашката от всички! Ако загледате анимето, ще ви направи впечатление, че войните се водят на два фланга - физически и психологически. Което ще рече, че повечето батални сцени периодично се прекъсват от съдържателни разговори, целящи да смутят опонента и това понякога е много досадно. В дуелът между Кеншин и Сайто няма такова нещо (или поне е сведено до търпимия минимум). Явно и двамата се познават достатъчно добре и знаят, че при тях от словесни атаки файда няма. Сайто е уникален тип. Висок, слаб, той абсолютно заслужава прозвището "Вълкът от Мибу". Цитат: "Може да опитомиш куче с храна. Можеш да опитомиш човек с пари. Но НИКОГА няма да опитомиш вълк от Мибу!" Очите, походката, движенията...всичко, са тези на вълк единак. Той е циничен до мозъка на костите си, безпардонен, нетактичен, високомерен, подигравателен. И притежава най-странната безскрупулност на света - с оглед на бързото постигане на целите си, той няма да се посвени да използва най-разнообразни мръсни трикове. (Пример: Когато трябва да изпита силата на Кеншин, той отива в Камия-доджото и след като заварва там само Саноске, решава да му го остави пребит и окървавен като подарък. Това произвежда търсения ефект. При срещата им Кеншин толкова избеснява, че се превръща в Батосай.) И в същото време той върши всичкото това за да може обществото да добрува. Живее според своя морален код Aku Soku Zan (Съсечи злото на мига)…and nothing else matters. Цитат: "Има едно единствено нещо, за което се бия, в миналото и в настоящето. Това е правосъдието в моето собствено сърце. С други думи Aku Soku Zan. (Кълцай куме ;р)" Е, когато Сайто класифицира нещо като "зло", или като социална заплаха, на него са му броени дните. През цялото време докато го гледах не можах да се отърся от усещането, че той е един Джон Уейн, въоръжен с меч. Наистина мяза на каубой по начина, по който и в най-озверелите ситуации пали цигарка или изтърсва някоя вбесяваща противника приказка в стил "виж ме колко съм печен". А начина, по който гаври Саноске и тона, с който му вика Ahou (Идиот) просто пълнят сърцето! (Въпреки че какво ли се превземат и двамата. На всички ни стана ясно, че си допадат). И тук с лек шок искам да съобщя, че Сайто е единственият женен в тайфата. Каква ли е жена му - остава си тайна. Или както Кеншин казва: "Тя ще да е като Буда, такава ще да е!"

Хико Сейджуро (Hiko Seidjuro, Шишоу - учителю - така го нарича Кеншин)

Следният диалог говори сам за себе си:
Кеншин: Наследникът на Hiten Mitsurugi стила, Хико Сейджуро Тринадесети. Способностите му, без съмнение, са ненадминати. Но личността му е извратена...
Хико (лявата му вежда подскача нагоре): Хей!
Кеншин:...груба…
Хико (вежда нагоре): Хей!
Кеншин: ...мизантропска...
Хико (веждата): Хей!
Кеншин: С толкова лоши маниери, че непрекъснато измъква от миналото на хората злепоставящи ги неща, които дори съответният човек е забравил...

(това по повод спомените на Хико, как Кеншин е намокрил леглото, когато е бил на 11, или как е ял някаква отровна гъба-смехотворка и е щял да умре от смях).

Хико спасява детето Шинта от сигурна смърт и после му дава името Кеншин, тъй като Шинта не е подходящо име за самурай. В продължение на години той се грижи за Кеншин и го учи на, цитирам: "най-доброто, което имам - Hiten Mitsurugy Ruy". Накрая се разделят не съвсем приятелски, поради възникналите им противоречия по отношение на Бакуматсу и участието в нея. Когато Кеншин пристига в Киото, пратен да се разправи с Шишио, той успява да намери Хико, който се подвизава нейде в околностите на града като грънчар, под друго име, опитвайки се да намали до минимум контакта си с околните. След известно количество коленопреклонни молби, чешещи гигантското его на Хико, той се съгласява да научи Кеншин на последната, най-главна атака на неговата школа, Amakakeru Ruy no Hirameki, за която се знае, че е абсолютно непобедима, но чието обучение винаги води до смъртта или на учителя, или на ученика. Благодарение на Сакабато на Кеншин и двамата оцеляват и Хико в последствие помага на приятелите на Кеншин в битката им срещу гиганта Фуджи от Джупонгатана.

