Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Човекът от Лондон (2007) (статия) - Адаптация, Драма, Европейско кино, Жорж Сименон, Тилда Суинтън
Човекът от Лондон (2007)

Автор: Константин Делчев, понеделник, 17 март 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Има една стара приказка "Всяка жаба да си знае гьола", според която не е дадено на човек с професия, безкрайно несвързана с киното да пише за филм, явно склонен да жертва интереса на широката публика за сметка на любовта на критиците. Тук, обаче, ще си позволим да нарушим това инак много полезно правило и в наша защита ще споменем, че критическо "любовно писмо" за "Човекът от Лондон" вече има, като част от представянето му за София Филм Фест. Там читателите могат да прочетат за състоянието на скепсис, което води главния герой до онтологични въпроси. Могат да прочетат и как главният герой не се казва, но нека не изпадаме в дребнавост... Ние ще се ограничим до виждането на един любител, комуто литературният оригинал, едноименния роман на Жорж Сименон е направил огромно впечатление.

Как би реагирал един обикновен, затънал в сивото и почти безсмислено съществуване човек, ако намери пари, с които той може най-сетне да осигури на семейството си достоен живот? А ако тези пари той намери, ставайки свидетел на убийство? И дали убиецът всъщност не е някой човек точно като него, с жена, дете, проблеми и дори по-уплашен и неопитен от Малоан, стрелочник нощна смяна на гарата до пристанището? Също както и в романа, почти целия филм е представен от гледната точка на този един герой - безмълвното му наблюдение, размислите върху неочакваното в инак отвратително подредения му живот събитие, дори странната симпатия към непознатия човек от Лондон. Всичко това е предадено с изключително въздействаща визия, целият филм е черно-бял, с дълги, монотонни сцени, създаващи на моменти дори усещане, че зрителят наблюдава поредица от портрети на героите и графики на най-значимите места от бита им. Ако филмът заслужава да бъде видян заради нещо, то е именно заради настроението, което създават режисьора Бела Тар и оператора Фред Келемен.

Самият сюжет, както и в много от романите на Сименон по принцип, служи основно за носител на персонажите и катализатор на промените в техния характер. Тук, той също е на втори план, макар със странно променен финал и обогатен с образа на инспектор Морисън, с неговите дълги монолози, разказващи събитията около Браун и куфарчето с пари. Струва ми се спорно, дали този образ, предаден с невероятна атмосфера от Ищван Ленарт помага на филма, или му пречи, отдръпвайки фокусът от самия Малоан. От една страна, на фона на скучноватите, протяжни или невротични реплики, те звучат направо ободрително. От друга - може би щяхме да се чувстваме по-комфортно със страховете и предположенията на протагониста, от колкото със сухите, пълни с факти думи на Морисън. Но и това е спорно, защото в много моменти от филма дългото задържане на камерата върху лицата на героите и черно белите пейзажи като че започват да подръчкват зрителя "Мисли за това!", "Очаквай с напрежение онова!", понякога на места, където нито има толкова много неща за мислене, нито има нещо особено за очакване. Няма да е пресилено, ако се каже, че от два часа и дванадесет минути филм, поне половин можеше да липсва без въобще да се усети.

Актьорският състав е скромен по размер и изключая тазгодишната носителка на Оскар за поддържаща роля Тилда Суинтън (съпругата на Малоан) - най-вероятно неизвестен за широката публика. Главната роля е поверена на чеха Мирослав Кробот, който създава образ, много близък до литературния и успява да предаде емоциите на героя си по изключително стилен и пестелив начин, а за вторият по екранно време персонаж - Морисън, вече не спестихме похвали. Младата унгарска актриса Ерика Бок, чиито кино изяви са изцяло свързани с Бела Тар, ни представя една почти призрачна Анриет, а Тилда Суинтън се появява на екран едва за четири-пет минути, с глас дублиран на унгарски (на какъвто език е заснет филма).

"Човекът от Лондон" претърпява много перипетии, докато излезе на екран - снимана е в период на четири години, с една голяма дупка, свързана с трагичното самоубийство на френския продуцент Умбер Балсам, на който е посветен филма, и последвалата липса на средства. Това, обаче, не проличава в качеството на лентата, която при все многото си спорни моменти, представлява един добър избор за философски настроените почитатели на Европейското кино.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200866#p200866






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 5426 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1273)