Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Hate Eternal - Fury and Flames (2008) (статия) - Дет метъл, Нови албуми
Hate Eternal - Fury and Flames (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 21 март 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Hate Eternal - Fury and Flames
Metal Blade, 2008

Line-up:

Erik Rutan - guitar/vocals
Shaune Kelley - guitar
Alex Webster - bass
Jade Simonetto - drums

Track list:

1. Hell Envenom; 2. Whom Gods May Destroy; 3. Para Bellum; 4. Bringer of Storms; 5. The Funerary March; 6. Thus Salvation; 7. Proclamation of the Damned; 8. Fury Within; 9. Tombeau (Le Tombeau de la Fureur et Des Flames); 10. Coronach

Какво е дет метъла? Това е една такава музика, която ти издълбава дупка в черепа, изстъргва ти мозъка с лъжичка и те размазва... където и да стоиш. Какво е Hate Ethernal – не само дет метъл банда, ами група, която успя да сътвори някои от най-добрите образци в жанра. Честно казано новият им албум малко ме изненада. Имайки предвид, че „I, Monarch” беше доста нестандартен поглед към екстремната музика, очаквах нещо наистина уникално. За жалост, дали заради напълно различния състав или просто в търсене на корените на жанра, тези очаквания не се оправдаха. Като споменах различния състав трябва да уточня, че този път само Ерик е останал, докато преди оставаха поне той и още някой.

Въпреки всичко „Fury and Flames” далеч не е лош. Китарната работа е на познатото изключително високо ниво, барабаните също – направо да му се неначуди човек на Симонето как ги прави тези каси. Басът пък допълва картинката по един доста добър начин, нещо очаквано за бивш член на Cannibal Corpse. Местата, на които изпъква обаче ме накараха да съжаля, че не са му дали малко повече свобода, можеше да се получат доста интересни неща.

Откриващата „Hell Envenom” впечатлява със здравите си барабани, кратките си китарни извисявания и особено с брутално нареждащия вокал. Колкото и странно да звучи, забързваме темпото със следващата – „Whom Gods May Destroy” има едни от най-добрите технични рифове в жанра и вокал напълно в каноните на стила, какво му трябва повече не човек? Трябват му режещите рифове на третото парче от албума „Para Bellum”. В нея можем да отбележим отново добрата работа на вокала, както и промените в темпото, които засилват и канализират още повече първичната енергия на песента.

Дотук добре, ще кажете. Да, ще отговоря. Става още по-добре с „Bringer Of Storms”, чиято динамика, вокали, барабани... изобщо цялостна композиция я доближава, даже бих казал надминава едно от най-великите парчета на Hate Eternal – „The Plague of Humanity” от албума „I, Monarch”. Ако не броим предходните, далеч не лоши песни, дори само заради тази песен си заслужава човек да се сдобие с „Fury and Flames”.

Обаче от тук нататък останах с горчивото впечатление, че както се изрази един познат „тези песни съм ги слушал”. И докато приликите между „The Funerary March” и „Whom Gods May Destroy” лесно могат да се изпуснат, натам нещата стават доста различни, например докато се въртеше „Thus Salvation” имах усещането, че без да искам съм пуснал случайния избор и слушам отново „Para Bellum”, като чак при солото се усетих, че далеч не е така. При по-внимателно преслушване разликите, естествено, се чуват, но това не променя впечатлението за еднообразие.

Светъл лъч е „Proclamation of the Damned”, чиито ритмични и дори мелодични части правят песента нещо различно и лесно различимо, но останалото е отново звучи познато. Е солото също е добро, наистина. Минаваме през „Fury Within” за да стигнем до следващата по-забележима песен в албума – „Tombeau (Le Tombeau De La Fureur Et Des Flammes)”, която без да губи и грам бруталност показва повече мелодичност на фона на променящо се темпо, като на места китарите са с почти гробовно звучене. И за финал имаме атмосферно аутро в лицето на „Coronach”, с оперни вокали, което наистина е добро, но честно казано звучи като извадено от някой друг албум.

В заключение мога да кажа, че албумът има няколко добри песни, една много добра, една изключителна, обаче има и такива, които просто не трябваше да присъстват в продукция от Hate Eternal. Половината е великолепен и задължителен за феновете на екстремната музика, другата половина обаче разваля впечатлението. Все пак личната ми препоръка е, ако харесвате този стил, да се запознаете с „Fury and Flames”, в крайна сметка дори да си загубите времето – за какво ли не губи човек 40 минути всеки божи ден.

Лична оценка: 7/10

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201239#201239






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2772 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
West End Live
El Greco (2007)
Bushmeat
Имало едно време в България: Васил Найденов
Hoodwinked! (2005)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.