Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Статии

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 01 февруари 2011.
Публикувано в Статии :: Литература

Крис Бънч без Алън Кол - е, не звучи толкоз еретично колкото братя Стругацки без единия брат или семейство Боатенг в един и същи национален отбор по футбол, особено предвид богатата самостоятелна библиография на калифорниеца, но все пак винаги е любопитно събитие, когато се появи на пазара. Така че "Звезден Риск ООД" определено приковава вниманието още с името на автора си. Пък и тематиката за космически охранителен бизнес с привкус на малка частна армия винаги предвещава нещо приятно за четене, щом в нея е набъркан единият от авторите на "Стен". Накратко за историята - Фридрих фон Балдур, бивш военен с доста мъгляво и леко намирисващо минало, събира около себе си подобни нему типажи, за да навлезе в сенчестия... охранителен бизнес, който обаче вече е зает от една много голяма и

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 26 август 2010.
Публикувано в Статии :: Игри

„Transport Tycoon Deluxe” без съмнение беше едно от крайно любопитните заглавия преди десетилетие и половина. Стратегическа игра, в която целта е да изградиш транспортна империя по въздух, земя и вода, да превозваш пътници и товари по най-добрия възможен начин, с оптимална печалба. OpenTDD по същество е оупън сорс версията на творението на Крис Сойер, с добавени именно онези елементи, които отсъстваха в оригиналната игра и... работеща на новите операционни системи. Оригиналът всъщност имаше няколко основни проблема. От една страна програмният език, на който беше написан, я правеше несъвместима с модерните компютри, което без съмнение е доста сериозен минус за античните геймъри, които искат да си припомнят миналото. От друга дори последните свикнахме на по-солиден изкуствен интелект и

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 август 2010.
Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран

Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование. От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 12 август 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Накратко, “Полетът на Нощните ястреби” е поредната глава от епичната история на борбата между доброто и злото в приказния свят на Микдемия. Още в края на предишната трилогия - „Конклав на сенки”, видяхме, че настоящият проблем, пред който са изправени Пъг и компания далеч не е приключил. Така че бе видно, че сагата ще има своето продължение, в което героите на американския писател ще се изправят срещу лудия некромант Лесо Варен и още по-голямото зло – десатите. И тъй като Фийст досега не ни е разочаровал, резонно очакването беше по-скоро с позитивен нюанс. И действително, за първата книга от „Войната на Мрачния” може да се каже, че не ни разочарова. В нея се запознаваме с нови, симпатични герои, сблъскваме се със стари врагове, надникваме в политическите интриги, които съставят

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 28 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато стане дума за автор, за когото е изписано всичко, което може да бъде написано, казано всичко, което може да бъде казано и дискутирано всичко, което може да бъде дискутирано трудно бихме могли да измъдрим нещо ново. Така че всяко едно материалче посветено на „Звездни дневници” на Станислав Лем, би могло да се изчерпи със заглавието, името на писателя и факта, че иде реч за пълното издание. И това би било напълно достатъчно, за да провокира интереса на запаления любител на доброто четиво. Тук някъде би трябвало да приключи и тази статия, ако авторът и не си представяше леко ироничната крива усмивка, на леко оплешивяващия си главен редактор, който заявява, че подобни уводозаключения не се броят за завършен материал. Така че, нека преминем към въпроса „какво са „Звездни дневници”?

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 27 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Понякога е наистина трудно да се коментира автор, който ти допада. Още по-неприятно е, когато още от самото начало на човек му се налага да започне с изречение като: „Гневът на лудия бог”, книга трета от новата поредица на Реймънд Фийст – „Войната на Мрачния” наистина ме разочарова. Но за съжаление действителността, макар и в онова нейно субективно измерение, което наричаме собствена гледна точка, рядко би могла да бъде изменена. Така че – симпатичен или не, американският писател този път не ни поднесе това, което знаем и очакваме от него. Остава естествено въпросът защо. Известна предвидимост в книгите на Фийст винаги е имало. Тъй като обикновено иде реч за една и съща схема – непознат враг, когото по малко опознаваме, за да открием, че всъщност си е същото добро старо проявление на

Автор: Ангел Генчев, петък, 23 юли 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates". Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна. За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като

Автор: Ангел Генчев, сряда, 21 юли 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Това лято се оказа порядъчно оскъдно откъм премиерни серии, особено на фантастичния фронт, където броим едва две нови заглавия. От тях пък само едното привлича по-сериозно внимание, а дори и при него предпоставките за добро шоу подлежат на известна дискусия. Последното споменавам, всъщност, изрично заради авторството на Стивън Кинг. Име от този калибър автоматично придава специфична тежест на продукцията, но пък не бива да забравяме, че Кралят на ужаса със сигурност е най-ухажвания от филмовите творци писател на всички времена – през последните двадесет и няколко години едва ли ще се намери повече от една, през която да не е екранизиран, а напоследък се натрупват по четири-пет опита годишно. И сигурно ще да е поне малко тъжно да си автор на бестселъри, когато се окаже, че лентите по

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 19 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години. Хранителните качества на плода на смокинята

Автор: Димитър Александров, петък, 16 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Уилям Гибсън е един от "бащите" на киберпънк жанра в литературата. "Невромантик" е книгата, която го прави известен като киберпънк автор в началото на 80-те години на миналия век. Романът е част от трилогията "Спроул", включваща още две книги - "Мона Лиза Овърдрайв" и "Нулев Брояч". "Невромантик" е първото литературно произведение, което описва Интернет и го нарича "Мрежата". Терминът "Мрежата" и досега се свързва с името на Уилям Гибсън. Според Ханс Моравич, човек може да превърнат в компютърен код, а съзнанието му да бъде прехвърлено по хирургически път в компютър. Романът изследва именно този аспект на съвременната дехуманизация, а именно насилието над плът, орган, душа и природа от страна на изкуственото. Главният герой, Кейс, е кибержокей и бивш хакер, още на млади


Страница: « : : 1 2 3 [4] 5 6 7 8 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.