Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Jethro Tull (статия) - Рок, Фолк
Jethro Tull

Автор: Amelia, понеделник, 16 февруари 2004.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

С наближаването на първия голям концерт в България за тази година – 29.05.2004 в НДК (все още непотвърден официално на уеб-сайта на групата, но за сметка на това с разлепени афиши из София – типично по нашенски), ми се ще да драсна няколко реда за легендарната група рок-изкопаеми.

Накратко

Виж още: Рок [77]; Фолк [9]

Първият албум на J-Tull – “This Was” – излиза през 1968, а последният, двадесет и първи – “The Jethro Tull Christmas Album” – през миналата 2003 г. Широко се шири заблудата, че Тъл са хеви метъл или пък прогресивна рок група. Това, дори и по техните думи, съвсем не е вярно. Над двадесетте албума съчетават широка палитра от джаз, блус, фолк (става дума за британска, и в частност – ирландска фолк музика, най-често), класическа музика, прогресивен и арт рок, и дори електронни жанрове (е избройте си няколко, не ги знам), със само щипка хеви. Въпреки безбройните съчетания, обаче, едно е сигурно – всеки албум звучи в неповторимия Джетро Тъл стил.

Джетро са феномен в историята на популярната музика. Уникалната смеска от гореспоменатите стилове, а сигурно и няколко изпуснати, в никакъв случай не се поддава лесно на анализ, но това съвсем не пречи на почитателите им да им “дадат” 11 златни и 5 платинени албума. Може в началото, а и до днес, критиците рядко да ги приемат истински и насериозно, и поне до края на 70-те да са отвъд границата на полезрението на феновете на популярната музика, но едва ли някой музикален магазин би си позволил да остане без многобройни копия на техните най-добри албуми (като Benefit, Aqualung, Thick as a Brick или Living in the Past) в сегашно време, или поне без най-разнообразните им компилации. От съперниците им като че ли само Йес могат да се похвалят с достигането на подобно ниво на успех, но тази група претърпява няколко големи промени както в състава, така и в музикалната си насоченост до и през деведесетте, докато Джей Т остават забележително стабилни през целия период. Водена от съ-основателя си Йън Андерсън – флейтист, китарист, вокалист, текстописец и най-вече ненормалник – групата собственострунно извоюва своето място в популярната музика.

Корените на Джетро Тъл се впиват някъде в британския блус бум от края на шейсетте години на миналия век. Първата група на Йън Андерсън (р. 10.08.1947 г. в Единбург, Шотландия) носеща името The Blades, и наименована по името на клуба на Джеймс Бонд, свири смесица от джазиран блус и местна танцувална музика, гастролирайки из клубовете из севера. В нея участват също Майкъл Стивънс (китара), Джефри Хамънд-Хамънд (бас) и Джон Евънс (клавири). През 1965 те променят името и на John Evan Band (Евън премахва “с”-то от името си по предложение на Хамънд), а по-късно на John Evan Smash.

В края на 1967 г. Хамънд бива заменен на баса от Глен Корник. Четиримата, в желанието си да бъдат по-близо до епицентъра на британската блус мания – Лондон – се преместват в Лутън, но там групата дава признаци на разпадане. Тук Андерсън и Корник срещат китариста/вокал Мик Ейбрахамс и барабаниста Клив Бънкър. Те са свирили заедно преди в Toggery Five, а по това време са членове в местния блус-бенд, наречен McGregor's Engine.

През Декември 67-ма, четиримата решават да създадат нова група. Започват да правят шоута, по два пъти седмично, опитвайки различни имена, между които Navy Blue и Bag of Blues.

Едно от названията, които ползват, Jethro Tull, заимствано от един фермер-изобретател от 18 век, се оказва популярно и някак набиващо се в паметта и така си и остава накрая като заглавие на групата. През януари следващата година, те създават един доста раздвижен поп-фолк (ау, казах мръсна дума) сингъл, наречен Sunshine Day и издаден на следващият месец от MGM Records, под сгрешеното име Jethro Toe. Сингълът не стига до никъде, но за сметка на това пък групата успява да се окопае в лондонския Marquee Club, където става много известна.

