Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Fullmetal Alchemist (статия) - Аниме
Fullmetal Alchemist

Автор: Николай Николов, понеделник, 16 февруари 2004.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Уфф, откъде ли да започна? Tо и да започна, не мога да довърша, тъй като за сега само 19 от 52-та обещани епизода са се появили на бял свят. Очакването в личен план е болезнено и се очертава да е дъъълго, но като отчетем факта, че същите хора (ака Студио “Bones” и сценарий на Square Enix) са създали: Raxephon, The Cowboy Bebop Movie, и Wolf's Rain със сигурност ще си заслужава. Пък и тръпката от чакането и емоциите и ругатните по адрес на overnet-a, който увисва към деветдесет и осмия процент, добавят смисъл към съществуването на един средно вманиачен аниме/манга фен, на когото му е свършила сесията.

Накратко

Виж още: Аниме [19]

И така, ще се опитам да ви представя света и някои от главните му герои според сравнително оскъдната, но плавно попълваща се, с развитието на сюжета, информация.

Свят – може да се каже паралелна Земя. Пасторални пейзажи, редуващи се с планини и пустини. Леко Trigun-ски градчета, в които цари насилието и смъртта, и зелени оризови насаждения, покрай които щастливи хорица си карат велосипедите. Свят с технология, напреднала до използване на роботизирани крайници, наричани Automail, докато притежателите им, возещи се на парни влакчета, все още говорят по телефони с вилки. От всичко по малко. Сред тази, общо взето позната и близка до земния животец вселена, има малцина хора, които притежават специални умения да манипулират предметите и да ги трансформират. И то без да имат маси отрупани с бълбукащи в стъкленици зеленикаво-пенливи течности. Тези хора са познати, разбира се, като “Алхимици”. Близки до стереотипа са, макар че всеки има определен, изявен талант – огън, някакво оръжие, растения. Налага им се да чертаят сложни (или по-прости според целта) геометрични фигури и схеми и после, допирайки с двете си длани определени места от чертежа, да предизвикват промяна в материалите струпани обикновено в центъра.

Основата на историята, ако мога да перефразирам опънинга (началната песничка), е:

“Алхимията е наука за опознаване състава на нещата, разрушаването им и изграждането на нещо друго от тях. Изпълнено с голямо умение, това би могло да превърне оловото в злато. Но, тъй като е наука, има едно правило, което никой не може да наруши. Можеш да направиш определено количество нещо, в замяна на друго. Това е “Законът за запазване на масата.”
Законът твърди, че за да получиш нещо, трябва да жертваш друго, с същата стойност. Не можеш да получиш нещо от нищото.”

Управлението в по-централните земи е военизирано и, тъй като знаем що за стока са военните, не особено мирно или човеколюбиво в случай на размирици тук там. Алхимиците, или поне тези с власт, са под командването на военните. Обикновено ги използват като крайно средство при потушаване на бунтове, или сриването на някой град за една нощ.

Основните табута, разбира се, са относно правенето на злато и експериментирането с хора (макар че сливанията между различни видове животни в т.нар. “химери”, не са рядко явление). А да не споменавам, че военните, скрупули, както и акъл нямат и лека полека, с напредването на историята, се разкриват доста нелицеприятни неща. Създаването на различни видове усилватели на дарбата също е на почит, макар методите рано или късно да преминават границата. Милитаристичната прослойка и част от Алхимиците под нейно командване не се свенят да правят злокобни експерименти с хора, животни или каквото им скимне. Но човешката алхимия и по-специално експериментите с телата и душите на хората, са строго секретни. И не особено успешни, както се убеждават две деца, наследили силна дарба от баща си.

Не съм сигурен за превода така че оставям текста грубо така:

…35 litters of water, 20 kilogram of carbohydrates, 4 liters of ammonia, 1.5 kilos of calcium, 800 grams of adenosine, 250 grams of salt, 100 grams of nitrogen, 80 grams of sulfur, 7.5 grams of fluoride, 5 grams of trace metals, 3 grams of silicon, and 15 grams more in small portions of materials.

Това са съставките от които е изградено тялото на средностатистическия възрастен човек.

И ето че идва ред на главните герои:

Братята Елрик – Едуард и Алфонс.

