Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Manga и аnime - комикси и анимация Made in Japan (статия) - Аниме, Манга
Manga и аnime - комикси и анимация Made in Japan

Автор: Неделин Бояджиев, вторник, 15 април 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Манга

Манга се нарича специфичен вид японски комикси, чието създаване датира от XIII век. В Япония комикси се правят от незапомнени времена - съществуват карикатури на хора и на животни отпреди хиляди години, които носят в себе си отличителни знаци на модерната manga (стилизираните черно-бели графики с опростени линии). Манга комиксите процъфтяват в Япония след края на Втората световна война (1945 г.), като за баща на течението се смята писателят-илюстратор Осаму Тезука. В последните 10 години манга списанията и манга книжките надхвърлят 40% от всички книги и списания, продавани в Япония. Несъмнено е огромното влияние, което манга комиксите оказват върху различните форми на култура – японски и неяпонски.

След 1945 г., японската нация преживяла икономическа криза и тежка духовна депресия. Хартията се пестяла (а така се намалявала и сечта на дървета в горите!), затова списанията с комикси се печатали върху тънка вестникарска хартия. А тази хартия не можела да поеме много мастило. По тази причина днес рядко има по някоя и друга цветна страница, обикновено - заглавната и някоя от вътрешните. Понякога някоя кратка глава може да бъде цялостно оцветена, но това е изключение, потвърждаващо правилото. Безцветните комикси станали традиционни, а японците не се славят като нация, нарушаваща установените традиции. Четенето на комикси се превърнало в евтина психотерапия за японското общество (съществуват различни видове арт терапия, а литературната терапия е един от тях).

Стилът - опростените линии и стилизации на рисунките - е характерно японски, въпреки че влияние върху manga е оказало и китайското изкуство. В комиксите рисунки и думи са неразделно цяло. Една рисунка може да въздейства повече от хиляда думи, а думите могат да предадат това, което изкуството понякога не може. Двете заедно са невероятно силна комбинация. Рисунките са един вид виртуална реалност, но рисунките без история са нищо.

Anime

Anime се наричат японските анимационни филми, правени на основата на манга.
Първото аниме е създадено през 1916 г., по времето на Първата световна война. Отличавало се от съвременното аниме по преобладаващите тъмни цветове, неизпипаните детайли и скованите движения на героите. Съвременните аниме филмчета се отличават с огромните изразителни очи на героите, с техните щръкнали като бодли на таралеж прически с причудливи цветове. Главите на човешките фигури са уголемени, а понякога се издължава и тялото – тези нови детайли се появяват през 90-те години на XX век. Разбира се, има филми, в които пропорциите на човешкото тяло са спазени.

Манга комиксите и аниме филмите не са заимствани от Запада, а са нещо типично японско. Техните читатели и зрители принадлежат към най-различни възрастови групи. За разлика от неяпонските анимационни филми, смъртта и еротиката не са спестени дори и в комиксите и филмите, предназначени за деца. В тематично отношение в манга комиксите и в аниме филмите има всичко. Подразделят се на такива, предназначени за женската публика и такива, предназначени за мъжката публика. Жанрово са много разнообразни. Има сапунени сериали, исторически, психологически, фантастични, спортни, забавни, комични, трагични, с чудовища, с роботи, за катаклизми, има още ужаси, екшъни, има и еротични, а има и откровено порнографски...
Четенето или гледането на т.н. “хентай” комикси или филми – рисуваната еротика, преливаща в откровено порнографски сцени – пък е елемент от сексуалните перверзии на съвременните японци.