Скоро обаче им се налага да се сблъскат с проблеми, засягащи имиджа и конфигурацията. В късната пролет на 68-ма, мениджърите Tери Елис и Крис Райт (които по-късно създават Chrysalis Records) първи атакуват с идеята Aндерсън да зареже флейтата и да остави Mик Ейбрахамс да заеме централното място на сцената. По това време, множество блус-ентусиасти не гледат с добро око на духовите инструменти в този стил, особено що се отнася до флейтите. И Ейбрахамс, като истински дай-хард фен, издигнал в култ бащицата на британския блус Alexis Korner, настоява за по-традиционна групова конфигурация, която ще изкара него и китарата му начело. Оказва се, че и двамата с Андерсън са прави – блус-усетът на Ейбрахамс е непогрешим, но от друга страна, редовите британски блус фенове не биха могли да издигнат групата до нещо повече от добър клубен бенд. Докато андерсъновите антики по сцената, подскачането му наоколо в оръфаното му палто, стоенето му на един крак, докато свири на флейтата си и употребата на фолк елементи, редом с блус и джаз, дават на бандата потенциал да сграбчи по-обширна публика, както и толкова нужното внимание на пресата.

На 29 юни 68-ма, те подгряват за Pink Floyd на първия безплатен рок-фест в лондонския Хайд Парк, а през август са хитът на провелия се в Sunbury-on-Thames Sunbury Jazz & Blues Festival. До края на лятото, се сдобиват с договор за записи с Island Records. Резултатът е дебютният албум This Was, който излиза през ноември. През това време Андерсън е доминиращият групар на сцената и в края на месеца Ейбрахамс напуска. През групата, за кратко и много транзитно, минават две интересни лица – бъдещият китарист на Black Sabbath, Тони Айоми, който се задържа цяла седмица (достатъчно дълго всъщност, за да участва в изявата на бенда на Rolling Stones-овия Rock 'N Roll Circus extravaganza) и Дейви О’Лист, бившият китарист на Nice. Накрая, Maртин Бар (р. 17.11.1946), бивш студент по архитектура, е избран за постоянен заместник.

Албумът излиза в Америка чак през април, следващата година. По ирония на съдбата, първата малка вълна от американски Jethro Tull-фенове се наслаждава на група, чийто саунд вече се е променил драстично – през май, 1969г, първият запис на Бар с бандата, Living in the Past, достига номер 3 в британските класации и тя прави дебюта си в Тоp of the pops, изпълнявайки едноименната песен от албума. После свири на няколко фестивала през това лято, включая Newport Jazz Festival. Следващият им албум, Stand up, в който всички песни (с изключение на Bouree, композирана от Johann Sebastian Bach) са написани от Андерсън, за месец успява да стане номер 1 в Англия. Stand up включва и първото оркестрирано парче на групата Reasons for Waiting, в което участие взима Дейвид Палмър (струнни аранжименти), дипломант на Кралската музикална академия и диригент, главен виновник за появата на рогове в едно друго парче от същия албум. Палмър играе важна роля в следващите албуми на бандата и накрая, през 77-ма година, официално става неин член.

Междувременно, излезлият през ноември Sweet Dream, стига до номер 7 в английските класации и е първата рожба на групата под крилото на новосформирания Chrysalis label на Райт и Eлис. Сингълът, The Witch's Promise, стига до номер 4 през януари 70-та. Следващият албум на бенда, Benefit, е последният им поглед назад към блуса и блести с присъствието на дългогодишния приятел и бивш съгрупник на Андерсън, Джон Евън, който отдавна е зарязал барабаните и се е посветил на клавишните инструменти – пиано и орган. Benefit става номер 3 в Англия, но по-важното – изкачва се до 11-то място в Америка и песните от него, включително "Nothing Is Easy" и "Sossity, You're A Woman" стават ключова част от сценичния репертоар на Tull. В началото на юли, 70-та, групата свири редом с титани като Jimi Hendrix, B.B. King и Johnny Winter на Atlanta Pop Festival в Byron, Georgia, пред 200,000 души публика.

През последвалият декември, след друго американско турне, Корник решава да напусне и е заменен на баса от андерсъновият приятелят от детство Джефри Хамънд-Хамънд. В началото на следващата година, те започват работа върху това, което много фенове по-късно ще определят като магнум опусът на групата, албумът Aqualung. Песнописането на Андерсън се е насочило в по-сериозна насока още от вторият албум на Tull, но именно в Аqualung той открива лиричната атмосфера, която е търсил. Изведнъж той започва да пее за взаимоотношенията между човек и Бог и за начинът, по който, според него, организираната религия ги разделя. Влиянието от блуса е изпратено в забвение, но хард рок пасажите се намножават, а фолк навяванията осигуряват освежаващ контраст. Целостта на албума впечатлява дори най-сериозните критици, а хлапетата се кефят на скоростните китарни изпълнения на Бар. И всички, от прогимназиалните рок-тамагочита, до студентите фенове, явно се идентифицират с неземната тема, лежаща отвъд музиката.

