Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 17 април 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

(популярна приказка от Северната провинция) Старата жена се намести удобно, доколкото беше възможно до бумтящата печка и плъзна лукав поглед към врящото котле върху нея, което съдържаше дългоочакваната вечеря от заешко, горски гъби и зеленчуци. Беше началото на пролетта, но въпреки това нощите продължаваха да са студени в горите на Северната провинция, затова цялото семейство продължаваше да спи в общото помещение на каменната къща, събрано около металната грамада, в която огънят не беше спирал да гори през цялата зима. Не беше лек живота из тези гори, но така беше от столетия и жителите не се оплакваха, а продължаваха методично да се борят със суровото време, хищниците и постоянните апетити на империята да ги покори. Две дечица, на не повече от шест годинки, но вече обрулени от

Автор: Емел Зия Хасанова, сряда, 09 април 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Звънецът на вратата кънтеше в главата му цяла вечност преди шумът от ударите по нея да стигнат до съзнанието му. Питър отвори бавно очи и с усилие извърна глава към часовника на нощното шкафче. 7 часа, неделя сутрин. Коя откачалка се опитваше да изкърти външната му врата от пантите й в този безбожно ранен час?! Беше си позволил малко повечко чашки на традиционната съботна вечер с приятели и вечерта се беше превърнала в нощ, от която му беше останал само махмурлукът тази сутрин. Чувстваше се като развалина. Надигна се с усилие от леглото и стигна до прозореца, подпирайки се на каквото намери по пътя си. Отвори с трясък прозореца, наведе се и се провикна към входната си врата: - Ей, каква е тази дандания?! Няма ли някой друг за тормозене в този квартал, та избрахте тъкмо мен и то в неделя

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 01 април 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Пътуването беше твърде изтощително за старите ми кости, едно безкрайно лашкане от вълна на вълна, което причиняваше сериозно неудобство на стомаха ми. Разбира се като коренен жител на вътрешните имперски земи подобно преживяване ми се случваше за първи път в живота ми, ако и да беше като детска игра за кумрианците дори в този неблагоприятен за морски пътувания сезон. Мисията, поставена ми от върховното федеративно управление предвиждаше обстойни наблюдения върху наличните военни сили на крайморското кралство и въоръжението им и укрепленията, задача, добре прикрита зад привидния ми интерес към растителния свят по крайбрежието. Или поне се надявах домакините ми по никакъв начин да не са предположили стратегическите ми цели. Корабът беше достатъчно голям и стабилен, за да осигури

Автор: Пламена Панова, петък, 22 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Бях там, ти казвам, пък ти, ако щеш вярвай! Видях го ей с тия очи, верно, че се бях оцъклил от изненада и дълго време само шавах пръсти и преглъщах, без да мога да продумам... обаче истината ти говоря... А се случило така - излязъл бай Митьо като всяка събота на лов, повече да избяга от мърморещата стрина Митьовица, която по празниците не спирала да му опява, а то човек къде да ходи, навън натрупало преспи, до кръчмата само с БТР-а на Гражданска защита можеш да стигнеш, оня, дето чистиха миналата пролет пътя до селото... Та излязъл Митьо с верното си гонче, то какво гонче - един пинчер, дето трябва под мишница да го носиш, че в десет сантима сняг може да се изгуби. Повървял така около час, влязъл в оная рехава горица над селото и се оглеждал за следи от зайци, то друго по нашия край и без

Автор: Калин Ненов, сряда, 13 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Имало едно време един Юнак... Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена “едно време” не е като едно време, затова разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси правда и мир, и не се скъпи да раздава надежда и обич... ...Ала, за да стане такава, ето какво й се случило... Имало едно време една Юнакиня. Наричали я Юна и възпявали младостта й в легенди: как сразила Рогатош Безкръвни; как оставила Бладен и Бягащите бандити с по два здрави пръста, да не трябва друг да ги храни; как първа сред всички конфед’ски жени получила чин Юнакиня; как издирила и предала на конфед’ските стражи сам Нейсюх Неусетния. В нея тлеело нещо – дали била тъй родена, или животът така я направил, никой врач не поискал да каже – що изригвало в ненадейни моменти като буря

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 07 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