Хико е още един от персонажите, които са правени, за да радват женските очи. Като от мокър сън е ваден, ей! (Изключвам гръдната му мускулатура, която както е нарисувана, е престъпление срещу човечеството...Кой говореше преди малко за лъскави белтъчни гиганти?...Май аз бях...Добре, че носи наметало да го скрива!) На пръв поглед той е арогантен (откъс от друг диалог, говорещ сам за себе си: garu (21:14) : Of, chudja se kvo da pisha za hiko. Bragir (21:15) : arogance arogance arogance ;p m taka de, arognatna buca s pokritie si e) и самовлюбен до откат, но реално нещата са много по-дълбоки. Хората не стават току така наследници на Hiten Mitsurugi стила. В него има някаква безвременна мъдрост, която въобще не отговаря на четиридесет и трите му години. Не знам какво е преживял, за да стане такъв циник, но ми се струва, че се е предал, тъй като бойното му изкуство не може да се справи с нещастието на хората. Освен това да го гледаш как лочи саке (лочи е точната дума) си е цяло откровение. Цитат: "Цъфтежът през пролетта, звездите през лятото, пълната луна през есента, снегът през зимата. Това са нещата, които дават прекрасния вкус на сакето. Ако то е лошо на вкус, значи нещо вътре в теб е болно." Suki da, Hiko-sama!

Шишио Макото и Джупонгатана (Juppon Gatana)

Джупонгатана в превод означава десет меча, въпреки, че мечоносците в групата са само трима. Освен това и числото десет е леко относително...

Шишио Макото (Shishio Makoto)

Поредната изключителна личност в анимето. Ама наистина изключителна. И по някакво стечение на обстоятелствата, той се пада главният гадняр в сериала, където създателите са му посветили над 30 епизода. Сега, малко факти: Шишио е наследил Кеншин в службата му като убиец под прикритие за Мейджи правителството по времето на Бакуматсу. След края на Революцията дотогавашните му работодатели решават да го елиминират, тъй като той е поназнайвал твърде много за мръсните, кръвопролитни аферки, които всяко едно такова правителство има. Устройват му засада, прострелват го в главата и в тялото, като това го парализира, след което го заливат с гориво и го подпалват. Но Шишио оцелява. И след години се връща много по-силен отвсякога, с намерението да завземе властта над цяла Япония. Амбицията му, колкото и да е странно, не е продиктувана от желание за отмъщение. Просто мирогледът му си е такъв. Цитат: Накрая оцеляват най-приспособимите. Ако си силен - живееш, ако си слаб - умираш. Това е естествен закон. Слабите стават храна за силните." Той счита, че Мейджи правителството е твърде слабо, за да се справи с опасността от завладяване на Япония от западноевропейските държави, които както обикновено ламтят за нови колонии и че като такова, то просто трябва да стане негова храна. А вземе ли Япония, оттам нататък светът само него чака... Ако трябва да характеризирам героите дотук с по една дума, те ще са: Кеншин - дълг, Сано - безразсъдност, Сайто - цинизъм, Аоши - свръхсериозност, Хико - арогантност. Е, за Шишио остана амбицията. Много лоши неща стават, когато наистина способен човек е надарен с такава амбиция. Поради изгарянията си Шишио има кафяв цвят и ходи целият обвит в превръзки. Тъй като е загубил повечето си потни жлези, терморегулацията му е затруднена и телесната му температура е необичайно висока. Не може да се движи пълноценно повече от 15 минути, тъй като прегрява. Това е и причината да не води битките си сам и да използва за тази цел подбран отряд от най-видни психопати, които се бият вместо него. Бойните му способности, силата и издържливостта му са изумителни. Ако тялото му не беше така осакатено, дори и Кеншин нямаше да има шанс срещу него. След срещата му с адските пламъци, той е развил тежка форма на пиромания, което личи и в бойния му стил. Мечът му Мюгенджин, изкован от същия ковач, който е създал Сакабато, има острие, покрито с миниатюрни цепнатинки, в които се събира човешка мазнина, от съсечените опоненти, която пък може да се подпали при прехвърчане на искри между острието и други удобни обекти, примерно друго острие, подовата настилка, ръкавица пълна с барут и т.н. (вж, бойни техники - хомурадама)

Комагата Юми (Komagata Yumi)

Казват, че зад всеки велик мъж имало по една жена. Е, Юми е жената зад Шишио. Следва го навсякъде, боготвори го, разбира го и се грижи за дребните неща от живота, които го правят приятен, когато са добре свършени. Тя е бивша Oiran (куртизанка), при това от много голям калибър. Дори на много високопоставени членове на парламента им е било трудно да се вредят при нея. Когато среща Шишио, тя е много обидена на Мейджи правителството, тъй като то е приело с декрет робите за хора, а жриците на любовта за животни. Скоро попада под неговото обаяние (изгорял, неизгорял, има си чар човекът) и се влюбва до смърт в него. Тя не е кой знае колко важен образ, но въпреки това я слагам веднага след Шишио, защото си го заслужи. Точка!