Аqualung достига 7-мо място в Америка и 4-то в Англия и е последван от свръхуспешно американско турне. Бункер напуска групата, за да се ожени и е заменен от старото съ- John Evan Smash приятелче Бaримор Барлоу (р. Sept. 10.09.1949). По-късно, през 71-ва, те започват работа по следващия си албум, Thick as a Brick. Структурно по-амбициозен от Аqualung и придружен от изкусно проектирана кутийка, във формата на вестник, този запис всъщност е една дълга песен, потънала в сюрреалистични картини, социални коментари и новоутвърдения андерсънов имидж на дивак-мъдрец. Излязъл на английския музикален пазар през април 72-а, той стига до номер 5, но когато излиза в Америка месец по-късно, удря първото място, като по този начин става първият албум на Tull, който достига по-голяма популярност в Америка, отколкото в родината им. През Юни 72-а, поради постоянно увеличаващото се търсене, Chrysalis Records издава Living in the Past – колекция от песни от различни сингли на бандата и британски EP-та, по-ранни албуми и едно шоу в Карнеги Хол.

По това време изглежда, че Jethro не могат да сгрешат и за феновете това е вярно. За критиците, обаче, възходът на бандата спира през юли 73та, с излизането на A Passion Play. Албумът е друга удължена песен, разпростираща се по цялото му времетраене, този път пропита с фантазия и религиозни картини много по-опростени от Aqualung и разделена от края на едната страна на касетката и началото на другата, от друга история в духа на А.А.Милн, наречена The Hare That Lost His Spectacles. Този път критиците са враждебни към Андерсън и сие, атакувайки творението поради мрачните му текстове и прекомерна дължина. Въпреки критиките, албумът достига 1-во място в Америка и 13-то в Англия. Истинската отрова, обаче, не дава ефект в групата, докато не започва лятното им турне. По това време концертите им са дълги по 2 часа и половина и включват не само новия албум (изцяло, като The Hare That Lost His Spectacles, се прожектира като филм по средата на шоуто), но и Thick As a Brick, и най-популярните песни на бандата от Аqualung и по-ранните им албуми. Андерсън очевидно не е готов за негативните ревюта и взима американската рок-преса твърде насериозно. В средата на разпродаденото американско турне, той заплашва, че ще отмени всички предстоящи концерти и ще се върне в Англия. За щастие, вида на вярната публика и новината, че шоутата са абсолютно разпродадени потушава пожара и турнето продължава без прекъсване.

Минават 16 месеца преди появата на следващата творба на групата, WarChild, издаден през Ноември 74-та, като част от филмов проект, който така и не вижда бял свят. Очакванията около излизането на албума обуславят достатъчно количество предварителни поръчки за него, за да му докарат “златен” статут още преди официалната му поява на пазара. Това е и последният платинен албум на Tull, достигнал номер 2 в американските и номер 14 в английските класации. Доминиращата тема на WarChild изглежда е насилието, въпреки че музиката изобилства от палмъровите оркестрации, състезаващи се с китарните рифове на Bар за вниманието на публиката. За всеки случай, изглежда, че феновете реагират добре на завръщането на бандата към конвенционалната дължина на песните и това докарва 11-то място в Америка на сингъла Bungle In the Jungle. В последвалото успешно турне, групата е придружена от струнен квартет.

През това време Андерсън е въвлечен в продуцирането на албумът на Steeleye Span, "Now We Are Six” – фолк-рок група, която също има договор с Chrysalis и е подгрявала за Tull на едно от американските им турнета. Тяхната музика бавно започва да повлиява върху песните на Андерсън през следващите няколко години, докато фолк влиянието нараства, процес, който се задълбочава, когато той се пренася да живее в провинцията, в средата на 70-те. Следващият албум на Tull, Minstrel in the Gallery, се появява 10 месеца по-късно, през Септември, 75-та, достигайки номер 7 в Щатите. Този път основната тема е елизабетинското министрелство в електрически рок и английски фолк контекст. Песните включват седемнайсет минутна сюита, която навява спомени за по-ранните епични песни-албуми на бенда, но този път успехът е доста по-ограничен.

