|
Сивостен :: Lars and the Real Girl (2007) (статия) - Драма
 | |
 „Lars and the Real Girl” не е комедия. Не е комедия, защото драматичното, че дори и трагичното са в такива големи количества, че човек просто не може да възприеме комичните моменти като такива, а ги тълкува като част от надникването в душата на един мил и симпатичен човек и неговото търсене на любовта. А Ларс е точно такъв и зрителят от самото начало осъзнава защо всички в града го харесват, защо всички му помагат да извърви пътя си от заблудата към истинския живот. „Lars and the Real Girl” е дълбоко емоционален филм, който разтърсва, въздейства и те кара да се замислиш.
Сценарият на Нанси Оливър е изключителен и неслучайно филмът е номиниран именно в тази категория. А силата му се усеща постоянно, във всяка сцена, във всеки кадър. Дори в моментите, когато Райън Гослинг не е достатъчно убедителен в ролята на Ларс фабулата те кара да пропуснеш и забравиш, че такова нещо се е случвало. Не ме разбирайте грешно, не искам да кажа, че Гослинг не играе добре, просто Ларс е персонаж, който трудно може да бъде изигран без грешка от който и да е. А може би точно такива роли правят разликата между номинацията и Оскара? Дали ако беше успял да направи тази без грешка това нямаше да му донесе наградата, която миналата година му се изплъзна? На тези въпроси отговорът за жалост ще остане неизвестен.
Като отворихме дума за актьорската игра трябва да споменем, че тя е на изключително ниво. Емили Мортимър, Пол Шнайдър и Патриша Кларксън успяват да затъмнят Райън Гослинг на моменти. С точната доза объркване и неразбиране в съчувствието си и желанието да помогнат те са толкова правдоподобни, толкова близки, че човек остава с впечатлението, че познава тези хора, чувства се все едно е надникнал в драмата на съседите си. С тази комбинация между актьорска игра и сценарий ми е чудно, защо „Lars and the Real Girl” не е номиниран и в другите основни категории. По принцип академията харесва този тип филми. И единственият отговор, който намирам е в грешно лепнатия етикет „комедия”.
А дали си заслужава човек да изживее търсенето на любовта с Ларс? Зависи. Филмът е адски тежък за гледане и изисква точно определено настроение, за да може да се преживее. Да, точно така - този филм се преживява, трябва да си готов да почувстваш, да възприемеш фабулата като част от теб или рискуваш да останеш недоволен. Но ако сте се настроили за малко смях определено трябва да го прескочите докато не дойде точният момент за „Lars and the Real Girl”. Тогава... тогава може да стане един от любимите ви филми за всички времена.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=19&t=11132&p=199150#p199150 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
