Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Draconian - Turning Season Within (2008) (статия) - Готик метъл, Дуум метъл, Нови албуми
Draconian - Turning Season Within (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 02 март 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Draconian - Turning Season Within
Napalm/SPV, 2008

Line up:

Johan Ericson – Guitar
Andreas Karlsson - Keys & Programming
Lisa Johansson – Vocals
Anders Jacobsson – Voclas
Daniel Arvidsson - Rhythm Guitar
Fredrik Johansson – Bass
Jerry Torstensson – Drums

Tracklist:
1. Seasons Apart; 2. When I Wake; 3. Earthbound; 4. Not Breathing; 5. The Failure Epiphany; 6. Morphine Cloud; 7. Bloodflower; 8. The Empty Stare; 9. September Ashes

За шведите от Draconian може да се каже много. Може да се спомене, че групата е основана през 1994-та, като дет метъл банда, но въпреки това голямата си известност дължи на почти еталонния дуум-готик, който прави, чиято квинтесенция виждаме в четвъртата по ред тава на скандинавците. А тя не е за хора, които търсят агресията и бруталното в метъла, не е и за тези, които търсят мелодичното и разтапящото. Не, защото го няма, а защото „Turning Season Within” включва и от двете. Настроенията в албума се менят от тежкото, почти депресивно, през любовта, за да се стигне до болката. А чувствата са толкова достоверни, че карат дори заклетия гранд/дет фен като мен да изостави вечния спор имат ли място прекрасните, почти ангелски женски вокали в метъла. Поне в този албум имат и още как.

Иначе новият албум звучи малко по-забързано и малко по-тежко от предишните, без това да го извади от рамките на познатото и уникално звучене на бандата. Дори бих казал, че двойните каси от края на „When I Wake” се вписват много добре на фона на мелодичните китари, агресивния мъжки и красивия женски вокал. Двойните каси продължават и в следващата я „Earthbound”, където все пак чуваме по-познатия Draconian, бавно, атмосферично, диалогично...

Да не забравяме и първата песен – „Seasons Apart”, изключително меланхолично парче, където тежката китара си кореспондира с прелестния глас на Лиса Йохансон и грухтенето на Андерс Якубсон (казвам го за пореден и за последен път). Всъщност замислих се какви чувства ми навява тази песен. От една страна, тежките китари ми звучат като живота – тежък, брулещ; барабаните като биенето на сърцето и на този фон вокалите като нежното и детското, което се опитва да пробие пред загрубялото от срещата си с живота Аз. Тук изобщо се абстрахирам от текстовете, защото Draconian се слуша повече със сърцето и душата.

Та минаваме на четвъртата песен от албума – „Not Breathing”, за което, честно казано, много не може да се каже – приятно за слушане (ако си в подходящото настроение), но нищо чак толкова различно или запомнящо се. Все пак добра прелюдия към следващата я „The Failure Epiphany”. В нея влизаме с едно акустично интро, което води до може би най-тежките рифове в албума, следвани отново от красива акустична, наситена с вокалите на Лиса част и отново. Тази плетеница от акустични и мелодични части с тежки и брутални просто ме остави без дъх. Страхотно парче!

И така стигаме до най-драконовската песен в албума, ако ми позволите тази игра на думи, а именно „Morphine Cloud”. Освен че напомня на някои от добрите им стари парчета, „Morphine Cloud” малко звучи и като песен на Anathema. И не, нямам нищо лошо предвид, не бих казал, че е нещо определено, по-скоро странна асоциация.

И така стигаме до едно интро на чиста китара, което ни води до тежки рифове и прекрасно соло, гарнирано със стахотни вокали. Говоря за поредната песен от албума – „Bloodflower”, която като че ли е следващият ми фаворит за най-добра песен в албума. След нея обаче „The Empty Stare” направо бледнее. Хем, че тъкмо в нея докарват тежестта до моя вкус. Обаче някак си след двата букета, с които се сблъскахме в „Bloodflower” и „The Failure Epiphany”...

Последната песен е по-скоро речитатив със съпровод на пиано, отколкото песен. Бива за аутро, но за цяла песен ми е малко постничко и не ми се струва най-добрия завършек на иначе размазващ албум като „Turning Seasons Within”.

Ако досега не сте разбрали, горещо препоръчвам новата тава на Draconian на всеки. Аблумът е действително страхотен и ще се хареса дори на хора, на които жанра не е по сърце. Поне на мен ми допадна изключително много. Всичко това обаче с уговорката, че е необходимо малко по-минорно настроение за да се слуша подобна музика.

Лична оценка 9/10

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200061#200061






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2696 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.