Големите промени в състава на Джетро приключват с напускането на Клайв Бункер след Аqualung и той остава постоянен в продължение на няколко години и 4 албума. През Януари 1976 обаче, Hammond-Hammond напуска групата, за да гради кариерата си в областта на изкуството. Неговият заместник, Джон Гласкок (р.02.05.1951) се присъединява точно навреме за записите на Too Old to Rock 'n Roll, Too Young to Die – албум, създаден частично от песни от една непродуцирана пиеса на Андерсън и Палмър, издаден през Май 76-та.

В края на 76-та, едно коледно ЕР, носещо заглавието Ring Out Solstice Bells стига до номер 28. Тази песен по-късно влиза в следващия им албум, Songs From the Wood – най-обединеното артистично и успешно творение на групата напоследък (и първото, което не произхожда от недовършен филм или пиеса след A Passion Play). Това е фолк албумът на Tull, отразяващ страстта на Андерсън към английските народни песни. Неговото излизане е последвано от първото от три години насам английско турне на бандата. През Май 77-ма, Дейвид Палмър се присъединява официално към нея, като сценичен клавирист, за обогатяването на концертния й саунд.

В края на 70-те, Jethro Tull се озовават в нова музикална среда, поради нарастващия интерес на журналисти и фенове към зараждащия се пънк-рок. През Октомври 1977г., Repeat - The Best of Jethro Tull - Vol. 2, се опитва да запуши 11-месечният зев между албумите на бенда. Бестът е издаден и от двете страни на Атлантика. За съжаление, той съдържа едно-единствено ново парче и така и не стига до британските класации. Следващият албум на групата, Heavy Horses, излязъл през Април, 78-ма, е най-личната творба на Андерсън от години насам. Заглавието изразява тъгата му от изчезването на големите провинциални коне като последица от модернизацията.През есента на 1978г., дебютният концертен албум на групата, двойният Live - Bursting Out, отбелязва скромен успех и е съпътстван от турне в Щатите и интернационално ТВ-предаване от Медисън Скуеър Гардън.

1979 е тежка и трагична година за бенда. Джон Гласкок умира от усложнения след сърдечна операция на 17 Ноември, 5 седмици след излизането на Stormwatch. Късметът на Tull се усмихва в лицето на Dave Pegg, отдавнашен басист в групата Fairport Convention, който понастоящем официално е обявил оттеглянето си от нея (временно, както се оказва в последствие). Stormwatch турнето, с новия лайн-ъп е успешно, въпреки, че албумът, явяващ се първата оригинална творба след This Was, не стига по-нагоре от 20-то място в щатските класации.

Промяната в състава, породена от смъртта на Гласкок, довежда до решението на Андерсън да запише солов албум през лятото на 80-та година, подпомогнат от Бар, Пег и Марк Крейни на барабани, с бившия мулти-инструменталист от Roxy Music и King Crimson, Еди Джобсън, на цигулка. Записът, А, в крайна сметка е издаден като албум на Jethro Tull през септември 1980г., но дори името на Тull не успява да направи много за успеха му. Барлоу, Евън и Палмър са изпуснати за записа на А и новата версия на групата прави турнета, за да популяризира албума. Джобсън напуска веднага след турнето и фактически следващият албум, The Broadsword and the Beast, е записан през 1982г. в състав: Бар, Пег, Гери Конуей (барабани, от Fairport Convention) и Питър-Джон Ветес (клавири, също от Fairport Convention). Въпреки че много от песните в албума са базирани на фолклорни мелодии, рок пасажите не са пренебрегнати и даже звучат по-твърдо и тежко, отколкото в по-ранните версии на бандата и употребата на синтезатори е по-ясно изразена от в предишните им албуми.

