|
Сивостен :: Статии
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Пионерите на викинг метъла зарадваха почитателите си с две нови EP-та тази година – свободно достъпното в нета The Sleeping Gods и произлезлото от доста овехтял договор със Soulseller Records – Thorns. Другото, с което зарадваха почитателите си, но само отвъд Океана, е турне по случай двайсет години на сцената. И подобно на дългогодишната им кариера, двете EP-та в общи линии покриват разнообразието, което се наблюдава в творческите им търсения.
За незапознатите можем да отбележим, че Enslaved се причисляват към втората (или дори първата) вълна норвежки блек метъл, но за разлика от повечето групи от началото на деведесетте заложиха на старите скандинавски богове, а не на рогатия опонент на Господ. С това, както и с някои музикални елементи, търсещи традиционния норвежки фолклор, те
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.
Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.
Лошо
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 10 декември, 14.00-22.30, Младежки дом, Враца, България
Доколкото има поп-фолк крепости в България, то не бива да забравяме, че се намират и такива, в които рок-музиката отдавна се е наложила в ъндърграунд средите и от време на време надига глава, за да покаже, че и в родината ни се намират талантливи млади групи с алтернативно мислене. Та, получавам аз покана за третия младежки рок фестивал в Младежкия дом във Враца и почвам да се чудя дали да го посетя.
Не, че съм бил на някой от двата предишни. Като се замисля, в последно време си позволявам веднъж на две години голям фестивал в Чехия, тук-там някой по-напудрен концерт на застаряваща звезда и останалите кинти заминават по баровете на столицата и домашните неизменни разходи. Но връщайки се години назад, тогава май напудрени
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Котаракът в чизми (2011)
Не съм сигурен дали очарованието на Шрек просто не позавяхна за десетилетието, изминало откакто се появи за пръв път на екран, или пък очакванията ми към вероятно най-симпатичния персонаж, подвизавал се из поредицата, бяха прекалено високи. Или пък и двете. Едно е сигурно, обаче - „Котаракът в чизми“ остава твърде далеч от онова, което сме свикнали да ни предлагат огрето и шарената му дружина.
Всъщност, най-лошото, което мога да кажа за последната продукция на Дриймуъркс е, че ако не беше анимирана, лентата щеше да се подреди точно сред еднотипните детски филмчета от типа на „Деца шпиони“, с които Антонио Бандерас има странния навик от време на време да се захваща, без при това да жъне някакъв небивал успех.
Да, обичайната приказна каша е налице, но
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] 2 3 4 5 : : »
|
|