Сета Соуджиро (Seta Soudjiro, Тенкен - небесен меч)

Сета е много необикновен. Способностите му с меча граничат с невъзможното и затова той носи прякора Тенкен. Скоростта му е дори отвъд тази на Hiten Mitsurugi Ryu. Комбинирани, тези две обстоятелства създават един от най-трудните противници, които Кеншин някога е имал. Но има и още едно, трето нещо...

Бойният стил, който Кеншин използва, се уповава на разчитането на емоциите на опонента и на неговата батална аура. Така може да се предскажат бъдещите му ходове и съответно да им се противодейства. Неслучайно Кеншин винаги се стреми да узнае мотивировката на своя враг, защото като знаеш за какво се бие човекът отсреща, е много по-лесно да намериш слабите му места (това е и главната причина за дълбокомудрените диалози по време на битка). И тук идва голямото ОБАЧЕ. В следствие на тежкото си детство, Сета подсъзнателно е заключил всичките си емоции. А човек, който не може да изпитва нито радост, нито гняв, не може да излъчва и батална аура (нито пък проекциите на батална аура могат да му навредят). От което автоматично произтичат цял куп неприятности за Кеншин, състоящи се най-вече в увеличаване на и без това немалкия брой белези, красящи тялото му.

В резултат на тези си свойства, Сета е най-силният воин на хаоса, който Шишио е създал. Срещата им датира от времето, когато Соуджиро е още малко дете, малтретирано по най-отвратителен начин от семейството на мъртвия му баща, при което живее. Тъй като той е син на любовницата на бащата, в къщата го мразят неимоверно, товарят го с най-черната работа и постоянно го пребиват като куче. Една нощ, когато Сета е напъден да спи под открито небе, той става свидетел на посичането на няколко полицаи от един страховит тип, целият покрит с разпарцаливени превръзки. Шишио (защото въпросният тип е именно той) забелязва хлапето и решава да го очисти. Това, което спира ръката му, е любопитството, породено от усмивката, с която Сета седи и го гледа. След въпроса "Толкова ли се радваш, че ще умреш, хлапе?" Шишио, както и невинния зрител, биват сполетяни от депресивният разказ на детето, от който става ясно, че след като не е успяло да спре системния тормоз със сълзи и викове, то е предприело нова, напълно противоположна стратегия (те го бият, то се усмихва и чака да им писне), която обаче не дава по-добри резултати. Заинтригуван, Шишио пощадява живота на Сета и се настанява в семейния хамбар. Скоро противната рода на детето започва да подозира, че изчезването на всички превръзки в къщата и големият разход на ориз може да са свързани с обявите за издирване на суперопасния враг на правителството и прибягват до най-близкото до ума им средство за събиране на информация - решават да пребият Сета. Това е началото на края - той ги изколва всичките с меча, който Шишио му е дал. След този инцидент двамата с Шишио напускат селото и Соуджиро става ученик на Шишио, а по-късно и дясната му ръка, повтаряща с религиозен фанатизъм веруюто, което менторът му е набил в главата (вж цитатът за силните и слабите в инфо-то за Шишио). След дуела с Кеншин, по време на който нестабилното психическо състояние на вечно усмихнатия младеж довежда до събуждане на емоциите му и оттам до загуба на битката, Сета решава да тръгне по света и да си изгради сам своя гледна точка (по принцип всички противници на Кеншин, с малки изключения, имат навика, след като са изяли боя, да ги осени прозрение за това, колко погрешен е бил мирогледът им и да започнат усилено да се трудят за подобряването на жизнения стандарт на цяла Япония. Подозирам, че причината за това е по-доброто оросяване на мозъка, след здравия масаж със Сакабато).

Усуи Уонума (Usui)

Усуи е вторият по сила член на Джупонгатана, след Сета, но за разлика от него, той мрази безумно Шишио и винаги търси сгоден момент да го убие. Причината за тази омраза се корени в това, че някога, по време на някакъв бой, Шишио е ударил с меча си Усуи през очите и го е ослепил за цял живот. Както обикновено става в такива случаи, загубата на едно сетиво довежда до забележително развитие на друго. Благодарение на потресаващия си слух, или както Усуи го нарича "окото на сърцето", той се превръща в един от най-труднопобедимите бойци на Шишио. Оправданието му за това, че работи за своя смъртен враг е, че по този начин той е близо до него и следователно ще му е много по-лесно да го издебне. Усуи е избран като единия от тримата джупонгатанци, които трябва да се дуелират срещу Кеншин, Сайто и Саноске. Неговият опонент, Сайто, набързо разконспирира истинската причина на Усуи да работи за Шишио (а именно, че с това моткане около Шишио и зъбене, Усуи се опитва да прикрие факта, че няма никакъв шанс да го победи някога), след което невъзмутимо отървава завинаги света от сляпата заплаха (велик е!).

