|
Сивостен :: Бофорт (2007) (статия) - Военни филми, Израелско кино
 | |
Beaufort (2007)
 Изключително трудно е да се напише ревю за военен филм като Бофорт. Трудно е, защото ни представя края на една изключително спорна война – тази между Израел и Ливан. Още по-трудно става, защото филмът е от гледната точка на израелския войник. За втората световна война гледната точка е ясна. Както казва руският войник в книгите на К. Симонов – „враг ни е нападнал, трябва да направим нещо с него”. Толкова е просто. Докато тук стои въпроса кой е врагът, който е нападнал? Чий войник има правото да каже горното? От една страна тероризмът е факт, от друга Израел напада Ливан. Слава богу авторите са успели да избягат от тези размишления и са се концентрирали върху хората, техните мисли и отношения по време на война, позволили са си да критикуват чисто военната стратегия, чрез думите на главния герой и да отразяват обществения натиск за изтеглянето на израелските войски от Ливан, но без да оправдават или заклеймяват самата война. Друг е въпросът как би приела обществеността един филм за изтеглянето на немската армия от Русия, например, от гледната точка на немския войник? Аз лично се обзалагам, че просто няма да го приеме, еле па да получи номинация за Оскар.
Но да оставим това настрана и да се върнем към самата лента. На някой може да му се стори скучна и това би било вярно, ако не се поставим в кожата на героите. А това става лесно, защото актьорите играят изключително правдоподобно. Филмът може да му се стори скучен, защото почти няма действие. Което също е част от реализма. На война повечето време е затишие. Няма героични Рамбовци, които избиват цял полк, има чакане на поредната атака. Стрелба и тишина. Артилерийски, минометен или реактивен огън и тишина. От време на време обезпокояващ огън и тишина. А тази тишина е по-страшна дори от пукотевицата, защото участниците във войната са наясно, че тя няма да продължи, че след нея следва смърт. Ако не твоята то на другаря. Точно това авторите на Бофорт са успели да предадат на зрителя. Дори да махнеш диалога, филмът отново ще въздейства по един изключителен начин. Защото е един от малкото, които третират войната като война, а не като поредица от горещи събития.
А иначе диалогът е силен. Изключително силен. Диалогът разкрива мислите и чувствата на тези, които изнасят войната на гърба си – обикновените войници. А разговорите да се лашкат от чисто ежедневни неща, до очакванията или да започнат да правят нещо или да се изтеглят – само да не стоят и да чакат да ги избият. Което също е правдоподобно, защото чакането да се случи нещо е още по-страшно от самото действие. Защото имаш време да мислиш. Говорят си и за времето без война... Говорят, говорят, а между всеки две думи се чете очакването, страха и готовността да изпълнят дълга си.
И всичко това прави Бофорт един добър военен филм. Всичко това щеше да го направи дори изключителен филм, ако се развиваше по друго време и на друго място... Но дори така лентата си остава задължителна за гледане от всеки. И най-вече от онези луди глави, които си мислят колко е готино да отидеш на мисия, да воюваш, да стреляш и убиваш врага... Защото войната е грозен занаят, към който трябва да се прибягва само и единствено при крайна необходимост.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199109#199109 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
