|
Сивостен :: Статии
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Отмина и четвъртото издание на вече традиционните бурлеск-прояви в София. Домакини за пореден път бяха Sofia Live Club и като че ли този път подготовката беше на наистина добро ниво. Може би имаше и по-малко хора, отколкото в предишните издания, но и разположението на масите беше по-подредено, така че нямаше проблеми с видимостта към сцената, независимо къде се намирате.
Самото представление беше разделено на три части с доста по-разнообразни елементи от предните пъти. Двете нови участнички, представителки на италианската сцена, оставиха само добри впечатления с изпълненията си. Едната, Dolly Lamour, имаше подчертано мистичен привкус, докато Janet Fischietto играеше успешно циркова артистка.
На нея се падна и играта с публиката, включваща хвърляне на ножове по беззащитен
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.
Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Отдавна сме оставили зад себе си бойковата гордост – магистрала Люлин, подминали сме „най-големия” пазар за коли на старо, нов внос, в Дупница, където ядохме по две кебапчета в питка с лютеница на крак. Следват Горна Джумая, помпозният зимен курорт Банско, навремето всъщност едно доста спокойно и незастроено местенце, където да хапнете капама край камината, спускаме се между Рила и Пирин и навлизаме в части на Западните Родопи, непознати поне за мен до този момент. Само по себе си пътуването можеше да има много повече спирки, но целта ни е друга.
Спираме в Огняново за кратко пазарене на най-належащите продукти от първа необходимост и настроението леко преминава към по-студената скала. Банкомат няма, нито тук, нито наблизо, а изнежената софийска душа е свикнала на удобства, недостъпни по
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Втората световна война и до ден днешен остава една от най-романтичните епохи, особено в очите на нас, геймърите. Сред MMO-тата обаче, много трудно се намира свястно заглавие, базирано на тази епоха. И аз самият, вътрешно винаги съм мечтал за качествена и неангажираща игрица от WWII жанра. И какво е първото нещо, което излиза на ум, когато някой спомене „война”? Чест? Смелост? Саможертва? Родина? Велики генерали и епични битки? Огромни армии от дисциплинирани войници… А защо пък не - танкове! Танкове от всякакви калибри, цветове, видове и нации. И ето как един ден, браузвъйки из нета, попаднах на “World of Tanks”
В тази игра ще преживеете легендите на Втората Световна Война. Въпросните танкове са 99% исторически акуратни, а повечето от битките заемат място на истински локации, където са
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Готвенето по време на трудово-учебната седмица си е своего рода висш пилотаж – хем високоскоростно, хем завързано, често по липса на някакви продукти, а отгоре на всичкото никога не е излишно резултатът да придобие и малко по-представителен вид.
Сред различните варианти, рулото „Стефани“ определено покрива възможните изисквания. Рецептата е семпла, търпи свободно творчески вариации – каквато ви предлагам и тук – а приготовлението му рядко отнема повече от час астрономическо време. Докато резултатът по правило е доста атрактивен.
В следната рецепта, под кодовото название „Орлови гнезда“, изключих допълнителното олио и известна част от подправки, което в крайна сметка не промени особено вкусовите качества на рулото, за сметка на което обаче го олекоти като ястие, без това да е за
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Ноември е, ябълките не са това което са, и е просто крайно време да им намерим някое по-приемливо приложение. Разбира се, класическият щрудел винаги е първа писта, но никога не е зле да се поразходим встрани от утъпканите кулинарни пътеки, пък току виж изскочила някоя нова трансформация.
Следната рецепта хем е проста, хем си я бива, а ако сте се заредили с няколко касетки ябълки – от село, да речем – ще ви даде и добър повод да освободите малко място на балкона. За един пай ще са ви нужни следните продукти:
За тестото:
- 1 чаена чаша, около 200 грама, мазнина – от които малко повече от половината разтопено масло, а останалото - олио
- 1 яйце
- 2 1/2 чаени чаши брашно
- 1 чаена чаша захар
- 1 чаена лъжичка бакпулвер
За плънката:
- 1/2 кг. ябълки, настъргани и изстискани
- 1
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Mount and Blade е сравнително неизвестна игра на фирмата Tale Worlds. На пръв поглед - стандартно RPG, в което развиваш своя герой, събираш армия, изпълняваш различни куестове и постепенно израстваш в йерархията до командир на цялата войска, ако си решил да си верен васал на краля/императора/султана, или пък основаваш своя собствена империя, ако предпочиташ да си самостоятелен. Наглед нищо необичайно, графиката не е кой знае какво, музичката е симпатична, но нищо впечатляващо, задачките са краен брой, и в един момент си минал всичките разновидности. Дори битките не са нещо невиждано.
Управлението на героя се овладява доста бързо, оръжията са типичните средновековни оръжия – мечове, брадви, лъкове и арбалети, тояги, боздугани, щитове... За придвижване пък вариантите са два – пеш и с
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT.
Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