Анджи Юукюзан (Anji)

Третият по сила. На него Шишио дава правото да се разпорежда с живота и смъртта. Историята на Анджи не прави изключение от общото правило за тъжните събития в миналото. Анджи е бил будистки монах, който се е грижел в манастира си за няколко осиротели дечица. След ужасната смърт на тези деца, по време на гоненията срещу будистите в началото на Мейджи ерата, той се отрича от Буда и решава, че света има нужда да бъде унищожен и съграден наново. Затова и застава на страната на Шишио, чиито деструктивни планове напълно го удовлетворяват за момента. За десетте години след трагичните събития, той е развил специфична смъртоносна бойна техника, с която може без проблем да разпрашава скали, дърво и т.н с някоя част от тялото си. Докато тренира из планините до Киото, се натъква на Саноске, който успява да го накара да го научи на една от хватките в неговия стил - Futae no Kiwami (вж. инфо-то за бойните стилове по-долу). Малко по-късно учител и ученик се срещат в дуел. Тази битка трябва да я гледате!

Хения Кариуа (Henya)

Хения е летецът на групата. Разработил е начин, по който чрез ударната вълна на хвърлени от него експлозиви, вдига свръх-мършавото си тяло във въздуха с един вид делтапланерче и там, подобно на птиците, използва въздушните течения за да пикира насам натам и да обстрелва врага. Победен от Яхико.

Чо Сауагеджо (Chou, Broom head)

Маниак на тема мечове. Обича да ги колекционира, май също толкова обича и да убива хора с тях. Въпреки странните му играчки (включая един меч с мноооооооооого тънко и дълго острие, който той държи увит около кръста си и който се размахва като лента в спортната гимнастика) Кеншин го отстранява още преди главната схватка срещу Шишио. В затвора, той бива споходен от Сайто и Саноске, които изцеждат от него информация за плановете на Шишио и впоследствие успяват да ги осуетят. След края на историята с Шишио, Чо започва да работи за Сайто. Появява се и по-късно в случая с Ениши, където продължава да е под Сайтово командване.

Каматари Хонджо (Kamatari)

Каматари е гей-травестит, влюбен до откат в Шишио. И е много готин. Абсолютно прилича на жена и всички обикновено много се изненадват, когато съзрат разни интересни неща изпод кимоното му. Като оръжие използва една огромна коса, на чиято дръжка има верига с гюлле. Победен от Каору и Мисао.

Сайдучи и Фуджи (Saiduchi, Fuji)

Сайдучи е зловредно, ситно и надарено с добри ораторски способности старче, което преди време спасява Фуджи от смърт и оттогава го използва като роб-оръжие, като паразитира върху чувството му за дълг. Фуджи е ОГРОМЕН, но добродушен и красив гигант, който цял живот е търпял обиди и тормоз, понеже е различен. Победен от Хико.

Садожима Хоуджи (Sadojima Houji)

Фанатичният съветник на Шишио, който отговаря за цялата организация и за финансовите му дела. Подобно на своя идол, той не иска Япония да попада в западно-европейски ръце, поради което хвърля огромни усилия и средства, за да помогне в изпълнението на делата му. Двамата с Шишио успяват да закупят огромен, метален и свръх-въоръжен кораб, с който да бомбардират Токио. Плановете им са осуетени от Кеншин, Сайто и най-вече Саноске, който успява да взриви металния звяр. Паралелният план за подпалване на Киото, за отвличане на вниманието на Кеншин и сие от главната цел, пък е осуетен от Ониуабан-шу. Вбесен от това, Хоуджи, напреки волята на Шишио, оставя Анджи, Усуи и Сета да се дуелират срещу Сано, Сайто и Кеншин и праща останалите от Джупонгатана да убият приятелите им в Аоя, докато тези тримата са заети с противниците си. Останалото вече го знаете.


Иванбо (Iwanbo)

Огромно, кръгло и безкрайно тъпо същество, чиято кожа със сигурност не може да бъде пробита от шурикен (за други остриета не знам, тъй като Иванбо побягва от битката при Аоя като вижда накъде духа вятърът. Извод: истинктите наистина са по-силни от разума понякога.) и чиито ръце са въоръжени с метални нокти, разсичащи плътта на нападателя. Иванбо, или по-точно негови изображения-кукли, се появява в историята с Ениши (The arc of Revenge).

