Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дядо Мраз е... (статия) - Конкурс "Зимна приказка", м. Януари 2008 г., Конкурси на Сивостен
Дядо Мраз е...

Автор: Пламена Панова, петък, 22 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Бях там, ти казвам, пък ти, ако щеш вярвай! Видях го ей с тия очи, верно, че се бях оцъклил от изненада и дълго време само шавах пръсти и преглъщах, без да мога да продумам... обаче истината ти говоря... А се случило така - излязъл бай Митьо като всяка събота на лов, повече да избяга от мърморещата стрина Митьовица, която по празниците не спирала да му опява, а то човек къде да ходи, навън натрупало преспи, до кръчмата само с БТР-а на Гражданска защита можеш да стигнеш, оня, дето чистиха миналата пролет пътя до селото... Та излязъл Митьо с верното си гонче, то какво гонче - един пинчер, дето трябва под мишница да го носиш, че в десет сантима сняг може да се изгуби. Повървял така около час, влязъл в оная рехава горица над селото и се оглеждал за следи от зайци, то друго по нашия край и без туй няма. И изведнъж - рога на елен! От изненада Митьо изпуснал пинчера, кученцето се бухнало в една пряспа и заскимтяло. А еленът вдигнал глава и внимателно огледал ловеца, първо с едното око, после с другото и пак така. Митьо бааавно вдигнал пушката, прицелил се и - както в траперските книжки, които четял на внука си Митето преди заспиване - усетил как се слива с пушката, как човек и оръжие се превърнали в едно цяло и... натиснал спусъка. Еленът гръмко изревал, замятал рога, по устата му избила кървава пяна и се гътнал. Ушите на Митьо още ехтели от изстрела, гончето скимтяло в пряспата, когато изскокнал старецът иззад едно дърво... Според Митьо още си запасвал колана, обаче очите му мятали светкавици.

- КАКВО НАПРАВИ БРЕ? - изревал дядката. - ЗАЩО МИ ЗАСТРЕЛЯ ЕЛЕНА?
- М-м-м - отвърнал наш Митьо.
- БЕЗ ПОДАРЪЦИ ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО ЩЕ ВИ ОСТАВЯ! ВСИЧКИТЕ ЧУМАТА ДА ВИ ТРЪШНЕ КРЪВОпииииийцииииии - завил жално старецът и занареждал. - Цял живот се трепеш, по тия чукари, немил-недраг, мъкнеш, влачиш, по празниците все работиш, няма край, няма отдих, все на теб разчитат, все за тебе питат, една дружинка да си имаш и - той стрелнал ядно Митьо с поглед - да ти я гръмне някой местен тиквеник, пройдоха, нехранимайко, пиянде, непрокопс...

То да ти кажа, наш Митьо си пада малко кибритлия...

Учудих се кой ли тропа баш по Нова година, наметнах си една антерийка, отворих портата и го видях - бай Митьо, а зад гърба му шейна. Как я е домъкнал до горското, не знам. Почна да пелтечи, да мрънка и да се почесва, аз отначало нищо не разбирах, после пък не вярвах, ама накрая сам видях старчето - с подпухнали от рев очи и разбит нос, седеше увит в одеяло, затрупан с купчина подаръци...

Ами, какво какво? Запалих веднага служебната \"Нива\", взех един от горските и първо прибрахме елена - зер веществено доказателство се води. После се натоварихме тримата - аз, Митьо и дядката, и до полунощ обикаляхме из селата наоколо. Намерих една касетка с коледни песнички, отгоре фаровете на \"Нива\"-та ярко греят, касетофонът реве \"Джингъл белс\", ние пеем с пълно гърло (той, Митьо, като всеки ловец си носи някоя друга плоска бутилчица), като камион на Кока-Кола бяхме, от тия, на рекламите, сигурно си ги гледал. Старецът и той се оживи, особено като разхвърляхме повечето подаръци... Само при кмета на Притурково малко оплескахме нещата... откъде да знам, че някой от горските си записал чалгиики баш на таз касета... Тъкно стигнахме къщата и като ревна оная ми ти фолк-дива \"Хайде изгори ме, хайде нарани ме, нека ме боли!\" А само преди месец на кмета му бяха палили два пъти обора, нещо за някакви ниви имало разпра... Както и да е, тя неговата пушка със сачми за патици я пълни, та само един фар и лявото огледало отнесе...

Старецът ли? Ами той по едно време изчезна, пиехме си в горското, хапвахме еленско, зяпахме новогодишната програма по първа и той изведнъж просто се стопи във въздуха. А на мен зверски ми се приспа, гледам и Митьо взе да клюмва. Миг преди благо да захърка, рече:

- А бе тоя Дядо Мраз е...

Така и не разбрах какво е искал да каже, щото притвори очи и се събуди чак на другия ден привечер. И нищичко не си спомняше.

--
Тази творба е носител на първа награда от конкурса \"Зимна приказка\", м. Януари 2008 г.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199415#199415






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2089 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.