Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Артър Кларк: "Чукът на Бога" (статия) - Артър Кларк, Златна ера на научната фантастика, Научна фантастика
Артър Кларк: "Чукът на Бога"

Автор: Ангел Генчев, вторник, 08 април 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Като всеки един в своето поприще, от мъничкия съботен любител до гигантските имена, изписани със златни букви в летописите на научните постижения, астрономът сър Артър Кларк е без никакво съмнение напълно наясно с най-голямата заплаха, висяща като Дамоклиев меч над и без това не съвсем разсъдното човечество – космическата. Всъщност заплаха, за която всички знаем – знаем, че се е случвало, знаем, че със сигурност ще се случи отново. Знаем дори това, че сме се разминавали на астрономически косъм от неизбежното, и то в обозримото минало – на тридесети юни тази година ще се навършат точно сто години от падането на Тунгуския метеорит, а от онзи, преминал над щата Орегон, няма да са минали и четиридесет. Дори в края на миналия век Земята изтръпна, и макар и тревогата да се оказа фалшива, остава настояща. По-лошото – непредвидима. Напълно независима от дреболии като дипломатическо напрежение, студени войни и горещи точки, религиозни недоразумения, погранични неразбирателства, народностни надмогвания – незначителни конфликти, разиграващи се за милиардна от милиардната, в най-добрия случай, част от секундата в космически мащаби. Най-лошото – понастоящем по никакъв начин не изглеждайки неизбежна – без значение след година или след век.

И като всеки един от своето поприще, Артър Кларк е длъжен да остави своето предупреждение – съществуват сили и събития, не мистични и неясни, а напълно разбираеми, способни да ни затрият не просто от лицето на Земята, а от потока на историята, и то за съвсем кратко време. Но фактът, че сме способни да ги осъзнаем, ни прави способни и да им противостоим. Единственото, което се изисква от нас, всъщност кореспондира с един от най-простите закони, изказан най-фино от физиката – взаимодействието на две тела зависи от тяхната относителна маса. Нещо като да сравним въздействието на Луната върху Земята с това на станцията „Мир” – не че го няма, но е пренебрежимо. Но макар и нищожно, съществува.

Въпрос е колко малка трябва да е нищожността, за да се получи някаква разлика. А отговорът е „всякаква”, според чистата и проста математика – всяко по-голямо число, независимо колко назад след десетичната запетая, е все така по-голямо. Затова и Артър Кларк не се спира директно върху самата заплаха, а я използва като повод да разгърне фантазията си върху това, което можем да загубим, и да подскаже някакъв вероятен път, по който да го предотвратим. Обединеното човечество не е нов или изненадващ мотив, нито колонизацията на най-близките до нас планети – тези от Слънчевата система - но съединението на двете основни властващи религии в наречения от него „хрислям” е определено нещо нетипично, дори направо екзотично, но в никакъв случай лишено от логика – особено на фона на относителната им близост.

За повечето хора подобно съчетание звучи еретично и подобно хрумване не би дошло на всеки, даже на малцина, а да го изложиш на хартия, поставяйки името си над него изисква смелост. Но пожеланието е добро.

Изписана в малко нетипичен, особено за Артър Кларк, епизоден стил, без особен диалог или комуникация между частите, с изложени множество научни теории, дори повече от обикновено, човек остава с впечатлението, че „Чукът на Бога” е обърнат вариант на „Среща с Рама” – с фокус, изместен към социалната и религиозната част, с фокус към вътрешното желание на автора човечеството да надрастне сегашното си Аз. И дори само тези елементи изискват адмирации и са достатъчни, за да превърнат „Чукът на Бога” в едно от задължителните четива за любителите на реалистичната прогностика, за любителите на добрата книга, а не само на автора или жанра. А те не са единствени, дори не са и водещи.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201988#p201988






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3999 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.