Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Николай Светлев: "Аз, грешният Иван" (статия) - Българска литература, Исторически роман, Николай Светлев
Николай Светлев: "Аз, грешният Иван"

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 17 март 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Има книги, които те разтърсват, потрисат и преместват събирателната ти точка. \"Аз, грешният Иван\" определено е сред тях. Ако някой ви каже, че си нямаме майстори на магическия реализъм, не му вярвайте - Ники Светлев безспорно е сред тях. Събитията в книгата умело преплитат християнски и тангрически ритуали, реалност и измислица, мистика и магия, любов и омраза, добро и зло, принуждавайки те да погледнеш на света по друг начин. Не задължително по-различен, но с много повече вглеждане в себе си. А когато погледнеш навътре и надълбоко, няма как да не достигнеш истинското си аз.

От една страна, съжалявам, че по-рано не попаднах на книгата, от друга може би така е било по-добре. Защото, за да четеш тази книга, трябва да си готов. Както казва Любен Дилов - \"Това не е роман за чужденци, изтъкващ малко известни, но задължителни за самочувствието ни пред света \"жития\", а талантлив изваян характер на търсещия истината човек\". И наистина \"Аз, грешният Иван\" наред с по-разпространените за светеца легенди съдържа и доста апокрифни материали, умело преработени в романа. Не знам каква част от тях се базира на реално съществуваща книжнина, но майсторството, с което са преработени, ни убеждава в тяхната истинност.

А ако все още не сте разбрали - това е животописът на Иван Рилски през погледа на Ники Светлев. Неформално книгата се явява последна част на трилогията му за Доброто и Злото, но спокойно може да се чете, без да сме минали през \"Всичкият блясък на Злото\" и \"Приказка за непобедимото Добро\". Действието започва още от ранното детство на светеца, в Скрино, и в самото начало ни става ясно, че той и брат му Калин имат огромен потенциал. Постоянните конфликти между двамата братя, далеч надвхърлящи детските кавги, постепенно прерастват в борба между Съзиданието и Разрухата.

Историята проследява прелюбопитните години, които Иван прекарва сред царските багатури, където става един от първите люде на цар Симеон. Тук е и първото му сериозно изпитание, защото трябва да избира между мирската власт и пътя на Бога - възможност най-сетне да победи брат си с неговите средства и да се издигне наистина високо в човешкия свят. Но дали живеейки в палати и облечен в сърма и коприна, би бил по-близо до Истината от просяка, живеещ в сламена колиба и нямащ дори риза на гърба си? Така Иван, взел вече твърдото решение да се посвети на Бог, се завръща при родителите си. Освен главния герой останалите образи също са много истински. Цветан от Кочериново е дясната ръка на Калин и от тях двамата пропищява целия район. А докато Иван е живял при царските хора, неговата обична Яна е оженена насила за брат му. С Лука - техния син - завършват основните действащи лица (не само в третата, но и в първите две части от трилогията). Тук е и вторият праг, който Иван трябва да прескочи. Преодолявайки земната любов, той се отправя към манастир, който скоро след това напуска, за да стане пустинник. За да намери първо себе си, а след това да помага и на другите търсещи.

Именно от скитанията му в Рила започва и неговото стръмно изкачване по Лествицата. Пътят, по който върви нашият светия е тежък, но извървиш ли го, чака те Небесния Рай. Така година след година, стъпало по стъпало, чрез лишения, себепреодоляване и много Любов грешният Иван се катери по стълбата. А междувременно и аз като читател заживях с неговите помисли, благодеяния и стремления. И накрая след като е съградил манастир по непристъпните чукари на Рила планина, намерил е своите последователи, светецът изкачва и последното стъпало на Лествицата и достига единение с Бог. Но вместо да седне от дясната му страна, той продължава своята мисия да дири и показва Истината на незрящите по цял свят.

И ако свети Иван Рилски е човек, то нима ние също сме хора, Господи?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200895#p200895






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3245 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.