Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Артър Кларк: "Среща с Рама" (статия) - Артър Кларк, Библиотека "Галактика", Златна ера на научната фантастика, Научна фантастика
Артър Кларк: "Среща с Рама"

Поредици: Библиотека "Галактика"

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, петък, 04 април 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В днешно време е популярно Първият контакт да е или с враждебно настроени видове, или пък с добронамерени такива. Но, все пак, съществува и трети вид. Не просто можем да се окажем тотално игнорирани, а това е на практика и най-вероятния сценарий. Замислете се за момент – десет на ента планети, от които десет на емта евентуално населени, от които десет на елта цивилизовани, но с цивилизация, коренно различна от нашата. Какъв е шансът за допирни точки? Почти нулев. Имайки предвид колко различни пътища за развитие на една цивилизация съществуват дори само от земна гледна точка - пътища, по които нашите общества вече са тръгвали и не са се разбирали помежду си – дори тях не можем да обгърнем с кратък поглед, а ще ни е нужен гигантски труд. Колкото до извънземното – него дори не можем да си представим, камо ли да предвидим.

Артър Кларк обаче е фантаст, който не щади нито мащабите, нито времето, нито пространството. В този случай, отивайки в екстремума на идеята за първия контакт – с раса, която дори не присъства на кораба, който е изпратила. В този смисъл дори не и кораб – какъв кораб би могъл да е това, когато не носи никого – по-добро определение би било „затворена екологична система” с цел, неясна на човешкото възприятие. Може би в кристалните зали на Рама е запаметено нещо, буквално – може би цивилизация, може би не – авторът ни оставя да си отговорим сами на този въпрос. Дори не да си отговорим, по-скоро да си го зададем.

Всъщност, много типично за британския рицар на научната фантастика е задаването на въпроси без конкретни отговори, но въпроси, които читателят рядко би си задал сам. А даването на отговор при него е не директен отговор, ами мнение към отговора на възприемащия, даже понякога не един и съвсем не еднозначен. Защото бъдещето е достатъчно неясно, в крайна сметка въпросителна, тепърва предстои, а не някаква ясна удивителна или точка, чието развитие очакваме по календар.

Но Артър Кларк оставя отново и за пореден път вратичката за тези, които нямат желание да задават въпроси, камо ли да търсят отговор на кой да е от тях – приключенският елемент в „Среща с Рама” не просто присъства, а заема дори централно място в зависимост от гледната точка. Страничните идеи и виждания, дори само тези за приматите като работна ръка – нека не забравяме, че първите космически полети не са осъществявани с хора, по чисто експериментални причини – та страничните идеи и виждания, които изграждат основната научна част на научно-фантастичния роман „Среща с Рама”, орбитират около и допълват действието на фантастичното приключение със същото име, докато отново изразените и абсолютно характерни за британеца специфични религиозни виждания съпътстват от своя страна философската натура на произведението му.

А иначе идеята за първия контакт, съпътстван от религията, философията и чак тогава от научно-техническия прогрес е любима на Артър Кларк. Ще я намерите почти във всяко негово произведение – от „Една одисея в космоса” до „Фонтаните на Рая”, където авторовите мисли за религията и философията са изказани в почти прав текст – и всеки път различни. Все едно британецът изследва повечето възможни пътища за тяхното развитие. Но, изследвайки ги, авторът достига до все една и съща точка – мястото, където се преплитат тесните пътечки на продължителното развитие на човешкия мироглед, наречено хуманност.

Общественото мнение гласи, че най-забележителното произведение на сър Артър Кларк е тетралогията „Одисея в космоса”. Да, тя има своите безспорни достойства, дори само с мащабите си, но все пак бих поспорил. Наистина, тя е монументална. Да, в нея авторът дава най-широк простор на виждането, че времето и пространството не са ключа към научната фантастика, просто играейки си с тях. Ключът дори не е Контакът като събитие, макар и да му е любима отправна точка. Този ключ е в търсенето на човека. Като един същински Диоген, но без запален фенер посред бял ден, а посредством перото и белия лист, Артър Кларк изследва просто човешкото. Самият контакт е просто коректив – не можеш да определиш себе си, без да имаш база за сравнение. И именно затова творби като вече споменатите – и „Фонтаните на рая”, или пък „Градът и звездите”, и настоящата творба, са диаманти сред калта на масовата литература и клишираните идеи.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201840#201840






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3927 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.