|
Сивостен :: Статии
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 "А окото й беше ей толкова голямо!", показал с разтворени шепи рибарят, на когото завързали ръцете. Може би виц, но не задължително далеч от истината. Сладководният спортен риболов може да предложи уникални емоции дори в улавянето на средно голям шаран, но под спокойната повърхност на бавно-течащите реки, както и в езера и язовири, понякога се крият истински гиганти, резултат от милиони години еволюция и изобилие от храна. В последно време именно тези представители на рибното царство са обект на огромен медиен и научен интерес, заради това, че са слабо проучени и защото са първите жертви на безогледното бракониерство и промишленото замърсяване. През миналата година Нешънъл Джиографик също обърна внимание на сладководните гиганти, чрез продукцията си Megafishes на еколога Зеб Хоган. В
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Страшно приятно е с изненада да установиш, че някоя на пръв поглед едва ли не неугледна серия, на която си попаднал по една или друга случайност, само след два епизода ти е влязла под кожата. С "Men of a Certain Age" - да го преведем свободно "Мъже на възраст" - нещата стоят именно по този начин. Поредицата е умно направена, доста прилепчива, а в съчетание и с чудесната игра на водещите актьори се превръща в прекрасно екранно забавление.
Цялата история се завърта около трима отколешни другари, вече стремително гонещи петдесетте. От една страна имаме Джо - собственик на магазин за парти-стоки, страдащ от патологична несигурност, наскоро разведен, благодарение до голяма степен и на неизлечимата си страст към спортните залагания. От другата намираме Оуен, затънал до колене в семейния
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Напълно нормално е за култовите заглавия да имат дълги и заплетени имена, описващи коя точно част на епичната поредица предстои да играем. В това отношение Warhammer е ненадмината – в серията игри се развиват няколко различни тематики, в различни жанрове и за различни платформи. След около десет години история, ето че достигнахме и до втория експанжън на втората част от поредицата 40000.
Както повечето от вас вероятно знаят, във фокуса на тази серия са приключенията на космическата пехота (Space Marines). Всъщност, докато Dawn of War бе по-стратегичски ориентирано заглавие с РПГ елементи, Dawn of War II е много по-ролево ориентирана, с тактически, а не стратегически елементи. Каква е разликата, ще попита някой. А тя е проста, но ключова - в тактическите игри не се занимавате да
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Скатавки (2010)
Ако ви е много домъчняло за ленти от типа на "Полицаят от Бевърли Хилс", последното заглавие на Брус Уилис идва тъкмо навреме, за да попълни липсата. Или накратко казано, "Скатавки" е най-новата сред онези не особено остроумни, не точно криминални, но все пак весели полицейски комедийки, запълващи без усилие час и нещо свободно време.
За целта, естествено, първо ще ни е нужна двойка леко щурави ченгета, което довежда до срещата ни с детективите Монро (Уилис) и Ходжис (Трейси Морган). Първият - отслужил ветеран, разведен и на път да ожени щерка си, вторият - гонен от параноята, че жена му изневерява. Но пък и двамата запалени любители на криминални филми, което пък ги предизвиква да разиграват луди спектакли пред заподозрените.
Така или иначе, двоицата
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Агора (2009)
Алехандро Аменабар си е изградил име на човек, охотно заемащ се с предизвикателни сюжети, и макар и не толкова многобройни, филмите му по правило са интересни. И в първия си опит в историческото кино, чилиецът отново не изневерява на себе си, спирайки на доста възлов, дори преломен момент в развитието на човешката цивилизация - падането на последния бастион на Античността и възхода на ранното християнство, епоха на безмилостни религиозно-политически схватки, предшестваща при това друго особено значимо събитие, разделението на Римската империя. Всичко това представено чрез може би последната фигура, олицетворяваща златната ера на философската мисъл - Хипатия от Александрия.
Всъщност, освен всичко друго, темата е и донякъде щекотлива, поставяйки конкретно
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.
„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.
При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Бруклинските стражи (2009)
Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.
Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
|