The Arc of Revenge

Персонажите, които следват по-долу са взети от мангата. По необясними за мен причини, създателите на анимето са предпочели след историята с Шишио (наречена The Аrc of Kyoto в мангата), да направят цял куп малки историйки от по 6-7 епизода (или по-малко), вместо да анимират и втората голяма глава на комикса. Голяма грешка, според мен. Отделни моменти от The Аrc of Revenge могат да се видят в някои от OVA-тата към сериала, но за съжаление те не могат да пресъздадат нито мащабността, нито драматизма на действието от мангата. А историята си е направо велика и съдържа ценна информация относно миналото на Кеншин, включително и що се отнася до произхода на Х-образния белег на лявата му буза.В мангата Сано разказва на Мегуми за някакво поверие, че един белег остава дотогава, докато има дълбоко символно значение за своя притежател. Е, вижте сами!

Семейство Юкиширо

Юкиширо Томое (Yukishiro Tomoe)

Малко предистория. Настъпило е времето на Бакуматсу. Една тъмна нощ, Химура Батосай излиза, както обикновено, да свърши възложените му кръвопролитни задачи. Жертвите са три, едната от тях е млад мъж, наскоро сгоден за любимото момиче и намиращ се на седмото небе от щастие. Този млад обречен дори успява преди да умре, да разсече, с един неволен и по-скоро продиктуван от силно желание за живот удар, лявата буза на Батосай. Положена е първата черта, която упорито не зараства и кърви от време на време.
Минава половин година. Една вечер, докато Батосай се опитва да удави неприятните си спомени и мисли в една кръчма, в нея влиза младо и красиво момиче с тъжни очи. След което се напива като казак. Батосай я занася в странноприемницата, в която е отседнал, тъй като тя е в безсъзнание и от следващата сутрин тя започва да работи там. Името й е Томое. Присъствието й се оказва най-доброто лекарство за Батосай, който след всички тези убийства усеща навсякъде миризмата и вкуса на кръвта и бавно, но сигурно полудява.
Минава време, за империалистите настъпват тежки времена. Отрядите на Шинсен-гуми ги притискат все повече и повече и те са принудени да бягат и да се крият. Батосай (15г) се жени за Томое (18г), която няма къде да отиде, с идеята, че двама младоженци ще бъдат по-малко подозрителна гледка от сам млад мъж и сама млада жена. След това се скриват в едно малко селце, където прекарват няколко спокойни месеца, посещавани само от време на време от един от бойните другари на Батосай, който му носи вести за това, което се случва. Империалистите още не са се предали и тъкат планове за продължаване на Революцията. Отнякъде обаче непрекъснато изтича информация. Явно в редиците им има предател.
И така...Един прекрасен ден, цялата идилия, в която младоженците живеят, се срутва. Томое изчезва, а Батосай намира писмо, оставено от похитителите й и тръгва да я спасява, без дори да подозира истината. Оказва се, че Томое е внедрена агентка на шогуната, пратена да шпионира Батосай и да се превърне в слабото му място. На всичкото отгоре, тя е движена от личното си желание за мъст, тъй като преди почти година Батосай е съсякъл годеника й...
Има и едно малко допълнение. Томое наистина е започнала цялата тази афера с намерението да си отмъсти, но след прекараното време с Батосай, тя се е влюбила в него. Когато напуска къщата им, тя отива при своите работодатели, с намерението да сложи край на участието си в заговора. Те, разбира се, не са възторгнати от идеята, поради което я затварят и пращат на Батосай въпросното писмо. Когато той пристига да я спаси, се случва нещо много, много тъжно. Завързва се тежка за Батосай битка, тъй като мястото, на което се намират не позволява използването на шестото му чувство, така необходимо за Hiten Mitsurugi Ryu. През това време Томое се свестява и вижда какво става. За да помогне на Батосай, тя се хвърля между него и врага му, с кама в ръка. Точно в този миг Батосай я посича, тъй като не може да спре замаха на ръката си. Падайки назад, Томое без да иска изорава с камата нова бразда на лявата му буза, напреки на първата. Умира в ръцете му.
Минават месеци. Батосай прочита в дневника на Томое, че той е убиецът на годеника й и е допълнително опустошен от това. Междувременно, истинският предател е открит и наказан (оказва се онова информативно приятелче, което служи като вестоносец). Империалистите пак се раздвижват, като този път Батосай е изкаран от сенките и е пратен на бойното поле срещу Шинсен-гуми. Неговото място на таен убиец за Мейджи правителството бива заето от някой си Шишио Макото...
Батосай се бие до мига, в който става ясно, че империалистите печелят войната. След това взима новия си меч Сакабато и изчезва.
Десет години по-късно, той е вече скиталецът Химура Кеншин. Годините все още не са заличили белега от лицето му.

