Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Оскари 2008 - какво се случи и защо (не) познахме?

Поредици: Оскари 2008

Автор: Т. Христов, вторник, 26 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Мина и тази церемония, време е да приберем червения килим в гардероба да не го ядат молците и да изчистим залата на Кодак Тиътър от сълзи и въздишки. Какво все пак представляват лелеяните златни статуетки? Оскарите - освен символ на бляскаво шоу с известна доза носталгия и опериран хумор - са и мощна реклама. Те ще са пътеводната светлина на киноразпространителите през годината, ще прибавят по някоя нула към хонорарите на кинозвездите, и най-важното - поне за мен - ще дадат шанс да талантливи и доскоро неизвестни на широката публика актьори да пробият в голямото кино. Марион Котийар, Хавиер Бардем, Тилда Суинтън - това са новите герои и новите любимци, със сигурност ще гледаме доста филми с тях през следващите години. Но да се върнем на самите награди.

Най-добър филм - закономерно, справедливо и напълно заслужено - "Няма място за старите кучета". Нямаше просто кой друг да му се опре в тази категория, въпреки отделни писукания на доморасли кинокритици, че филмът не струвал. Струва и още как. Съвсем логично филмът обра и наградите за режисура и адаптиран сценарий - онази сцена, в която Хавиер Бардем излиза от къщата и оглежда обувките си дали не са изцапани с кръв, е просто като за учебник.

Главна мъжка роля - най-добре може да се охарактеризира с "кой най-малко не заслужаваше да спечели". Отговорът - Даниъл Дей-Луис. Не че блестеше с особено изпълнение, просто конкурентите му не показаха нищо необичайно.

Главна женска роля - наградата направи щастливи мнозина, най-вече мен. Марион Котийар изигра невероятен драматичен и въздействащ образ, при все това и Джули Кристи и Кейт Бланшет бяха достоен съперник в надпреварата за приза.

Поддържаща мъжка роля - за компенсация на "главните" тази категория предложи наистина запомнящи се изпълнения. Но никой не можа да оспори превъзходството на Хавиер Бардем - маниакалният убиец-психопат прилича по-скоро на излязъл от кошмар, отколкото от игрален филм.

Поддържаща женска роля - основната битка се разгоря между Тилда Суинтън и Кейт Бланшет. И макар да изпитвах лични симпатии към вечната Елизабет (тук в ролята си на Боб Дилън), не мога да отрека таланта и себераздаването на Суинтън, така че тя заслужено отнесе златна статуетка.

Ще пропусна повечето категории - награди за костюми, грим, звук, монтаж са със сигурност престижни в средите на професионалистите, но пък не са особено интересни на масовия зрител.

Големите разочарования бяха при пълнометражните анимационни и документални филми. "Рататуи" със сигурност е невероятно забавен и мил филм, но не може да стъпи и на малкия пръст на "Персеполис", който просто е зрял и истински. Може би затова Академията отличи плъшока-готвач, хората сякаш не могат да приемат анимацията да е по-сериозна от игрален филм. Документалното кино спечели с поредната лента, бистреща последния политически скандал ("Taxi to the Dark Side") и пропусна да награди човечни и изстрадани филми като "War/Dance". За сметка на това при късометражните изненади нямаше, "Freeheld" спечели с разтърсваща лична драма, а "Peter & the Wolf" с простичка, но умело разказана приказка.

И така, оставаме в очакване до следващата година и следващата церемония. Все пак един кратичък препоръчителен списък на филми, които си заслужава да се гледат:
- "Майкъл Клейтън" - три номинации (една награда) за актьори и за най-добър филм, блестяща игра на допълващи се противоположности
- "Into the Wild" - остана някак встрани от шумотевицата, но е истинско пътуване към себе си
- "Джуно" - свежа и остроумна комедия, третираща иначе наболелия проблем с тийн-бременността
- "Персеполис" - за да разберете колко въздействащ може да бъде един семпъл анимационен филм
- "War/Dance" - човешката трагедия е неизмерима, но мечтите са постижими въпреки и заради нея

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199782#199782






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3145 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.