Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, петък, 04 февруари 2011.
Публикувано в Статии :: Творчество

В една не толкова далечна страна живеела прекрасна девойка, която се казвала Метъляшка. Всъщност мацката се казвала Милена, но всички и викали Метъляшка по причини, които ще разберете след малко. Майка и била починала на концерта на Корн, попадайки в смъртоносна близост до мош пита, докато групата забивала тяхната версия на One. Тогава Метъляшка била едва на годинка и не помнела майка си, а на баща и се паднала тежката задача да я оглежда. Трудно се справял младият родител с това бреме, затова не било чудно, че не изчакал да мине и година от смъртта на непрежалимата му съпруга и си довел втора жена. Явно някакво временно умопомрачение било застигнало бащата, защото какво друго обяснение може да се даде на факта, че един симпатичен рокер си е взел за жена бясна чалгарка, та била тя и с два

Автор: Тихомир Димитров, понеделник, 07 декември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Действието в този разказ се развива в началото на 20 век. Мястото е село Горун – по пътя между Балчик и румънската граница, сърцето на златна Добруджа, която по това време познава единствено чифлика като форма на икономическа организация. В село Горун се намира един от големите чифлици в областта, който всяка година дава хляб на десетки „сезонни” работници, идващи от близо и далеч, по онова време известни с името ‘аргати”. Аргатите са селскостопански черноработници, които идват да живеят и работят при стопанина на чифлика, съгласил се да ги наеме всяка година от Гергьовден до Димитровден (от пролетта до есента). Тези хора обикалят чифлиците, като изминават десетки километри пеш и се цанят, докато някой чорбаджия не се съгласи да ги вземе. През лятото те работят буквално за една коричка

Автор: Тихомир Димитров, четвъртък, 12 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Пожарникарската професия е достойна професия. Всяко момче си мечтае като порасне да стане ако не космонавт, то поне пожарникар или полицай. Малцина обаче знаят с какви неприятни случки и отвратителни преживявания е принуден да се сблъсква редовият огнеборец в своето трудово ежедневие. Повечето хора живеят с обърканата представа, че работата на пожарникаря е да гаси огън. И аз страдах от същата заблуда, преди да се запозная с един истински представител на гилдията. Случи се на една хижа в Балкана. Беше ранна пролет. Подгонен от стреса на големия град, остатъците от зимната депресия и еднообразието на работата, блажено пиех ракия на терасата на хижата, докато чаках пържолките да станат и очите ми жадно поглъщаха прясно напъпилата горска зеленина. Оказахме се съседи по маса с въпросния

Автор: Николай Пеняшки - Плашков, неделя, 08 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Наскоро навърших четиридесет години. Досега в живота ми не беше се случвало нищо съществено. Дните ми минаваха монотонно – емоция никаква. Господ сякаш ме бе забравил, а и все още нямах късмет да срещна моята „Ева“. Няколко мимолетни връзки за задоволяване на мъжкото достойнство бяха кратковременна сюита в симфонията на живота ми. Трябваше ми решаващ – осмислен фактор… Сънувах снощи сън, който ме съпътстваше почти цял ден и не ми даваше покой. Част от задълженията които трябваше да свърша, влизаха в предстоящата едноседмична командировка в София. Имах предчувствието, че този път ще ми се случат както приятни, така и неприятни ситуации. В купето от Шумен се настани елегантна брюнетка – около тридесет и пет годишна. Беше с червена рокля, обхващаща половината от бедрото й. Настани

Автор: Николай Пеняшки - Плашков, събота, 07 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото, което господствува над всичко, и най-висшето, което има преднина пред всички неща." - Джордано Бруно Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знаеше какво иска от живота и как да го постигне. Беше загубил голяма любов и дете, което обича, поради нелепи обстоятелства, според които сгрешиха двамата поради ред причини. Сега си плащаха за това. В момента живееше с друга жена, която, като всяка друга, притежаваше своите фриволни качества и волности. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Нямаше причина за това, тъй като и той си притежаваше своите. Вкъщи нямаше никого. Зае се да си вари кафе. Чувстваше се странно и не много