Юкиширо Ениши (Yukishiro Enishi)

Та-даааааааа! Дами и Господа, представям ви новия главен злодей!
Ениши е по-малкото братче на Томое. Майка им умира, по време на раждането му и фактически Томое е тази, която го отглежда. Тя му е и сестра и майка и Ениши я обожава. Още от малък той има твърде буен темперамент и не се поколебава да се включи в плана срещу Батосай, дори на невръстната си осемгодишна възраст. За съжаление, така става свидетел на трагичната смърт на сестра си. От ужас и мъка косата му побелява и той се побърква. Забягва чак в Шан Хай, където почти умира от глад и болести. Спасява го богато японско семейство, което живее там и за благодарност той ги избива всичките, защото не може да търпи да гледа щастието им...Прекарва извън Япония дълги години, през които успява да завърти много успешно нелегален бизнес с оръжие и да понаучи това онова за бойните умения. Всъщност той е човекът, който снабдява Шишио с огромния му боен кораб, а това пък от своя страна, е причината Сайто да го погне. Бойният му стил конкурира по успеваемост този на Кеншин, а към това се наслагват и ужасяващите му физически способности - т.нар. нерви на лудостта. Както сам Ениши обяснява, това са всъщност свръх развити нервни пътища, които са нараснали благодарение на необятната денонощна омраза, която той изпитва към Кеншин. Чрез тях, той може да усили възприятията и рефлексите си до надчовешко ниво и по този начин да контрира дори главната атака на Кеншин - Amakakeru Ryu no Hirameki. Когато се завръща в родината си след десетгодишно отсъствие, той вече е изградил подробен план за действие срещу Кеншин. Успял е и да си сбере сговорна дружинка от странни типове, които по една или друга причина лелеят смъртта на екс-Батосая. Планът включва отвличането на Каору и инсценирането на смъртта й, за да може Кеншин да бъде хвърлен в най-дълбокия ад на страдание, който Ениши може да сътвори. Обърнете внимание, казах ИНСЦЕНИРА СМЪРТТА (и с това направих голям спойлер), а не УБИ, понеже след кончината на сестра си, той не може да понесе гледката на мъртво момиче на нейната възраст. Има навика, подобно на Батосай някога, да оставя на местата, на които е вилнял, нещо като визитна картичка. Но докато тази на Батосай казва Тенчу (Tenchuu - Небесно правосъдие), тази на Ениши гласи Джинчу (Jinchuu - Човешко възмездие). Толкова за Ениши. Иначе е много готин, с бялата си щръкнала коса и тъмните цайси, с които постоянно се разкарва, а като избеснее и му изпъкнат нервите по лицето, няма равен на себе си! И боят между него и Кеншин е велик. Еееееееех, защо не са го анимирали бееее! Мрън!

Братята Хирума (Hiruma)

Струва си да се спомене по-малкия брат. Другият, освен че е един дребен яйцевиден дядка, който чат пат стреля по Кеншин с револвер от засада, няма никакви интересни проявления (и в анимето го няма изобщо).

Гохей Хирума (Gohei Hiruma)

Една не съвсем незначителна фигура и в анимето и мангата. Поне откъм подлост, размери и тъпота, Гохей Хирума е особено забележителен. Той е безскрупулен, алчен и отмъстителен убиец, бивш ученик на Камия Кашин стила, който е изхвърлен от бащата на Каору, след като наранява друг ученик и напада и учителя си. Камия му счупва палеца, и Гохей е принуден да се учи с лявата ръка да размахва меч. За отмъщение, той се представя за Батосай и започва да убива хора, претендирайки, че го прави с Каmiya Kasshin Ryu. Поради гигантските си размери и сила, бойните му умения са над средното ниво, но след битката с Кеншин е вече с две осакатени ръце и започва да крои мръсни козни, като наема Сано, а после и още няколко наемници с парите си спечелени от измами, за да се разправят с обитателите на Камия-доджото. Мръсен тип, но в крайна сметка без него не е същото. Едни от най яките лафове на Кеншин са именно с него. Спорът между Каору, Гохей и Кеншин за какво точно служат мечовете, ми е любим. Не мога да се сдържа да не го цитирам, макар и грубо.

Каору: Мечовете съществуват, за да защитават хората!
Гохей (който я е натупал и ще я убива): Забавно. Защо тогава не започнеш от самата себе си?
(Както обикновенно някой лош се свлича кротко на вратата и Кеншин пристъпва вътре.)
Кеншин (с кротък тон): Махни си лапите от Каору.
Гохей: Хаха.
Каору (цепи се): Бягай! Не можеш да го победиш!
(Кеншин си пристъпва бавно, с коса люлееща се покрай белега, към тълпата дегенерати.)
Гохей: Още един глупак, който ще ми говори как мечът изваждал потенциала и доброто у война.
Кеншин: Не… Мечът е оръжие, обучението с него е за да се научиш да убиваш. Това е истината. Това, което казва Каору-доно е нещо, което само хора, които не са омърсили ръцете си с кръв, казват. Както и да е, аз предпочитам думите на Каору пред истината. Бих искал в бъдеще нейните думи да са реалност.
Гохей : Get him!
и така нататък….