Живеейки усамотено в спокойна и пасторална провинция, след смъртта на баща им (известен Алхимик) отдавна починал при неизвестни обстоятелства, двете златооки хлапета прекарват едно що годе щастливо детство около полите на майка си. Невръстните деца (Едуард на 11, а Алфонс на 10 годинки) решават да възкресят наскоро споминалата се от внезапна болест родителка без да знаят цената за това. А тя се оказва ужасна. Златното сияние, излъчващо се от начертаната сложна геометрична схема, се превръща в пурпурно и черно. Това, с което плаща Едуард, са левия крак и дясната му ръка, които просто изчезват, оставяйки кървави чуканчета. А за Алфонс пораженията са още по-тежки, тъй като цялото му тяло бива трансформирано, а душата му - спасена и прикрепена прикрепена чрез схема, начертана с изтичащата кръв на Едо, към огромна рицарска броня. Резултатът в центъра на фигурата, е жалко и ужасяващо, полусглобено подобие на човешко тяло. Но на инат оцеляват. Оттук нататък, Едуард решава с цената на всичко да открие начин да възвърне тялото на брат си и своите крайници, които местната лечителкамеханик замества с биомеханичните протези Automeil. Благодарение на Огнения алхимик Мустанг, Ед е насочен към столицата и кандидатства за поста на “Nationaly Certified Alchemist”, който освен престиж дава и определени привилегии. Както и ново име “Fullmetal”. – и презрителното прозвище, с което Ед сам се назовава , “the military dog” - Откритието, че лелеяния от всички Алхимици Философски камък би могъл да им помогне, изпраща братята на постоянно пътуване, изпълнено с опасни приключения, по различните краища на света. И ги сблъсква с мрачните истини за това, как болното човешко въображение може да опорочи алхимията и да доведе до извършването на ужасни неща с нея.
По-малкият брат, Алфонс Елрик, е по-слаб алхимик от батко си, но е по-спокоен и мил и често спира брат си от причиняването на излишни неприятности и тежки разрушения.
Едуард – или “Големия” брат, който е доста дребничък за възрастта си и невероятно чувствителен към това, често бива удържан с мъка от брат си, когато чуе някоя по-солена забележка за ръста си, Дразнещ за него е и фактът, че всички го игнорират на фона на голямата броня до него. Едуард е изключително силен алхимик, който няма нужда да рисува схемата, а направо с ръце и воля предизвиква промените. Другото му умение, чрез пляскане с ръце да превръща Automail-а си в острие, също е доста полезно и често употребявано. Каламбурите с ръста му, а и превръщането на големия шлем на Алфонс в нещо като препотен и опулен чайник с sweat-drop-чета, от време на време разведряват твърде тъжната като цяло обстановка.

Другите Алхимици, както и враговете, са разнообразна купчина фенове, кой от кой по як. Например:
Windy (Winry) – русо, красиво девойче, изпитващо дива любов към механиката и най новата хромирана отверка номер 5 на витрината. Се забравя по някой винт от протезата му, което се разбира посред напечена битка. Да видим докъде ще я докарат с Ед.

Пасмината Военни и Алхимици е доволно разнообразна и многобройна и затова ще си спестя описанията им.

Врага – представлява няколкото досега появили се персонажи, наречени “Хомункулуси”, носещи имената на греховете Envy (Завист), Gluttony (Лакомия), за които се оказва, че не са баш хора.
Не на последно място идва образът на Скар (или Stray wolf of Ishbal). Скар е един от малкото оцелели след клането в родния му град - град обявил алхимизма за дело на Дявола и унищожен за една нощ от 3-4 алхимика, взели експериментален и невероятно мощен усилвател на уменията. Скар носи татуирана на ръката си мощна и разрушителна схема, направена от загиналия му брат. С нея неумолимо избива изпречилите му се Алхимици, докато не стига до Елрик. Абсолютен пич, макар и малко дебилен фанатик.
Засега всички се гонят като котка и мишка и не се знае какво ги чака и до какви изродщини ще бъде доведена историята. Не знам дали е приемливо да давам толкова суперлативи за полуиздаден сериал, ма карай. Дотук кефът е гарантиран :)

Мангата, с пълната история обаче е сравнително неоткриваема, освен първите два тома, които така или иначе са 1:1 с анимето и са излезли вече. Все пак шегите по традиция са повече в мангата и са красиво направени, та си заслужават четенето.
Демо от нея и още информация на английски може да бъде намерено на:

http://www.fullmetal-alchemist.com/manga.php

Have fun.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=930






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4091 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (28) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.