Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Demons & Wizards: Колко далеч може да стигне един side-project? (статия) - Метъл
Demons & Wizards: Колко далеч може да стигне един side-project?

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 21 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Още си спомням добре как през вече далечната 2005 един приятел ми донесе две чисто бели CD-та. На едното със ситен син шрифт пишеше Blind Guardian, а на другото Iced Earth и под него Demons & Wizards. Вече бях слушал доста парчета и на Гардиън и на Айсед, така че вече бях прилично зарибен. Лакомо се нахвърлих върху дискографиите им и следващите няколко месеца слушах почти целодневно различни песни от Nightfall Over Middle Earth, The Forgotten Tales, Something Wicked This Way Comes и Horror Show. Мина почти година, когато най-сетне обърнах внимание на третата папка в дисковете, за да открия една от най-добрите метъл групи, създадени през последните години.

Както повечето фенове, на коя да е от двете групи, знаят Demons & Wizards е страничен проект на вокалиста на Гардиън – Ханси Крюш – и китаристът и “мозък” на Айсед – Джон Шефър. Двамата са си разпределили работата така, че първият пише текстовете, а вторият музиката. И комбинацията е уникална. Няма как да не усетите “демоничната” агресия на Iced Earth, нито “вълшебническата” мелодичност и красота на лириките тип Гардиън, които създават невъобразим коктеил от ту тежки, ту галещи китари и барабани, от нежни и високи вокали, които увличат и потапят в друг свят. Феновете не само на двете групи, но и на метъла (в частност най-вече на мелодичния пауър, въпреки че мразя да се ангажирам с какви да е дебилни жанрови класификации) въобще, няма как да не се очароват от качеството и красотата на песните. Тъжното около групата е, че двамата и основатели намират сравнително рядко време за нея. Двата единствени албума в нея имат 5 години разлика, а визирайки ангажиментите покрай собствените им групи, едва ли ще видим нов преди 2009, което значи още пет години. Ех петилетки, петилетки...

Първият албум, озаглавен семпло “Demons & Wizards” излиза през 2000 и включва следните 13 (14, ако броим и бонус версията на The Whistler) песни:

1. Rites of Passage; 2. Heaven Denies; 3. Poor Man's Crusade; 4. Fiddler on the Green; 5. Blood on My Hands; 6. Path of Glory; 7. Winter of Souls; 8. The Whistler; 9. Tear Down the Wall; 10. Gallows Pole; 11. My Last Sunrise; 12. Chant; 13. White Room; 14. The Whistler (Alternate)

Албумът е наистина качествен и отчасти концептуален, защото “Tear Down the Wall”, “Gallows Pole” и “My Last Sunrise” представляват трилогия, посветена на гнома Азраел, създател на всичко. Останалите парчета пък минават през красиви балади като “Path of Glory”, “Fiddler on the Green” и стигат до още по-красиви тежки тракове с приказни истории като “Winter of Souls” (която незнайно защо винаги съм свързвал с Артас от Warcraft III), “The Whistler” (приказката на братя Грим за вълшебната флейта, отвела децата в планината помните ли я?), “Blood on my hands“ и “Poor Man`s Crusade” (по-добра е от “The script for My Requiem”). Показателно е, че от тринайсетте песни, за толкова години още пазя 10 в папката “Favourites”.

Вторият албум - “Touched by the Crimson King” излиза през 2005 и в дигипак версията си включва отново 14 песни:

1. Crimson King; 2. Beneath these Waves; 3. Terror Train
4. Seize the Day; 5. The Gunslinger; 6. Loveґs Tragedy Asunder; 7. Wicked Witch; 8. Dorian; 9. Down Where I Am; 10. Immigrant Song; Bonus: 1. Lunar Lament; 2. Wicked Witch (Slow version); 3. Spatial Architects; 4. Beneath these Waves (edit)

Отново изключителен шедьовър, бих казал дори надминаващ първия по мелодичност и дълбочина. Дълбоките китарни рифове и барабани ще ви залеят от “Crimson King” и “Beneath these Waves”, докато “влакът не ви пренесе” в баладичната “Seize the Day”. Абсолютната класика в албума - “The Gunslinger” - и следващите прекрасни балади – “Wicked Witch”, “Down Where I Am” се пресичат с могъществото на прокълнатия Дориан и трагедията на раздялата. А накрая ви чака невероятният кавър на Led Zeppelin – “Immigrant Song”, който звучи много по-могъщо с високия вокал на Ханси и дълбоките китари на Джон.

Както и да го гледам, при все че съм безбожно пристрастен, и двата албума са невероятни. Ако сте фенове на коя да е от двете групи НЕ бива да изпускате този “side” проект, защото коктейлът си заслужава поне едно опитване. Гарантирано няма да съжалявате.

Done is done
Yes, there will be no taking back
Every journey must come to an end.


--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199344#199344






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2270 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.