Ммм радват ме до вдън душа такива философски моменти преди мелетата.
Мдам, има доста мъдрост в това аниме.

Има още много герои (все пак сериала е 95 серии, а и мангата не е от най-кратките), които по различни съображения ще спестя (аха нямаме време) (пък и пишем статия, а не правим fan-site). Някои от тях са доста интересни, между другото. Е, за да разберете повече - снабдете се с мангата и анимето и дерзайте! Успех! Гарантирам ви, че скоро ще ни правите компания на четвърти километър, където вече е заделено цяло крило за Руроуни Кеншин маниаците. Ще се сместят със Slayers манияците някак ако се наложи. ;р

OVA-тата

Tsuiokuhen
Състои се от 4 серии и разказва за живота на Кеншин по времето на Бакуматсу.
Мдам историята с Томое всъщност.

Seisouhen
Две абсолютно отвратителни серии, в които се разказва какво се случва с героите години след събитията в анимето и мангата. Някъде четох, че авторът им не е създателят на комикса. Не знам кой е, а нямам и желание да търся. Защото, който и да е той, явно ужасно е мразел всичко, свързано с Кеншин. Иначе не би причинил на героите (и зрителите) тези ужасни неща. Та за какво иде реч.
Кеншин и Каору са женени и синът им Кенджи вече е порастнал. Кеншин често напуска дома си и го няма по цели месеци, защото скита из Япония да помага на хората с каквото може (не е ясно как точно, след като мечът му е в Яхико). По време на пътешествията си хваща някаква смъртоносна болест, с която после заразява и Каору (по нейно желание, за да поделяла с него болката. Пфу!). След което пак се юрва нанякъде. Каору остава съвсем сама, защото Кенджи отива да се учи при Хико. Състоянието на Кеншин се влошава, докато той е в Китай, където го намира Саноске и му помага да се върне в къщи. Каору също е на път да умре, въпреки лечението на Мегуми. Кеншин се прибира и предава богу дух в ръцете на жена си. Белегът му най-сетне е изчезнал.
Отврат! Не само заради смъртта на тези, които след толкова много серии и страници са ти станали особено любими, ами и заради мудността, с която нещата се развиват (първата серия е сбит и хаотичен преразказ на сериите и ако не си ги гледал нищо няма да разбереш). Да не говорим и за сладникавите моменти, които липсват в анимето. Има и един дефект, който се превръща в ефект. Поради съвсем различната анимация (много грозна, според мен), сякаш гледаш други герои и това някак си помага...

Samurai X - The motion picture
Samurai X е името, под което са познати продуктите за Кеншин на западната част от света. Пълнометражният филм е с мъъъничко по-различна анимация и с хубав сюжет. Там ги има и Кеншин, и Каору, и Яхико, и Сано, и Сайто...С други думи, има какво да се види. Разказва се за поредния опит за събаряне на правителството от недоволни боеспособни граждани, който наш'те хора успяват да осуетят. Има си всичко - и хумор, и драма, и екшън. Добро е филмчето!

OST
Саундтраците на сериала са 4 на брой и са поредното доказателство, че японците разбират от музика (обяснява защо толкова много групи правят турнета там). Парче след парче седиш, слушаш и си ги познаваш:
"Я-яя, на тая музичка Сайто се би с Кеншин", "Уааааааа, баталната сцена между Шишио и Сайто", "Хе-хеее, музичката на Сано"...
Ето затова трябва да се слушат саундтраците на любимите анимета. Правят живота по-хубав. А тези специално, правят живота подозрително красив! Много са добри, честна дума!
Саундтраците на The motion picture, Seisouhen и Tsuiokuhen са далеееч, далеч под тях, въпреки, че и те си имат своите моменти.
Сборният албум с песните на озвучителите също е много готин, от гледна точка на това, че е много забавно да седнеш и да разпознаваш в коя песен кой герой пее. "Яяяяяяя, Сано можел и да пее, не само да ръмжи". "Абе, жената дето озвучава Кеншин има супер глас!" и т.н
Тук ми се намира още едно нещо, наречено Director's collection, което всъщност представлява голяма сбирка от интригуващи ремикси на саундтраците към сериала. Има много интересни попадения.