За сложните думи и затлъстяването... (есе с желе и захарни пръчици отгоре, или пък поничка с метафори) Дано някой ден ме прости другарят Грозданов, че така се гъбаркам със заглавието му*, но за съжаление и към обекта на това есеистично словоизлияние човек също се пристрастява. При това силно. Та нямаше как да не се сетя. И тъй: Този материал се посвещава на всеки наративист-игровик и друг пролетарий по линията Ванкувър-Владивосток. Съединявайте се! Представете си поничка. Хубава, кръгла поничка с дупка в средата. С желе и захарни пръчици отгоре. Представихте ли си? Чудесно. Сега си я представете в кесийка, кесийката – в нечии ръце, ръцете – поднасящи я към нечия уста. Така. Сега затворете очи, направете три умствени крачки назад и се опитайте да си представите целия

Автор: Лия Треновска, понеделник, 04 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

След лятото така неусетно дойде и есента... Сякаш ни потупва леко и подигравателно по гърба отзад и ни казва с насмешка “Хей, човече, опомни се! Стига толкова си бил щастлив” След думите й ти се обръщаш назад, опитвайки се да видиш нея, есента, тази, която се бе осмелила да ти го отнеме. Да, щастието. Но тогава виждаш по пътечката следите й – една купчина от пожълтели паднали листя. Осъзнаваш, че наистина нещо се е променило и извръщаш поглед към дърветата. Вече не са същите... С голи клони и ранени сърца... Всеки ден през есента ходех в парка. Намирах малко спокойствие за себе си и оставах насаме с мислите и чувствата си. Връщах се към спомените, които исках да преживея отново или дори към тези, от които често бягах. Сякаш съзнанието ми си беше наумило, че е дошло време за равносметка.

Автор: Георги Гребенаров, събота, 02 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

16.42 PM Пристъпвам уморено по коридорите на Управлението. Скапан съм от поредната мисия. -Чаровник, шефът те вика. Това е Каменния. Каменния е заместник-отдел и координатор по задачите. Неслучайно е с този прякор. Нито един мускул не трепва по лицето му, докато ми изстрелва съобщението. Отдавна се отказах от опитите да разбера какви са новините, които ми носи. Шефът разлиства някаква папка. Какво ли има вътре. Още с влизането той ме подканя с жест да седна и директно минава на въпроса: -Чувам, че ще напускаш Управлението. Не. Няма да те разубеждавам. 30 години са много за всеки, особено за нашата професия. Ти беше един от добрите оперативни шпиони, а сега си и добър анализатор... Бих те оставил да си тръгнеш и сега, но искам една последна мисия. Всичките оперативни кадри са по

Автор: Ангел Генчев, вторник, 29 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

“Мъдрите хора казват, че на всеки две сполуки се пада по едно нещастие. И обратно – на всеки две разочарования идва добър успех. Това не е игра на боговете. Нали животът не би бил сладък щом забравим киселия привкус на реалността.” - Кер “ПП. Още по-мъдрите допълват простичко – ако нещо върви добре, то то непременно ще се прецака.” Кер се прозя и качи крака върху перваза на прозореца. Креслото му както винаги бе обърнато с гръб към отрупаното с бумаги писалище. Някъде на изток изгряваше слънцето и облаците започваха да се обагрят в чудесни розово-оранжеви оттенъци. Зад гърба му се чу почукване, последвано от скърцане на панти. - Господин кмете, сутрешната ви поща. Кметът безмълвно посочи зад гърба си с палец и подритна прозореца, който отскочи навън. Свежият пролетен

Автор: Т. Христов, петък, 25 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Творчество

Един български алпинист беше казал, че и най-малката стъпка в снега е повече от всичко написано в Интернет. Няма как да не му повярваш в чудесен ден, когато слънцето приветливо проблясва между клоните на боровете, въздухът ухае на онзи омаен аромат, който в възможен само при пълната липса на хора. Добре екипиран си, в отлична форма и си убеден, че днес е денят, в който ще стигнеш до върха. Благоразумен си, не обичаш излишните рискове, вече два пъти си се отказвал заради лошо време, но не и днес, защото всичко обещава изкачването да е приятно. Вървиш и се наслаждаваш на тишината, хрупането на снега под стъпките ти, поклащането на клоните при лекия ветрец. Задминаваш неколцина и полусъжалително ги съветваш да не тръгват по-нагоре от хижата, защото могат да затънат, а нямат екипировка.


Страница: « : : 1 2 3 [4] 5 6 7 8 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.