Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Vampire Hunter D: Bloodlust (статия) - Аниме
Vampire Hunter D: Bloodlust

Автор: Станимир Кръстев, събота, 12 април 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Има филми, които трябва да се гледат внимателно. Защото е възможно да забравиш да дишаш през непрекъснатите спиращи дъха сцени. Има филми, без нито една излишна част, без нито един излишен звук, сълза, усмивка, движение, цвят или дума. Но те не представляват просто събрани на едно зашеметяващо добре изглеждащи случки, представени по подходящ начин. Даже и смисъл, история и поука си имат.

Историята е проста - човечеството е преживяло неназован апокалипсис (или не се е случило нищо подобно!) и след много хиляди години Земята не е такава, каквато я познаваме. Светът е много по-топъл, неми светкавици разкъсват безоблачното небе, обитават го странни създания. Хората живеят така както в XVIII-ти век, придвижват се на коне и карети. Практическото християнство присъства- множеството хора носят кръстове и с такива "красят" сградите. В далечината до всеки град тъмнее величествен вампирски замък...

Разбира се, повечето от тях са вече празни, с отдавна убити или изпъдени собственици, създанията на нощта са малобройни и оцеляват на малки групи. Въпреки това, аристократите - най-древните от вампирите, притежават способности, надминаващи въображението на обикновените хорица.

Нощните ловци разполагат както с познати от други филми, книги и игри умения, така и с доста странни и нетрадиционни сили. Огромната маса от тях е мутирала до неузнаваемост и въпросът "дали онова там е повече вампир, мутант или животно" е без значение. Възможностите на създанията са достатъчно колоритни и поддържат интереса до края на филма. Това, примесено с виртуозните битки представлява подправките. А основното ядене са, разбира се, героите:

На първо място е главния герой, Ди. Почти неприятно клише, той е полу-човек, полу-вампир. И както може да се предположи - висок и слаб, облечен в стилно черно облекло, носи дълъг меч... и лявата му ръка говори. Но какво друго може да се очаква от героя на мрачното бъдеще?

След като намерих оправдание за клишираността на част от образа, ето и останалото: Ди отказва да пие кръв, и колкото и страшен и могъщ да изглежда, има своята слабост - големи дози слънчева светлина. Едва ли му се събират повече реплики отколкото създания остава безжизнени по пътя си, и разбира се, е ледено привлекателен.

Майер Линк - сравнително млад по вампирските стандарти, той е един от основните персонажи във филма и притежава доста сили, повече подхождащи на прастар аристократ. Самото му присъствие деформира кръстове, чупи огледала, замразява течаща вода, а цветята увяхват... Лично Линк е рисуван с много внимание, до най-дребните детайли като мънистата по косата и кройката на ръкавите. Той е предполагаемия антагонист в началото, но към края се превръща повече в жертва и симпатичен за зрителя образ.

Във филма присъства и професионална група ловци на вампири - братята Маркъс. Популярно трио (макар и общо да са петима) от един водач, един голям и тъп, и един малък, но ловък.

Боргов е водачът на групата и в устата си вечно прехвърля загаснала пура. Доста е властен и е нещо като мозъка на триото. Също така е и може би най-опасния противник на вампирите и гуловете, със сгъваем арбалет в ръка, способен да изстреля внушително количество сребърни стрели по целта си. Боргов е голям образ и сякаш единствен следва през цялото време целта си неотклонно, дава смисъл и ред в действието.

Нолт - мъж и половина. Или поне доколкото мускулна маса и голямо оръжие. Нолт остава недоразвит във филма само с няколко сцени в които върти гигантски чук. На лицето си е нарисувал кръст, а заострения край на млатилото му е сребърен.

Кайл е последният от по-изявяващите се братя и представлява сравнително хилаво човече с впит червен костюм и доста странни ножове. Често хвърля хапливи и уместни забележки.

И накрая Гроув - четвъртия брат, който е на легло (в доста пънк-изглеждащата машина на ловците) през цялото време. Той е огневата мощ на ловците, но няма да споменавам в тази статия повече за него.

Шарлот е девойката заради която се случва всичко. Влюбена в Линк, тя го моли да я "отвлече", така, че семейството й да я забрави, а те да могат да живят вечно заедно. За нейно съжаление, баща й и брат й са богати и готови да дадат и невъзможното, за да бъде тя спасена. Наемат Ди и братята Маркъс да я върнат обратно или ако я намерят вече не-човек...

В групата на Маркъс се движи и Лейла - тя не е тяхна сестра, макар че всички я приемат за такава. Убийцата на вампири борави с малко, сладко много-калибрено (дулото му е доста по-голямо от дръжката) пистолетче, което прави впечатляващи дупки по всичко. Присъединява се към братята, за да отмъсти на вампирите смъртта на родителите си. Над привично плоската история се доразвива друга, по-дълбока.

"Не е честно, не е честно, АЗ ще ти покажа кое не е честно!

Барбарос - паплач от всевъзможни гадини и гадинки, управлявани от садистичен, вдетенен водач, облечен като шут и весело разтърсващ камбанки, докато се клати на едничко колело с педали. Идилия. Кармила (виж по-долу) тайно наема услугите на Барбарос, за да охраняват каретата на Майер Линк до замъка й. Машира, Бенги и Каралайн са изродите мутанти, избрани за целта. Успяват да вадят козове от ръкавите си чак до последния си дъх.

Кармила - аристократ, древен вампир, населяващ (защото "живеещ" не е подходяща дума) замъка Чейт, където Майер и Шарлот се надяват да намерят все още функциониращ кораб, който да ги изведе от Земята, на която не ще могат да намерят спокойствие. Много години преди това Кармила била наказана заради ненаситната си жажда за кръв и закована в ковчега си с голям меч. Нейния и други духове са сега затворени в замъка. Накрая на филма се налага да я убиват на няколко места едновременно, та да се отърве земята от нея.

Самият Чейт е нещо неописуемо. Прекрасен и жесток, нереален и плашещ, изящен и ужасно стар. Съчетан със собствената му музика се превръща в най-добро място за край на историята и филма. Бих искал да притежавам подобен замък!

Битките са изключително бързи, само с по няколко удара, повечето - смъртоносни. Най-голямата грация и красота на движенията е представена там. Често на тъмни фонове проблясват остриета и широки махове остават следи във въздуха. Определено са бойните сцени са много голям плюс на филма, не само с добрата си режисура, но и с многото "ефекти".

Една от темите на филма - невъзможната любов се натрапва постоянно и е разгледана по далеч, далеч по различен начин, отколкото в разните холивудски истории. Тя е само загатвана в началото, а към края се набляга на проблемността й, а не толкова на причинната. И въпреки това е реализирана прекрасно - във всеки детайл, с всяко послание.

Музиката и визията са такива, че не ми стигат думите да ги опиша. "Вълшебна, призрачна, епична, объркваща, напрягаща"- само толкоз, трябва да се чуе, изгледа и да се изживее.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202162#202162






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3862 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.