Художниците на манга комикси се наричат mangaka (където наставката –ка, също като българската наставка –ист, описва човек, който се занимава с нещо; така се образуват думите каратека, джудока – каратист и джудист са българските им съответствия). Преобладаващо са мъже, но има и жени, които създават предимно комикси, предназначени за женската публика. Японската манга се рисува от един, максимум двама художници, затова и не е трудно да се разпознае стила на любимия творец. Художникът напълно сам композира сюжета на мангата си и я рисува, придържайки се единствено към собствените си желания. Когато стане нужно черно-белите картинки да добият по-изразителен вариант, същият този mangaka издава албуми, наречени artbooks, в които представя цветови изображения на героите от мангата си. В Artbooks не се съдържа нищо друго, освен портрети, в тях няма история и последователността от картини не е от никакво значение. В случай, когато мангата се хареса, може да се пристъпи към изработването на аниме. Художникът няма никакъв достъп до анимирането на произведението му. Негова намеса може да има единствено по отношение на сценария, но твърде рядко неговите желания са от значение. Всичко е в ръцете на сценаристи, които променят сюжета така, както си пожелаят. Накрая различията между първоначалния продукт - мангата - и анимето са често значителни. В много случаи се е стигало до конфликти между сценаристите на филма и художника на комикса. За съжаление, промяна в историята наистина се налага, тъй като една евентуална дословно анимирана манга не би имала никаква стойност, а и от техническа гледна точка нещата се различават съществено. Още повече че анимето трябва да се обособи като отделен жанр, а не - да копира вече съществуващи произведения...

Всъщност, между манга и аниме има толкова прилики, колкото са и разликите. Двата жанра се преплитат и си влияят взаимно. Някои от героите в манга комиксите и в аниме филмите са грозни или отритнати от обществото. Но личностите им са изпипани психологически, имат свои мечти и надежди, а лошите герои имат оправдание за злините, които вършат. За разлика от неяпонските комикси и анимационни филми, тук липсват супергерои, които спасяват света от гибел. Съществуването на всеки герой - добър или лош - е добре аргументирано. Драматизмът на разказа не е повърхностен, характерите на героите са многопластови. В процеса на преодоляване на някаква екзистенциална криза, те търсят пътя към себе си, търсят себепознанието и в крайна сметка го намират. Противоположностите не се изчерпват с добро – зло, бяло – черно. Героите претърпяват множество взаимно влияещи си промени на съзнанието и на личността. Manga и animе съдържат един вид духовен оптимизъм, а не само – вариации на тема "добро срещу зло". Дори злите герои (те не са просто лоши и зли - те са реални като теб и мен) могат да получат шанс за изкупление. Нещастните могат да бъдат на крачка от щастието и, все пак - да не го постигнат до края. Силата се използва за защита на слабите. В манга и аниме се разказва за любов, омраза, предателства и смърт, а действителността може да бъде показана откъм най-бруталната й страна, като хепиендът съвсем не е задължителен. В аниме филмите има повече автентични емоции, отколкото можем да видим в реалния живот - рисуваните герои правят по-изразителни физиономии и жестове с ръце, например тяхното изчервяване е основен похват в японската анимация (също така, големите очи символизират невинност, а малките – злоба). В манга и аниме няма невъзможни неща - тук въображението е превърнато в култ, в оръжие срещу действителността! И накрая, както в повечето добри и истински истории, manga и anime свършват. Героите и героините се женят, умират или изчезват. Често се случва едно от следните неща: героят печели (тронa, човек от противоположния пол или изобщо всичко), героят умира (обикновено след като постигне мечтата си), героят побеждава (но на много висока цена). Обичайно е в края на някои филми в очите ви да напират сълзи или пък да зяпате ококорени до финалния надпис…

В крайна сметка, за да схванете философията на манга и аниме културата, трябва да вложите много време и постоянство. Трябва да подходите към новото без предразсъдъци и без комплекси. Ще сгрешите, ако си помислите, че заниманията с манга и аниме са единствено “детска работа”, признак за неизживяно детство или признак на някаква лудост. За жалост, японската анимация не се радва на такава популярност в България, както - в повечето страни по света. У нас липсват книжарници, където да се продават манга комикси, телевизионните канали почти не показват аниме или пък показват, но спират сериалите по средата. Всяка книжка и всяко списание с манга, донесени от чужбина, се посрещат тук като “манна небесна”. Не може да се даде лесен отговор на въпроса, защо в България манга и аниме не са популярни, но пък в следващата статия ще ви разкажем за група почитатели на това изкуство, които дори са организирали свой клуб на родна земя.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202302#202302






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5941 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.