Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: На малкия екранСивостен
Последни статии
SciFi Series: Grimm

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 28 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.

Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.

Лошо впечатление определено правят отдавна тривиалните заемки от твърде популярни поредици, без дори да броим книжните. Предаването на „уменията“ по наследство и по кръвен път, след смъртта на предшественика, секретната и децентрализирана група наследници - в случая „гримове“, чиято единствена причина за съществуване случайно се явява борбата с нечовешката сволоч. Тайните дневници от времето на оригиналните братя са неизбежни, а реформираните типажи на злото – което всъщност не е толкова зло – налични. И така, започвайки от едновремешния „Бъфи“, та чак до съвременното „Свръхестествено“, паралели можем да си вадим до изчерпване на виртуалното мастило.

Още
SciFi Series: The Walking Dead

Автор: Ангел Генчев, събота, 19 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.

Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния крак във втория си сезон, а с почти пълна сигурност си гарантира трети, което закономерно го превръща в явление на небосклона на ужасите. И предвид на това, че историята е тотално калъпна, резонно възниква въпросът какво, аджеба, толкова различава серията от обичайната продукция.

Отговорът се оказва изненадващо елементарен – екранното време просто позволява развитието на някаква съпътстваща история. Не е нужно да бъде невероятно задълбочена, но масовият хорър-флик използва своя час върховно удоволствие по-скоро в посока максимално количество кръв, лиги, слуз и спазми, а липсата на каквито и да е различни герои от единствения герой на фона на пушечното месо
SciFi Series: Falling Skies

Автор: Ангел Генчев, петък, 11 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT.

Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и резултатът трудно може да бъде положителен.

Накратко, Земята е превзета - за нула време и безкомпромисно. Отбранителните и сили са елиминирани, големите средища на цивилизацията – унищожени, а оцелелите принудени да водят полуномадски живот. Систематично изтласквано от остатъка от обичайната си среда, лишаващо се от ресурсите и възможностите и, кротко, стъпка по стъпка, човечеството крачи към Средновековието. Което подклажда, неизбежно, въстаническата искра на неговия дух. И именно на фона на тази революционна поезия, пораждаща поне дузина сюжетни варианта, серията сгазва лука и с двата крака.

Големият проблем – всъщност, централният проблем на
SciFi Series: Alphas

Автор: Ангел Генчев, неделя, 11 септември 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Syfy може и да не избраха най-удачната девиация за последната си марка, но пък от няколко години насам продуцират изненадващо успешни, макар и не особено сериозни програми. Дори си позволиха цели два опита в сферата на тежката научнофантастична артилерия - “Каприка” и “Старгейт: Вселена”, където обаче не срещнаха достатъчно търпелива аудитория. Хляб и зрелища.

За сметка на това, относително лековати поредици като „Еврика“, „Светилището“, „Хранилище 13“ и „Хейвън“ набират съвсем прилична аудитория. При това с право. И някак не е изненада, че най-новото шоу на Сайфай се опитва да се вмъкне в поредната празнина, оставена от култовите в първите си два сезона, гръмко провалени и напълно заслужено затрити в небитието „Герои“ . В крайна сметка, винаги има нужда от един супергеройски сериал.

„Алфи“ няма да ви изненада и грам – освен като лек гъдел за любителите на фантастиката, използвайки реални неврологични, но силно преекспонирани заболявания като основа за уменията на „героите“ си, лансирайки ги като еволюционна стъпка. Нещо, което, обаче, също сме виждали и чували - даже в класики в жанра като „Стар Трек“ - а и тенденцията към чиста проба измислица е осезаема.

От който момент нататък остава малко за какво да се замислим, и може би точно това прави серията приемлива за гледане – тайно и криво-ляво сформирана група „алфи“ с правителствен чадър се изправя срещу случайни проявления на странни способности и големия си враг –
Supernatural: The Animation

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 01 септември 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

„Свръхестествено“ може и да влезе в историята. Вероятно, като проваления с най-голямо усърдие сериал в десетилетията на телевизонната фантастика. В схематична ретроспекция, шоуто изкара четири изключително градивни сезона, по време на които създателят му Ерик Крипке и компания съумяха да превърнат бъзикчийското си хард-рок фентъзи във великолепна мрачна сага. И тъкмо когато всичко трябваше да приключи с възможно най-епичното гранд финале – Апокалипсиса – замириса на пари и лопатата се обърна.

