Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Хрониките на Спайдъруик (статия) - Фентъзи, Холивуд
Хрониките на Спайдъруик

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 28 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

От "Хари Потър" насам се породи една странна идея да се екранизират фантастични детско-юношески книги. Видяхме "Нарния", видяхме "Ерагон, видяхме "Златния компас", който дори успя да открадне един Оскар като гоблър - циганче, а наскоро видяхме и "Хрониките на Спайдъруик".

На пръв поглед - поредния филм по не до там известна книга. Обещаваха ни се пубертетни хлапета, магия, чудовища - пак нищо особено. Дори актьорския състав - Сара Болджър ("Стормбрейкър", още една от юношеските екранизации) и Фреди Хаймор (озв. Панталаймон в "Златния комплас", Артур в "Артур и Минимоите" и играл в "Чарли и шоколадовата фабрика") застъпващ двойната роля на близнаците Джаред и Саймън някак си ни насочват към стандартно фентъзи за хлапета. Или хайде, семейно фентъзи.

Началото, обаче, някак си предразполага към друго - мълнии, бръщолевещ учен, излязъл като от Мискатоник, който пише някакви странни неща, и 80 години по-късно лепкав мрак, в който пред порутена къща спира не точно перфектното американско семейство. Запознаваме се със самотната майка Елън и децата й - преживяващата вкиснат период сабльорка Малъри и вече споменатите близнаци. На пръв поглед никой от тримата не изглежда особено симпатично, да не кажем обратното - нямат окаяната съдба на Хари, не са очарователни като сем. Превенси и ако ви бяха съседи, сигурно с кеф бихте им зашили по някой шамар. Следващите сцени са минорни, с поредица от сблъсъци, малко като по европейскому, а няколкото дребни, но необясними събития са представени по такъв начин, щото на зрителя започва да му се подава сламка надежда, че ще може да види лента с добре оформени образи, интересен сюжет и сериозно поднесени свръхестествени елементи.

Да, да, ама не... Малко след това първото фантастично създание бива разкрито и о, ужас - то се оказва един чуперек високо гротескно човече с чепат нрав, което сякаш те подтиква да го размажеш с чехъл! От тук нататък свръхестественото от плашещо и необяснимо се превръща в гротескно, пълно с оживели грозни градински джуджета (които също имат вида на бегло достоен противник за мотиката на баба Фроса), а всички тайни за него се побират в тетрадка с размерите на учебник по Природознание и всеки прогимназист е способен да стане експерт в тази област след половин нощ четене.

Разумните приказни създания (защото те са не друго, а точно приказни) се поместват в три категории, дебили, обсесивно-компулсивни и най-често - обсесивно-компулсивни дебили. От зачатъци на Лъвкрафт отиваме в кръстоска между Луис Карол и Пратчет и сюжетът се изражда до поредици от бягане и разговори ту на тема "злият огър", ту на тема "нашето семейство".

Вторият план, този на полуиразпадналото се семейство отива в девета глуха, всички конфликти биват набързо разрешени или въобще забравени, а пък кулминацията а-ла "Котаракът в чизми" дори не се нуждае от коментар!

Актьорската игра не постига някакви небивали висини, но като цяло е много по-приятна от сюжета. Фреди Хаймор действително е натрупал доста опит като за петнадесет годишен, Сара Болджър прави каквото може в не особено сложната си роля, а Мери-Луис Паркър не е като за първи път да играе самотна майка на проблемни деца, след близо 40 епизода "Трева".
Дейвид Стрейтеърн, в ролята на Артър Спайдъруик, е твърде отвеян и създава впечатление, че играе насила, но ветеранката Джоан Плаурайт, чиято роля в "Чай с Мусолини" ще помним с десетилетия, компенсира, че и отгоре, в ролята на неговата вече престаряла дъщеря. Очарователна, пък макар и за няколко сцени.

Ник Нолти, за съжаление, само успяваме да чуем, при това като дубльор на изключително досадния архизлодей Мулгарат. За съжаление нито той, нито който и да било е способен да направи нещо от такъв образ.

Като цяло, ако имате под ръка две-три дванадесет годишни хлапета и малко излишни пари, филмът не е лош. Само дето планирайте деня така, че да ги зарежете да го гледат, а вие след първите двадесетина минути се измъкнете тихичко и свършете един час полезна работа.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199905#199905






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4629 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.