|
Сивостен :: Едит Пиаф: Животът в розово (2007) (статия) - Биография, Драма, Едит Пиаф, Марион Котияр, Холивуд
 | |
La Mome (2007)
 Надали би могло да се избере по-неподходящ български превод на заглавието на биографичен филм за Едит Пиаф ("Хлапачката" в оригинал), освен, ако няма някаква толкова тънка ирония, че да се промъква незабелязано покрай иначе изострените ми на тема драма сетива. Мизерията ражда гении, беше казал някой някога и аз съм напълно склонен да се съглася с подобна мисъл. Животът на истинските творци не е низ от щастливи случки, нито е постлан с рози, а обикновено е изпълнен с лишения, нищета, загуби, провали, болка... С какво се различава това от един обикновен живот на един обикновен човек, който също изпитва житейски сътресения от всякакъв порядък? Разликата е в силата на бунтовния дух, във всепомитащия ураган на развилнели се чувства, във вихъра на открояващи се събития...
Филмът е по-скоро пъзел, отколкото биографична драма. Пъзел, който зрителят през цялото време се опитва да нареди, използвайки пръснатите наоколо парченца пъстра мозайка - черно-белите спомени на детството, цветните сценични изяви, кървавите остри камъчета на болката, сияещите светлинки на моментното щастие. Кадрите се преплитат като стихове на песен, извиквайки миналото като рефрен на бъдещето, докато настоящето тихичко си подсвирква. Хора си вземат последно сбогом, а после внезапно се запознават за пръв път, музиката прелива през натруфени стаи пълни с живот, а жизнерадостни песни звънят в душата на сиво и тъжно дете. Усещането е нереалистично, като сцени от театрална постановка, в която надзърташ иззад полу-спусната завеса...
Голямото име на една малка жена - Марион Котийар. Актриса, която толкова успешно се превъплъщава в ролята на Едит Пиаф ("пиаф" - врабче), че човек съпреживява болката и щастието на истинския творец. Вулгарна и невъздържана в пиянска компания, плаха и срамежлива на сцената - всичко това е малката хлапачка, започнала певческата си кариера на улицата. Заобиколена от малцина приятели, предадена от мнозина врагове, живот на комета, която прорязва притъмнялото небе и изгасва самотна и неразбрана. Като в тъжна песен обратите следват главоломно - от тротоара до звезда в кабаре, а после обратно в пропадналите кръчми, докато отново не покорява френската музикална сцена. Изгаряща любов и съсипваща мъка от загубата на близък човек, залезът на блестящата кариера и унинието на гаснещата плът - всички тези щрихи умело допълват противоречивия образ на една истинска звезда. Надали някога ще забравя онези сияещи очи и магнетичен глас...
Оскаровите номинации са три на брой за този филм. Първата - естествено - е за главна женска роля, надали има някой друг, който да я заслужава повече от Марион Котийар. Другите две са за грим и костюми, но докато умелите гримьори са успели да уловят цял един живот с изкуството на мазилата си, то облеклото не се отличава с нещо запомнящо се - обичайните дрехи за времето, когато Едит Пиаф е държала душата на публиката в малката си нежна длан.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199171#199171 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