Автор: Тихомир Димитров, петък, 06 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре – никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражданите му. Аз обаче прекалено добре знаех, че е сутрин и, че трябва да вървя на работа. Докато тоалетната чиния сама се грижеше за всичките ми нужди от утринна бодрост и свежест, плюс задължителния медицински преглед, успях да проследя съвсем накратко новините. Триизмерният образ в средата на помещението беше лош. Трябва скоро да сменя филтъра, иначе съвсем ще се откъсна от околния свят. Задоволих биологичните си нужди, компютърът показа малко над средното количество холестерол и предписа

Автор: Радка Димитрова, петък, 23 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Когато през две хиляди и еди-коя си година работех еди-къде си, обичах да посещавам през обедната почивка кварталната градинка. Бе тиха, уютна и носеше осезаемо идилично настроение. Скътана беше между дву- и триетажни къщи с разцъфтели цветя пред всяка от тях, далече от градския трафик и шум. Препичах се на слънце на една от пейките, които бяха разположени във формата на буквата П. Срещу мен на сянка под тополата седеше миловидна възрастна жена. - Ще седна при теб да си поприказваме - каза тя и като взе двата бастуна, с които се подпираше, тръгна бавно към мен. Искаше ми се да й предложа обратния вариант, но жената вече сядаше до мен. Поговорихме за времето, за местоработата ми и тогава се сетих, че винаги съм искала да разбера защо така се казва улицата, на която се намираше

Автор: Радка Димитрова, събота, 03 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Да ви се представя. Готвех дипломната си работа в Института по сатанински практики и уроки, накратко ИСПУ. Трябваше да пиша на тема "Дяволии, простотии и тарикатлъци на Земята" и ум не ми побираше какво ще пиша. Дядо ми Луцифер казваше, че темата е благодатна, но не бях сигурен. Когато пристигнах, имах право само на три помощни средства. Задължително трябваше да взема преобразувателя на образи, за да не се различавам от земните обитатели. Взех си и наметалото, с помощта на което ставам невидим, и любимия ми стол с антигравитационен двигател. Наметалото бе в левия ми джоб, а стола в десния на дънките. На вратата се почука. Носеха ми вечерята в стаята на мижавия мотел, в който отседнах временно, докато се окопитя. В момента бях с маратонки и наистина ми бе гадно, че не можех да

Автор: Ради Радев, неделя, 20 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

1. Стаята беше голяма и пълна само с езотерични вехтории, някои от които сигурно бяха на повече от век. По ъглите и под тавана висяха огромни паяжини, обсипани с гниещи мухи. Стените вероятно някога са били бели, но сега сивееха от мръсотия, а на места бяха обсипани с плесен. Единствената електрическа крушка бе закачена на къс прояден кабел над разнебитената и напукана дървена врата, и хвърляше мъждива светлина през паяжините около нея. Стаята бе пълна с най-различни твари. Пет от тях бяха с човешки произход – две вещици и трима уорлока. Имаше още инкуб и сукуб, три вампирки, които твърдяха, че са сестри, и върколак – грубоват на вид, космат и ръмжащ. Точно под тавана висяха няколко призрака и полтъргайст. В единия ъгъл се бяха свряли зомби и банши и нещо си шушукаха. До вратата

Автор: Радка Димитрова, събота, 05 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Творчество

Далече, далече, чак в другия край на галактиката, от милиони години съществува империята на дандунгите. Повикайте на помощ въображението и си представете планета с размерите на Юпитер, розови океани, синьолилава растителност и две ослепителни слънца, които се премятат едно върху друго из небосклона и ще добиете що-годе представа за центъра на империята. Имперските представители са красиви /според земните представи красотата е нещо относително/ членестоноги, гордо стъпващи не само върху собствената си планета, но и далеч извън пределите на собствената си планетна система. Преди да започнат да маршируват победоносно из собствения си отрязък от Галактиката, някаква свръхнова треснала и ги попарила с доза радиация, способна да унищожи всичко. Тогава един доктор, на когото овластените мъдреци


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.