През 1983г. Андерсън се посвещава на създаването на първия си солов албум Walk Into Light, който има много различен синтезаторно-доминиран саунд. След не особено бляскавото представяне, той съживява Jethro Tull за албума Under Wraps, излязъл на бял свят през септември 1984г. Под номер 76 в американските класации, той се превръща в най-зле продаваното творение на групата, частично като последствие от факта, че Андерсън развива инфекция в гърлото, която форсира отлагането на голяма част от планираното им турне. Заради тези здравословни проблеми, следва тригодишно затишие, приключило с издаването на Crest of a Knave през 1987г. Междувременно групата се появява по немските специализирани ТВ канали, където участва в представянето на работата си съвместно с лондонския симфоничен оркестър. За да компенсира липсата на нови заглавия, Chrysalis изкарва нова компилация, Original Masters - колекция от хитове - през октомври 85-та. През следващата година излиза A Classic Case, в който лондонския симфоничен оркестър свири музиката на Jethro Tull. And Crest of a Knave се представя учудващо добре, след излизането си през септември 87-ма, достигайки 19-то място в Англия и 32-ро в Америка, с подкрепата на световно турне.

Crest of a Knave се оказва повратна точка в късната история на Tull, ако и никой да не бил предположил това по времето на неговото излизане. Въпреки че някои от песните му отново представляват обичайният микс от фолк и хард рок, групата свири по-твърдо от обикновено и парчета като Steel Monkey имат по-тежък звук от който и да е предишен запис на бенда. През 88-ма, Tull правят турне из Щатите като част от честването на 20-годишнината им. През юли Chrysalis издава 20 години Jethro Tull, 65-песенен бокс сет, покриващ цялата история на бандата и съдържащ главните им песни и някои благинки, като радио-участия например. През февруари 89-та, Tull печелят Грами за най-добра хард рок/хеви метъл група, за албума си Crest of a Knave. Внезапно, те отново са звезди, въпреки големите дискусии относно тази им награда. Rock Island, друг хард-рокинг албум достига престижната 18-та позиция в Англия, през септември същата година и само 56-та в Америка, въпреки 6-седмичното щатско турне. През 1990-та, албумът Catfish Rising, се справя по-зле – 27-мо място в Англия и 88-o в Америка след излизането си през септември. И A Little Light Music, техният собствен unplugged, записан през лятото на 92-ра година стига само до 34 в Англия и 150 в Америка.

Въпреки низходящата градация, бандата продължава да изнася концерти. През април 93-та Chrysalis издава нов бокс сет, този път от 4 диска, за да отбележи 25-годишнината на Tull, очевидно с надеждата, че повечето фенове са забравили този отпреди 5 години. Парчетата в дисковете са подбрани от ремиксирани версии на хитовете им, различни лайв изпълнения и няколко нови песни. Междувременно Андерсън продължава да измисля и записва музика, отделно от групата. Резултатът е Twelve Dances with God, класически ориентиран соло албум (и съвсем определено не такъв на Тull), издаден от EMI's classical Angel Records. Скоро след това излиза новият студиен албум на Jethro, Roots To Branches. Но поради едновременното му излизане с андерсъновия соло-албум, той не получава вниманието, което заслужава.

След няколкогодишен период без нови изпълнения, Jethro Tull издават нов студиен албум през Август 1999г., наречен “Dot Com”. Обложката на албума предизвиква дискусии, тъй като представлява рисунка на Сатаната, свирещ на флейта, с висящи атрибути между копитцата, така че американското издание, поради недоволството на феновете, излиза цензурирано. Jethro Tull стартират техен собствен уебсайт през 1999г.- www.j-tull.com , ъпдейтван поне веднъж месечно с информация за пресата и феновете. Сайтът е достъпен и чрез www.jethrotull.com , след като бандата печели правата за собствено домейн име (преди това този сайт е бил главна страница на някакъв порносайт - нещо, което Андерсън не е щастлив да научи).

Новият албум на Йън Андерсън наречен “The Secret Language Of Birds” е готов за издаване рано през 1999г., но поради някои предишни грешки, решават да го отложат за пролетта на 2000-та година. Част от песните в албума са изсвирени по Уругвайско радио през август 1998г, като демонстрират какво се очаква от предстоящата тава.

ЕМИ (притежателя на правата на парчетата на Jethro Tull ) наскоро издаде “А Very Best Of”… компилация, съдържаща 20 ремастерирани парчета. Те продължават да преработват и преиздават останалите неща на групата до момента, с бонус материали. Първите 3 ремастерирани албума излизат в UK през септември 2001г. и по-късно в щатите - през януари 2002г.. Jethro Tull издават и първото си DVD “Living With The Past” през 2002г., заедно с компилация, съдържаща видео клипове и ремастерирани парчета.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=928






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4398 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.