Бойните техники (Едно от основните плюсове, но и ултимативна досада на моменти)

Анджи Юукюзан, (Сагара Саноске) :
"Extremity Release" - тази техника включва два поредни светкавични удара, които, поради съчетанието на шоковите вълни, разпрашават обекта. Техниката се използва и от Саноске, който прави чудеса от храброст и успява да я овладее само за седмица.

"Kiwami Hazushi" - това е мощен удар в гърдите с цел моментална смърт на опонента. Изисква голяма концентрация и точност. Анджи е единствения който я практикува, като използва силата на Буда.

"Sanjuu no Kiwami" - Това е удар с ръка при който се започва с удар с кокалчетата на пръстите. Веднага след това атаката преминава в удар с юмрук, като довършителната й фаза се извършва с отворена длан. Всичко това става само с едно движение. Създаването на атаката е дело на Саноске.

"Tou Ate - Distant Hit" - Боецът използва малък меч или кама. Той я забива в земята и я използва за да изпрати през нея шока от Futae no Kiwami.


Разни:
"Battoujutsu - Sword Skill - Умение с меч" - това е когато самураят изважда меча си от канията с невероятна скорост. Прави се бърз замах към опонента с "божествена скорост" и обикновено пораженията са тежки.


Hiten Mitsurugi Ryuu (Seijuro Hiko & Kenshin's Technique):

"Ama Kakeru Ryu no Hirameki - Heaven Flight Dragon's Inspiration" - Това движение започва с battoujutsu стойка. Тогава самураят пристъпва с левия крак напред преди да издърпа меча. Това спомага за по голяма сила и бързина. Изисква се голямо умение, за да не се простиш с лявото си коляно. Освен това, тъй като атаката започва след като опонентът е стартирал своята, трябва много внимателно да се нацели точният момент на замаха и той трябва да се извърши със скорост по-голяма от "божествената". Това е най-мощната техника на Hiten Mitsurugi стила. До сега 12 (или 13) от учениците са наследили/научили техниката убивайки учителя си, като задължително условие за усвояването й.

"Do Ryu Sen - Earth Dragon Flash" - Самурая удря с меча си земята бързо и силно. Ударът предизвиква взрив от удрящи шрапнели по посока на опонента.

"Hi Syu Sen" - Самураят използва върха на канията/ножницата за да удари опонента в жизнена точка (като гърлото).

"Ku Zu Ryu Sen - 9 Headed Dragon Flash" - Боецът удря девет жизнени точки по тялото на опонента с висока скорост (сякаш осъществява девет различни удара едновременно). Това пречи на жертвата да избегне атаката или да се защити. Единствения начин е да се изпълни същата атака едновременно. Тогава решаваща е силата и бързината на противника.

"Mei Ryu Sen - Cry/Howl of the Dragon" - Рядка техника на Кеншин, състояща се в прибирането на меча в канията с "божествена скорост", което създава звуков шок, смущаващ вестибуларния апарат на тези с по-развита чувствителност (забележка: вестибуларният апарат, който отговаря за пазенето на равновесие на тялото, се намира в ухото). Техниката е използвана само в мангата, в битката с Ениши.

"Mougyo" (stance) - Стойка - боецът стои с лице към опонента, с меч прибран в канията отстрани. Няма никаква защита, но позволява предвиждането на атаката на опонента.

"Rai Ryu Sen" - Сериозна атака, в която боецът използва отблясъците на острието, за да заслепи опонента си. Майсторски изпълнена, атаката причинява постоянна слепота. Единствения използващ тази техника е Шого Амакуса (един от множеството герои в сериите след Шишио).

"Ryu Kan Sen - Dragon Wrap Flash" - Това движение се изпълнява когато боецът е в непосредствена близост до опонента. Използвайки тежестта на тялото си, той нанася директен удар в областта под черепа.

"Ryu Kan Sen Arashi - Dragon Wrap Storm" - Това е когато боецът скача към опонента и се превърта няколко пъти преди да изпълни ryu kan sen. С тази маневра се печели повече скорост и сила от центробежното движение.

"Ryu Kan Sen Kogarashi - Dragon Wrap Sword Spiral" - Изпълнява се в близост до опонента, започва със завъртане за ускорение, ниско приклякване и изстрелване напред за атака с ryu kan sen.

"Ryu Kan Sen Tsumugi - Dragon Wrap Winter Wind" - Движението е подобно на Ryu Kan Sen, но се изпълнява с по-висока скорост и нанася повече поражения. Проблема е че приземяването е доста по тежко.

"Ryu Shou Sen - Dragon Flight Flash" - Това движение използва силата на скока при нанасяне на удари от въздуха по жизнени центрове.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 9174 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.