|
Сивостен :: Legends, Tome I: StarCraft: Brood War (статия) - Компютърни игри, Стратегия в реално време
 | |
 Периодът между 1997-1999 за компютърните игри в България беше от ония романтични времена, когато всичко все още се раждаше, а идеята беше чиста и платонична. Нямаше “про геймъри”, компютърът вкъщи беше лукс, тъй като държавата все още се възстановяваше от “Великата Инфлация” на Жан Виденов-ото правителство. Интернет-кафетата - а тогава, приятели, лан-мрежите тепърва се изграждаха, достъпът до WWW беше предимно за притежателите на 33.8kb модеми - и гейм клубовете си отъпкваха плавно пътеката към сегашното си положение на амбулатории за неизлечимо пристрастени.
Беше хубаво време, с което си свързвам не точно първите, но може би най-ярките начални спомени с компютърни игри. Тогава го нямаше сегашното изобилие на жанрови представители. Десктопите на прашасали монитори, с големина на телевизори (на дълбочина разбира се, 17+ инчовите екрани тогава не бяха по джоба на никой, а и си бяха по-скоро екзотика), красяха няколко иконки, които тогава обозначаваха и бяха всичко, което можеше да се играе на изстрадалите Pentium II или AMD Duron процесори, с Riva TNT или Voodoo видеокарти и 128mb Ram. Heroes III – ако ти се иска фентъзи и Hot Seat, NFS3: Hot Pursuit (Четворката, High Stakes така и не зариби никой), отново с възможност за разделен екран, Age of Empires – ако си зарибен по нещо по-реалистично (сещате се как селяните гонеха сърничките и старателно ги колеха и одираха нали?) Шутърите гравитираха около първия UT, Quake II (ех, куейк, куейк) и Half Life, някъде към края на периода се появи и CS. Спортът се опасваше предимно от FIFA сериите, тук-там и някой мениджър. Мортал Комбат също беше на почит, въпреки противоречивото качество на четвъртата част. Кака Лара вееше цици и заедно с вампира Кейн доминираше екшън-адвенчърите, а rpg-жанра по нашите земи почти напълно отсъстваше, чакайки да се появи Diablo II година по-късно. За тези (и не само) игри ще си говорим в поредицата “Legends”, чиято първа част четете в момента.
По същото това време се появи и играта, която създаде от името на Blizzard легенда дори у нас. Да, Warcraft II: Battlenet Edition също вече беше излязла, но тя някак се позагуби и не доби такава популярност, а и й липсваше атмосферата и осъвременената графика на звездния си братовчед. StarCraft дойде, видя и покори до степен, когато на 80 процента от компютрите в дадена зала се играеше единствено космическата одисея. И до сега трудно си обяснявам прилепчивостта на близардските игри, но като че ли истинската мания започна тъкмо със SC.  Не мога да кажа, че беше свръх оригинална или уникална, що се отнася до идея на геймплея, особено след като вече бяхме видели C&C: Tiberian Sun, показал що годе подобна геймплейна концепция. Но, знаете фразата “Добрите художници копират, великите крадат” - Близард бяха взели всичко хубаво оттук-оттам, бяха го поръсили с изключително стилно изрисувана 2D графика, невероятен саунд (основния мотив с китарките още ми виси в плейлиста), известна иновативност и страхотен Къмпейн Едитър, добър баланс и три коренно различаващи се раси (тук наистина са ненадминати, друга игра с до такава степен различни игрови фракции дотогава не бях срещал). И се получи. Получи се експлозия, която по-късно ще разтърси по същия начин мониторите на милиони хора с Diablo II, Warcraft III и World of Warcraft.