Пети сезон измъчи дори закоравелите почитатели на поредицата, и това не е някаква тайна, а отвореният край, заместил Деня на страшния съд, бе просто плачевен. „Изненадващият“ шести сезон пък я подкара още по-плахо – ако не бяха хлъзгавия чар на Марк Шепърд (Кроули), ехидните, макар и епизодични включвания на Себастиян Рош (Балтазар) и Джулиън Ричингс (Смърт), както и все още качественото присъствие на Миша Колинс (Кастиел), белите конци на съшитата от новата сценаристка Сера Гембъл история щяха да лъщят от светлинни години. Наистина, с четири-пет качествени епизода, но напук на целия камуфлаж, последният сезон на „Свръхестествено“ изби точно с класическите симптоми на тоталното изчерпване – безсмислени ретроспекции и евтин автошарж, който при това се случва за втори път (след „конвента на феновете на поредицата“, в епизод, който би могъл, евентуално, да се запомни единствено с репликата „…I am something called a Jared Padalecki”).

Уви, смукането
Крими серии: The Glades

Автор: Ангел Генчев, неделя, 07 август 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Прогнозата за пролетно-летния телевизионен сезон винаги е била малко мътна. И мърлява. Така или иначе, солидната аудитория на малкия екран се помещава в северното полукълбо, и през времето между края на май и началото на септември вниманието и е заангажирано с далеч по-привлекателни неща от поредната фантасмагория на вълшебната кутия.

Някои канали, разбира се, не изпитват особена нужда да се съобразяват с подобен феномен – тежкарите от HBO, да речем, нямащи скрупули да излъчват хитови серии от калибъра на „Истинска кръв“ в съмнително натоварени откъм гледаемост седмици. За мнозинството обаче остава вариантът с по-лековати продукции, с добра доза лаф, насочени към краткия времеви (и временен) епизод между плажа и барбекюто и/или близкото кръчме – и, при тази конкуренция – с доста противоречив успех.

И като заговорихме за метеорология, една от по-добрите прогнози определено идва откъм практически непознатите по нашите ширини A&E – слънчево, с възможност за убийства. Именувана по нарицателното на луксозната брегова ивица на Флорида и отделни вътрешни територии, “The Glades” вече втори сезон се плацика жизнерадостно по плажовете на Палм Бийч, сред коктейли, кадаври, алигатори и - тук-таме - някоя гърмяща змия.

Вкратце, след невинен служебен инцидент, включващ помежду другото нежната половинка на началството и куршум в седалището, чепат, но висококласен чикагски детектив от отдел „Убийства“ се изнася в посока дълбокия юг – в
Да продължим с продълженията

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран

Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование.

От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Ние – зрители, читатели, сме си балами. Ще изгледаме цял сезон на Свръхестествено, че и ще зачекнем още един само за да се убедим, че нещата няма да отидат на добре. Което за продуценти, издатели и цялата комерсиална част на изкуството си е чиста проба печалба. В крайна сметка, те именно това гледат – кога печалбите спадат под зададената граница и
SciFi Series: The Gates

Автор: Ангел Генчев, петък, 23 юли 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates".

Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна.

За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като жанр през последните години, сериалът просто следва отдавна установените канони без намек за оригинална идея. И ако има нещо, което дава известна надежда за промяна, това е фактът, че градчето очевидно се пръска по шевовете от нехора, измежду които току виж изскочило нещо по-рядко срещано – макар че пък на фона на относително постното оформление не изглежда като да е заделен бюджет за подобни екстравагантности, а и практически половината от заявените епизоди вече изтекоха.

Извън свръхестественото, поредицата все пак отбелязва по някоя червена точка. Първите четири епизода са доста динамични, с приятно бързо темпо, и отварят изненадващо голям брой сюжетни

С най-висок годишен рейтинг
 
Кратки @ Сивостен
Най-четени в На малкия екран
 
Най-висока средна читаемост
Още статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.