А за самата игра има какво да се каже, но не е нужно да изпадам в подробности. Съмнявам се някой, който е сядал в гейм клуб или поне играе от време на време игри в къщи, да не е пробвал и StarCraft. И все пак, историята се върти около колосалната битка между благородните (това си е живо клише, пичовете си бяха бая жестоки) Протоси и ордите на Зергите, като по средата се намесват и вечно навиращите си носа където не трябва хора (Terran), предимно колкото да си отнесат боя. Съюзи, измени, унищожения - сюжетът имаше всичко, достойно за книга (в този аспект силно препоръчваме "Войната на Либърти" на почитателите), при това поднесено с едни от най-интересните вътреигрови филмчета, сравними единствено с тия от “Tiberian Sun”. Никога няма да забравя как група маринки влязоха в изоставен кораб, отвориха хладилната чанта на бомбата, където междувременно бяха скрили и три-четири бири, и решиха да пийнат, преди да взривят всичко. За последвалата брутална сцена нямам намерение да разказвам, не искам да развалям удоволствието ви да й се насладите сами, ако вече не сте го направили. Аз самият я изгледах чак през 2001, тъй като дотогава се намираха само рипнати версии на играта, орязани откъм всичко, освен програмния код. Ех времена, ех нрави...
Година по-късно излезе експанжънът - Brood War. И вече напълно бетонира култовия статус на играта (и в частност на секссимвола на зерги и терани - Кериган. Мацката е секси, при все на всичко хибридно в нея!), която вероятно ще бъде част и от WCG 2008, ако StarCraft II не я изпревари. Подобрен баланс, още единици, още по-готини филмчета и история, още по-добър мултиплейър. Играта се превърна в любим начин за разпускане на много хора, а и за избиване на малко конкурентна злоба в мрежови битки. Нямаше метод, който да не си намери контрата, въпреки откровените проблеми с pathfinding-a (ще рече, намирането на най-прекия път от точка А до точка Б, от всяка една единица), а разнообразието предполагаше измислянето на разнородни стратегии за победа. Предполагам това и досега притегля хората към играта, въпреки че мина цяло десетилетие от появата й. Възможностите на Battle.net вече бяха напълно разгърнати, с което "online multiplayer"-ът започна да придобива повече от теоретичен смисъл дори на нашите бозави връзки. Последвалите пачове дооправиха баланса, въпреки че думата "идиоти" често излизаше от устата ми, докато гледах как маринките или голиатите вървят чинно в редичка, вместо да се разгърнат, попадайки така под кръстосания огън на бункери и кули. Или пък просто си стояха на едно място, явно изследвайки задълбочено и целомъдрено свойствата на препречилата пътя им скала (може пък просто да им се е пикаело, сега като се замисля). Появиха се десетки карти, направени от фенове и разработчици, някои, от които бяха блестящо изградени и балансирани и превръщаха войната в истинска битка за оцеляване и ресурси. Legacy, Lost Temple, BGH и т.н. и досега ми навяват мили спомени за епични сражения между множество играчи и дори пооправиха проблема с pathfinding-a.
Още си спомням с умиление как спорехме “може ли дванайска батъли на пълен ъпгейд да спре кънтрол кариери също на пълен ъпгрейд”. О да, “дванайска”, “кънтрол” и "разселка" термините ги въведе тъкмо StarCraft навремето. И не само. Още се развеселявам като се сетя за побългаряването на разнообразните имена на единици, сгради и стратегии в играта.
Когато се разбра, че най-сетне ще излезе втора част, побързах да намеря някой торент с единицата и скоро след това я имах инсталирана на компютъра. И космическата атмосфера и невероятният саунд ме погълнаха отново. “My life for Aiur”,"Jacked up and good to go", ”Need a light?” “SCV good to go, sir”, “Battlecruiser operational”, “Carrier has arrived” кънтят в ушите ми, а буферът сега ги отразява из цялата стая. И пак ме налягат спомени. Дори успях да убедя половин дузина приятели да завържем няколко мултиплеър баталии. И ето вече две седмици играем само StarCraft. Въобще – мания, макар и отлежала. А народната любов и родната геймкритика и дадоха красното название "дедовото" - вечен участник в ранглистата на коя да е класация за най-играно. Абсолютно заслужено, играта получава честта да бъде първата в поредицата “Legends”. И какъв по-добър начин от това да се подготвите за StarCraft II, освен да постъпите като мен и да изровите големия брат наново.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199583#199583 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
